От къде си долетяла
ти, пеперудке бяла,
във тоя мрачен град?
Не мамят ли ти взора
поляните, простора
и слънчевият свят?



О, пеперудке мила,
избягай, лекокрила,
към волните земи,
дето агънца играят
и цветя ухаят.
Литни и мен вземи!



Синьо пламъче в тревата!
Теменужка е това!
Скромно вдигнала глава,
пие мълком светлината.



Ний я тъпчем. Тя мълчи
И не спира да ухае.
Да се сърди тя не знае.
С кротки гледа ни очи.



Що се в образа щ крие?
— Нежност! Доброта! Любов!
Тя не цвете е, а зов
като нея да сме ние!



В нацъфтялата ливада
край потока, що шурти,
лъха мирис и прохлада,
и тревицата трепти.



Златожълтите цветчета
като мънички слънца,
сякаш гледат ме в лицето
с хубавите си лица.



Бог е в чашките им вложил
меден дъх и дъхав мед,
цветни е трапези сложил
за пчелиците навред.



Кацват те и пият сладост,
и трептят по тях лъчи.
Аз ги гледам с тиха радост
и с омаяни очи.



Аз съм птиченце щастливо.
Бог така ме е създал —
да съм пъргаво, игриво.
Вижте, и крилца ми дал!



Щом се раничко събудя,
още в първите зори,
трепвам в радост и почуда —
изтокът в пожар гори!



Моят дом е тъй обширен!
Аз летя където ща
и със вятъра немирен
си играя до нощта.



Духна вече топъл юг.
Снеговете се топят.
Аз съм пак при тебе тук,
мой планински свиден кът!



Светят утринни пожари!
Никне първата трева.
Къпят се брезите стари
във небесна синева.



Още дремят бук и бор
по замръзналия скат.
Но в спокойния простор
вече ей мухи летят.



Първа птичка пей в гората.
Горе в сняг върхът блести.
А над него в небесата
Пролетта лети, лети!…



Аз имам две ръчички,
две мънички сестрички,
една във друга знаят
сами да си играят.



Аз имам две краченца
две палави момченца,
едно след друго тичкат
и много се обичкат.



Аз имам две очички
небесни две звездички
примигват, нежно греят,
ту плачат, ту се смеят.



Аз имам две ушенца
две мънички мишленца
на глухи се преструват,
но всичко, всичко чуват.



В средата на лицето
е вирнато нослето,
по мириса познава,
какво ще го гощават.



Устата ми обича
да бъбри и да срича
две думи нежно, сладко —
да казва: Мамо! Татко!



Сайт на Владимир Волегов (руски художник) - www.volegov.com/

fotki.yandex.ru/users/georgs53/view/237874/




КНИГАТА

Аз помня, че като дете прелиствах
на стара книга страниците жълти.
С любов броях повехналите листи
И всякоя картинка жадно гълтах.

Как чудех се на малките чертици,
кои я пъстреха от край до край!
Ала на тези тайнствени редици
не можех смисъла да разгадая.

И питах ли понявга стари хора:
“Какви са, дядо, тез чертици там?” —
те неизменно ще ми отговорят:
“Аз сляп съм, чедо, да чета не знам.”

Но даде Бог, и почнах сам да сричам.
Развидели се хаосът мъглив.
И чудо стана! Взе да ме увлича
мен книгата като приятел жив.

Как страниците станаха бъбриви!
Те пееха, и аз гласа им чух.
И всяка книга взе да ми разкрива
на своя автор творческия дух…

Днес вече в друга книга се зачитам —
в поемата на дивната природа
и толкоз много стихове прочитам
гората, в бурята и в небосвода!

Тук всеки цвят, тук всякоя мушица
е сякаш буква в книгата огромна.
Тук шепне внятно всякоя звездица,
и всичко Автора велик ми спомня!

И чуя ли, че в изстъпление лихо
безумци хулно Господа ругаят,
да просвети тях Бога моля тихо,
че те са слепи - Да четат не знаят!

юни 1947 г.

pravoslavie.domainbg.com/15/arhimandrit_seraphim/stih09.html

Прекрасни картини ,съпроводени от нежни и топли стихове...
Поздравления ,kaprizna !

каква красота, каква чистота, каква изящност!

такъв изчистен рисунък и демонстриран неповторим нюх към детската душевност-душевността на ангел ,че нямам думи мила-невероятни са!
Поздрави за чудесните мигове които ни даряваш с твоя избор!!

Фантастично съчетание между цветове, музика и поезия!

Очарователни феи.
Страхотни са!

Прелестно!!!!!!

Картините са наистина хубави, но особено се зарадвах, че видях стихчето на Архимандрит Серафим - този монах от княжевския манастир (ако не се лъжа) е имал чудесни стихчета, много обаятелно перо!!!

Целувка от небесата!
Прекрасни са!:)