Само за ценители :: Страстта на боговете

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.01.2010 20:23 - Страстта на боговете

Автор: kaprizna Категория: Поезия

Прочетен: 6897 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 01.02.2011 15:59

Какво като не мога да танцувам,
без такт се свивам в топлите му длани.
И тръпно ми е, мило и уютно
във ореолите, обгърнали плътта ми.

Какво като не мога да запея?!
Нима за шепота е нужен чуден глас?!
Аз тръпна вечер в струнна епопея –
едно обичам те и отговор: „...и аз”

Какво като не ме е ваял Бога?!
И хълбокът ми не е за сърма?!
Старая се! Поне това го мога,
Поне това умея... за сега.

Какво от туй, че губя от сравнения
и често съм разплакана и слаба,
дочула укорителните мнения
на този, който лудо обожавам.

Какво като не съм спокоен полъх?!
Аз мога да съм вятър под крилете,
Не тлея, във очите ми е огън –
С такава страст обичат боговете...

От нета

Светлина, море и бряг-Петър Михайлов

Бързахме задъхани в мечтите
Един към друг пътувахме, добри
Срещахме се вечно по ъглите
Прелитахме през кратките си дни..

Но бяхме много влюбени, нали?
Тайни чувства в мрeжите ловихме
Опиваха ни сребърни звезди
И падаха замаяни в косите ни..

Ти ми каза- стих ми напиши
Но той отдавна вече съществува!
Има всякакви, ела и избери
Байрон, Рилке, Лермонтов, Неруда?

Аз не написах стихове за тебе
Но разбрах как топли обичта
С красота и бяло окриление
Морски вятър, чиста дълбина..

Ти прошепна - моля те, пиши
И ми подаде молив и хартия.
Светлина, море и бряг- очите ти !
В стих солен отново да ги видя...

Сън-Николай Спасов

На болката в съня си ще намеря изкупление,
ще затворя влюбени очи...

и ти ще дойдеш - като някакво видение,
което бавно ще ме обсеби.

До мене тихо сякаш ти ще седнеш,
ще ме помилваш нежно със ръка,
а аз ще искам с устни да я стигна,
да целуна тъй желаната мечта.

Ръката ми ще затрепери,
сърцето в радост ще гори
и ще търси да намери
път, по който в теб да затупти.

Погледът ти после ще потърся,
да видя в него моята душа
и как изтриваш да почувствам
от лицето радостна сълза.

Невярващ до себе си ще те притискам,
за да не избяга моята мечта
и пламенно да ти нашепвам
така изстраданите две слова.

Ще понеча да попитам нещо,
но мъка ще възкръсне в мен жестоко
и ще ми стане тъй горещо,
ще пропадна сякаш надълбоко.

Радостта ще бъде само кратък миг,
очите с болка ще отворя,
не ще чуеш моя молещ вик,
ще се стопиш завинаги в простора...

Ще бъде само сън - излъган блян,
утрото отново сам ще трябва да посрещна,
но всяка нощ, дори в сълзи облян,
ще се моля пак в съня си да те срещна!

1997г.

*****

Замълчи-Николай Спасов

Замълчи...
Очите ти ухаят на желание.
Отпивам с устните ти
огън на кристали.
Спокойно,
съседката е глуха.

Замълчи...
Говори по тялото ми с пръсти.
Накарай клетките ми да крещят
и полети в ръцете ми.
Таванът се усмихва.

Замълчи,
после ще говорим за любов.

Признание-Николай Спасов

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.

Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!

Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.

Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!

Ти бе...

Ти бе моя мисъл и нежно мечтание,
пъстра илюзия и страстно желание,
огромен порив, див копнеж,
възход мой бе и луд метеж.

Ти бе несънуван сън, измамност,
видение миражно бе, но и реалност,
огромна болка, неистово страдание,
сълза горчива, лудо отчаяние.

Ти бе пареща ласка, чувствена милувка,
прегръдка любовна, огнена целувка,
страст изпепеляваща и тръпка сластна,
мое дихание, любов неподвластна.

Ти бе гняв опустошаващ, връхлитащо вълнение,
смразяваща вина, забравеното опрощение,
тъга безмерна, остров на забвение.
Ти бе моят живот и моето спасение!

А аз какво ли бях?

МИЛЕНА ЙОРДАНОВА

Красивата любов

Красивата любов
магия е,
незнайно колко тя ще
продължи.
Дори и само миг,
стихия е,
блаженство и изпълнени
мечти.

Но само силните
умеят
да се врекат без думи,
без лъжи
и виното искрящо
да изпият,
без страх, без болки,
без сълзи.

Да виждат танца
на сърцата.
Музика в очите
да искри.
Да могат да летят
със светлината
и вятъра да чуват
как шепти.

Те помнят, пазят я
магията,
за утре и за идващите
дни,
и с риск да изгорят
в стихията...
красивата любов
ще продължи!

ТАНЯ МЕЗЕВА

Добър вечер,любов...

Добър вечер, Любов!
Добър вечер!
Пак отварям вратата за теб.
Приседни, ето тук, недалече,
погали ми очите с финес!

Говори ми, Любов!
Разкажи ми,
как мечтала си дълго за мен,
как тъжила си в нощи беззвездни
и бленувала днешния ден.

Погледни ме, Любов!
Заплени ме!
Поднеси ми нов миг, променен.
Обсипи ме с листенца от рози.
Обгърни ме в магията-плен!

И когато, Любов,
си отиваш,
не отвръщай ти поглед смутен.
Целуни ме, Любов... и помни ме!
Аз ще нося искрата ти, в мен!

ТАНЯ МЕЗЕВА

Нагоре