Кафе без захар

автор: Гергана Янчева
gerganayancheva
блог.бг
Най-дълго запомняната любов не струва.
Така, както не струва кафе със захар.
Най-дълго целуваните устни забравят първи.
Така, както лесно се губи чужда запалка.
Най-силно стисканата ръка изстива за миг.
Така, както бързо се топи шоколад на водна баня.

Налей по едно за моментите!
За онези, които никога няма да се върнат.
Да пием за минутите фалшива обич!
За онези, които всъщност са ни излъгали.
Тост, за проклетите, за изоставените, за забравените!
За онези, заради които сме будували.

Най-дълго забравяната любов си струва.
Поне, колкото кафе без захар.
Устни целунати веднъж не се забравят.
Така, както не се забравя запалка на масата.
Докосната, нестискана ръка, пари повече от въглен.
Или поне толкова, колкото пари топен шоколад.

Налей по едно за моментите!
Да пием за това, което ни съсипва!
Тост за онези, на които се присмиваме!
Тост, за това, че все още умеят да ни разсмиват!
Налей по едно в чест на всички непрегърнати!
Да пием, за да останем будни...още поне една нощ!

gerganayancheva.blog.bg/izkustvo/2010/02/12/kafe-bez-zahar.491568


























Художник: Ron Di Scenza (роден през 1954 г. в Охайо, Америка)

www.art.com/gallery/id--a52579/ron-discenza-posters.htm

Страхотно!!! Макар да е... Благодаря за тази прелест!

Хареса ми... стихчето, музиката... всичко.

Макар да е...???

Радвам се!

,,Nalei po edno... za vsichki nepregyrnati...,, Koga naistina pomydryavame? Kogato ostareem ili kogato prekaleno mnogo sme prejiveli... Pozdrav za napisanoto!

Поздрави!
Б.

;)

injir, автор на творбата е gerganayancheva...
Ще помъдреем рано или късно и по-важно е да се научим да приемаме нещата такива,каквито са...защото така е трябвало да стане...
Поздрави!