Само за ценители :: Нежни, чувствени и вълнуващи са дамите в картините на Владимир Волегов (продължение)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.01.2011 21:41 - Нежни, чувствени и вълнуващи са дамите в картините на Владимир Волегов (продължение)

Автор: kaprizna Категория: Изкуство

Прочетен: 26876 Коментари: 9 Гласове:

Последна промяна: 21.01.2011 21:54

ПОСТОЙ ТАКА

Постой така, да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.

Постой така, за да извая
твоите космически черти.
Ах, колко небеса ухаят
в светлооките ти две луни...

Постой така. Китара будна
шепне приказка за влюбен сън
и как безмилостно, безумно,
как пронизващо вали навън...

Постой така, не тръгвай, чу ли!
Късно е, къде във този дъжд
ще срещнеш пак шест нежни струни
и безбожно луд по тебе мъж?!

3 декември 2001г.
Николай Спасов

ШЕПОТ БЯЛ

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?

Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш, пак те питам,
да отвръщаш с добрини?

Колко пъти те разплаквам
до полуда без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра?

А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот бял:
"Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал..."

август 2002г.
Николай Спасов

ОБИКНАХ ТЕ, КОГАТО ТЕ ЗАГУБИХ

Обикнах те, когато те загубих -
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си бог, и нафора, и вино.

Загубих те, когато те обикнах.
Ти ли рано тръгна, аз ли закъснях?
Какво, че с лунната ти нежност свикнах!
Просто златни дни, които пропилях.

Не жена, сякаш птица Жар отлитна.
Дали пък затова не се и влюбих?
Загубих те, когато те обикнах.
Обикнах те, когато те загубих.

8 октомври 2000г.
Николай Спасов

ЛЮБОВЕН БЛУС

Танцувам блус. Сигурно сънувам.
Ето, че жадуваният миг дойде.
Скъп парфюм със сетива целувам.
Красота обгръщат моите ръце.

В ритъма вълшебен те притискам,
нека в приказка за миг се потопим.
С устни да те омагьосам искам
и с този танц във нежност да се преродим.

С поглед аз часовника проклинам:
седем са минутите на тоз копнеж.
Значи СЕДЕМ МИГА ВЕЧНОСТ имам,
а след туй... раздай ме на когото щеш!

Знам, че сенките край нас те плашат,
в мен ти виждаш само хорски клевети,
мислиш другите какво ще кажат,
че на този танц със мен се съгласи.

А искаш ли пред всички тук, открито,
да ме целунеш с устни от сатен?!
Напук на тези погледи, които
те проклинат лудо зарад мен.

Кажи ми! Виж, аз целият треперя.
Сълзите ми в косите ти попиват.
Дали душата ти там ще намерят
или в жертва като мене те отиват?

Вместо отговор две длани кадифе
от раменете ми се снеха сляпо.
Значи приказката свърши? Е, добре,
оставям те. Спокойно, мое злато!

Миг преди вратата да затвориш
аз благодарих в цигарения мрак.
"Няма за какво" ми отговори,
ала не прибави "Заповядай пак"...

21 юли 1998г.
Николай Спасов

AKO

Ако можеше да се погледнеш
поне за миг през моите очи,
ще видиш приказка вълшебна,
божествен дар за мъжките мечти!

Ще видиш нежност с тиха вяра,
най-чиста, съвършена красота,
бленувана икона свята,
ще видиш просто истинска ЖЕНА.

Ще бъдеш най-сияйната звезда,
мое бяло, слънчево момиче,
донесло с Рая Ад и самота,
ще питаш как съм те така обичал.

Ще питаш как съм можел да търпя
подобна болка да ме унижава.
Ще се чудиш без очи ли си била,
та си отблъснала любов такава.

И до мене тихо ти ще седнеш,
трогната и възхитена до сълзи,
ако можеше да се погледнеш
поне за миг през моите очи.

17 юни 1999 г.
Николай Спасов

ЗАМЪЛЧИ

Замълчи...
Очите ти ухаят на желание.
Отпивам с устните ти
огън на кристали.
Спокойно,
съседката е глуха.

Замълчи...
Говори по тялото ми с пръсти.
Накарай клетките ми да крещят
и полети в ръцете ми.
Таванът се усмихва.

Замълчи,
после ще говорим за любов.

Николай Спасов

15 ЧЕРВЕНИ РОЗИ

От какви ли чувства пак обвзет
плахо позвъних на твоята врата,
за да принеса с един букет
в жертва себе си на свята красота?

Какво ли исках да измоля,
претворявайки се във цветя?
Като дар, поставен пред икона,
на ревера ти да разцъфтя?

Какво ли исках да открия
в омагьосващите ти очи,
щом в плен на тяхната магия
са най-красивите ми дни?

Какво ли? Сам не зная,
но с кръвта си всяка роза брах
и в перлен поглед - дар от Рая,
аз съдбата ни добре видях:

Петнадесет червени рози
обагриха рождения ти ден,
за да ми докажат, че до тебе
няма място повече за мен.

16 май 2000 г.
Николай Спасов

ТАНЦУВАЙ С МЕН

Мъжка лудост с дъх рисува
в палещ ритъм твойто тяло.
Боса шеметно танцуваш
в ореол от луннобяло.

Парещи звезди се вият
в гъст венец върху косите.
Знам, безумство е, не крия,
да те грабна без да питам...

Танцувай с мен, богиньо бяла,
жарава бясна постели.
Как мога да не вярвам в Рая,
щом тази лудост носиш ти!

Мъжка жажда с дъх рисува
в палещ ритъм твойто име.
Боса шеметно танцуваш...
Аз не мога, научи ме!

6 април 2002г.
Николай Спасов

НА ТЕБЕ

Ще те търся в аромат на ранно утро,
ще бъдеш цвете, нежна пролетна роса,
ще долетиш с криле на пеперуда
и с мен ще бъдеш както никога добра.

Ще те търся даже в мидена черупка,
намерена сред морска, дънна самота,
но не мога като перлата красива
да те поставя за украса у дома.

Защото всяко цвете носи твойто име
и всяка божа капка дъжд е с твоя лик.
Защото и в лъчите слънчеви те има,
хляб насъщен си във гладен, страшен миг.

Защото като недостъпна самодива
ти пазиш своя свят от страхове.
Защото ти си като виното горчиво -
обичаш само силните мъже!

Дано ти никога да не узнаеш
от самота как може да боли.
Обичам те! (Това едва ли знаеш.)
И всичко друго забрави.

17 септември 1998г.

ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ

Ще търся сърцето ти -
там нейде, в ръцете на другия,
дори ако трябва да открия АДА.

Ще търся душата ти -
нейде в самотата на умираща звезда,
там, де мъжките жадуващи очи
изстиват в твойта съвършена красота.

Ще търся любовта ти -
нейде в огнената жар под твоите пети,
там гдето в нестинарски лунен танц
ти завинаги с невинност свята се сроди.

Душата си до кръв ще изпохапя,
но вярвай ми, ще те намеря!
Ти едничък шанс ми само подари!

6 април 1998г.
Николай Спасов

Обичай ме

Поредната сълза попива бавно във душата.
"Обичай ме!", простенвам.Ти мълчиш.
Изглежда болката за теб е все тъй непозната.
Сега аз страдам. Ти спокойно спиш.

В очите ми жестока, но прекрасна самодива плува.
Давя се обаче аз. Боли от тази красота.
На кладата ни вечно невъзможен огън ще танцува.
Обикнах твоята невинност. А ти ме подигра.

Не заслужавам любовта ти. Ти ме подценяваш.
В сърцето ти останах нищо неструващ човек.
Към този свой егоистичен кръст ме приковаваш.
Как да те забравя? Усмихваш ми се: "Няма лек."

В ореола твой изгарям. Ти ми се присмиваш.
Душата ми от блянове цедиш.
"Ще срещнеш друга" шепнеш, тихо си отиваш.
"Обичай ме!", простенвам. Ти мълчиш.

1998г.
Николай Спасов

ТВОЯТ ВЕРЕН БРАТ

Ще бъда твоят верен брат
от днес - довчерашен любим.
Ще бъда глух, ще бъда сляп
за спомена неизлечим.

Ще бъда горди висини,
възкръснеш ли от пепелта.
Щом болка в тебе закипи,
утеха ще се нарека.

Щом в зимата поискаш юг,
ще бъда топлина и хляб.
Щом влюбена целунеш друг,
ще бъда твоя верен брат.

Че хиляда и един мъже
ще омагьосват твоя свят,
но ще плаща твойте грехове
единствен верният ти брат!

25 октомври 2000г.
Николай Спасов

СЪН

На болката в съня си ще намеря изкупление,
ще затворя влюбени очи
и ти ще дойдеш - като някакво видение,
което бавно ще ме обсеби.

До мене тихо сякаш ти ще седнеш,
ще ме помилваш нежно със ръка,
а аз ще искам с устни да я стигна,
да целуна тъй желаната мечта.

Ръката ми ще затрепери,
сърцето в радост ще гори
и ще търси да намери
път, по който в теб да затупти.

Погледът ти после ще потърся,
да видя в него моята душа
и как изтриваш да почувствам
от лицето радостна сълза.

Невярващ до себе си ще те притискам,
за да не избяга моята мечта
и пламенно да ти нашепвам
така изстраданите две слова.

Ще понеча да попитам нещо,
но мъка ще възкръсне в мен жестоко
и ще ми стане тъй горещо,
ще пропадна сякаш надълбоко.

Радостта ще бъде само кратък миг,
очите с болка ще отворя,
не ще чуеш моя молещ вик,
ще се стопиш завинаги в простора...

Ще бъде само сън - излъган блян,
утрото отново сам ще трябва да посрещна,
но всяка нощ, дори в сълзи облян,
ще се моля пак в съня си да те срещна!

1997г.
Николай Спасов