Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2011 16:13 - ПОЧТИ ПЕПЕРУДЕНА ИСТОРИЯ
Автор: kaprizna Категория: Изкуство   
Прочетен: 7337 Коментари: 21 Гласове:
50

Последна промяна: 24.03.2011 16:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Автор: Кремена Василева (freja)


- Пу за мен! - извика детски глас и едно рошаво момиченце изскочи от близкия храст.
В покрайнините на града все още имаше зеленина и винаги минавах оттам бавно и с наслада, като че ли прекосявах пролетна приказка.
Огледах се сепнато. Не се виждаха други деца.
- Ти жумиш! - засмя ми се момиченцето, докато излизаше от храста. Няколко листенца се бяха оплели в косата й, а по роклята й бе полепнал сребърен прах. Ако беше по-малка на ръст, щях да се закълна, че виждам горска фея. Макар и чорлава.
- Не знаех, че играем - казах аз.
- Глях! - изписка тя. - Че то е по-интересно, като не знаеш! Тъкмо ще мога да се скрия, когато най-малко очакваш!
Луничките по смеещото й се лице затанцуваха. Имаше необичайна физиономия, сякаш не беше от този край.
- Изморена съм... - започнах да се оправдавам. - Нека някой друг път.
- Глюх [*]! Не си чула изобщо какво казах... - сбърчи чипото си носле момиченцето.
В този миг една огромна сребриста пеперуда запърха край нас. Никога не бях виждала такава! Сигурно по-красиво насекомо нямаше на света...
Неочаквано момиченцето заръкомаха към нея и даже я докосна няколко пъти:
- Сега не ни трябваш! Отивай другаде! Хайде! Къш!
Странно. Обикновено малките деца не гонят пеперудите, а им се радват. Когато бях дете, обичах да ги ловя и да се дивя на красивите им шарки. Обаче беше толкова трудно - те винаги ме усещаха, щом посегнех към тях. Но тази, голямата, можех съвсем лесно да хвана; тя даже приличаше на питомна, ако изобщо съществуваха питомни пеперуди.
- Не обичаш ли пеперуди? - попитах събеседницата си.
- После ще си играя с нея. Сега ще вземеш да се разкихаш...
- Да се разкихам ли? Защо?
- Не си ли чувала за пеперудената кихавица?!
- Какво е това? Някаква епидемия ли има?
- О, постоянно я има! - нехайно размахваше тя една вейка над тревите, които стигаха до коленете й. - Но важното е да не докосваш крилата им.
- А ти? Ти няма ли да пипнеш кихавицата? Цялата си в сребърен прашец.
- Ами! Ние с тях се знаем, нали всеки ден сме заедно.
Момиченцето прескочи един дънер и извика възторжено.
- Ех, да можех поне за миг да бъда отново дете - въздъхнах аз. - Да си играя безгрижно от изгрев до залез, да се крия в храстите, да се катеря по дърветата, да ловя пеперуди...

image

Тя ме погледна ококорено. Какъв светъл поглед! Приседнах на дънера и двете се изравнихме по ръст. Определено не беше тукашна - всички от градчето ни са тъмнооки и гледат по ужасно сериозен начин. А нейните очички грееха весело като два синчеца. Бяха толкова бистри и ясни, че даже можех да се огледам в тях. Ето го там, вътре - огледалното ми изображение, което гледа уморено, косата ми, която се разстила по раменете... Премигнах и се усмихнах на видяното. Тогава изображението ми наклони глава дяволито, отговори на усмивката ми и... Кога се беше сменило? От очите на момиченцето надничаше не моето Аз, а едно дете - непознато и... много познато... То припкаше по някаква поляна, а двете плитки подскачаха игриво на гърба му. Държеше нещо в ръцете си, но какво? На кълбенце прилича... Да, наистина! Виждах една нишка да излиза нагоре, право към небето... Детето също гледаше нагоре и тичаше ли, тичаше. Пеперуда ли беше онова в облаците? Или... Хвърчило! Ами че то беше хвърчило! Детето държеше шарено хвърчило! Моята несбъдната мечта! Като малка много исках да си направя едно, но така и не опитах даже. Като малка, да... А сега това дете бягаше по полянката и викаше от щастие, пък аз усещах цялата му радост и ми беше леко и въздушно, и отлитащо... Но защо ли ми бе толкова познато лицето му?... Като отдавна несрещано приятелче...
Сетих се! То е! Същото, което ме гледа от всичките ми детски снимки!
Това дете бях аз!

image

Нещо ме извади от унеса. Привиждат ли ми се неща или сънувам? Така става, като се преуморявам! Колко ли е продължило? Момиченцето все още стоеше срещу мен и ме гледаше. Значи не е било дълго. Добре.
- Красиви очи имаш - усмихнах й се аз.
- Сини. Мама казва, че били вълшебни.
"Да, особено в края на работния ден" - помислих си аз, а на глас казах:
- Значи майка ти много те обича.
- Така е. А ти защо не ме гледаш захаросано?
- Извинявай... Не зная как.
- О! И по-добре! - подскочи тя и плесна с ръце.
Край нас прелетя пеперудата - онази, същата. Но този път, сякаш спомнила си, че момиченцето я беше изгонило, не се спря, а продължи нататък над дърветата. Сетих се, че в чантата си нося фотоапарат.
- Искаш ли да си направим снимка? - попитах аз.
- Хубаво. Но по-бързо, че трябва да тръгвам.
Поставих апарата на дънера, нагласих самоснимачката и застанах до момиченцето. Щрак!
- Готово.
В същия момент пеперудата отново прелетя край нас и момиченцето хукна след нея.
- Довиждане! - извика ми тя.
- Почакай! Не сме играли още на криеница...
Тя се спря, обърна се и ми намигна:
- Играхме! - и отново побягна.
- Хей, а как се казваш? - провикнах се аз.
Момиченцето пак се обърна. Пеперудата беше кацнала в косите й и вдигаше сребърна пушилка.
- Ми-ми-ми-ми! - дочух през смеха гласа й.

image

Проследих я с поглед. Тя изчезна зад храстите, към зеленото възвишение. Чудно, как не съм се заглеждала по-рано! Винаги ли го е имало там? Приличаше на шапка!
Тръгнах от любопитство да го разгледам и когато завих зад буйния храсталак, пред мен се откри прелестна гледка. Зеленото възвишение беше всъщност покрив на една малка къщичка. Толкова малка, че в нея би могло да живее само едно... момиченце. Къщичка с покрив от мъх...
Тогава си спомних. Преди години беше тръгнала мълва, че някаква малка принцеса се е заселила някъде тук. В къщичка с покрив от мъх... Разбира се, никой не вярваше в това. Първо - нашият град не беше любимо място за принцеси, второ - никой не вярваше вече в принцеси, а трето - никой не вярваше и във вълшебства. Защото за тази принцеса се говореше, че каквото си пожелаела - то се сбъдвало. Даже можела да си пожелае на теб да ти се сбъдне нещо! Така разправяха старите хора, които твърдяха, че познавали дядото на тази принцеса, а той пък бил притежавал същата сила...
Исках да снимам откритието си, но се оказа, че лентата в апарата е свършила. "Ще дойда някой друг път" - помислих си аз. Полюбувах се още малко на гледката и си продължих пътя към дома.

image
***
Нищо не разбирах. На снимката бях сама. Ми-ми-ми-ми я нямаше! Тъкмо се готвех да изпадна в паника и да запиша целия ден в графата "Халюцинации", когато ги забелязах. Отляво до моята фигура, там, където вчера стоеше момиченцето, се синееха две точици. Взрях се в снимката - да, това бяха очите на Ми-ми-ми-ми! Усмихваха ми се закачливо и грееха като синчец. Значи затова ми каза на тръгване, че вече сме играли на криеница - ето, беше се скрила! Пожелала си е да стане невидима за обектива. И той е уловил само очите й. Вълшебните. В които потънах тогава и за миг станах отново дете. И бях щастлива, и пусках хвърчило!
Така се запознах със Синеоката принцеса. Това беше преди девет дни. А утре непременно ще ида до мъхестото й жилище - откога се каня! Ще й благодаря, че сбъдна несбъднатото ми детско желание. И ще поиграем със сребърните пеперуди! Не мисля, че ще пипна кихавицата; тя е само за страхливите възрастни. И нова снимка ще направим, разбира се - този път без фокуси. Нали трябва да ви покажа, че принцесата хич не прилича на тукашните остроноси жители!


[*] Глюх! – на синеоко-принцески език означава : «Пуф! Писна ми да обяснявам!»

detstvoto.stage.bg/index.php

  image

   image
    image

   image   image

   image

   image   image

   image   image

   image
    image
  image   image
    image   image   image   image

   image  

         image       Художник:  Kathryn Andrews Fincher

www.kathyfincher.com/artgallery.html



 




Гласувай:
83
33



1. phoenix2000 - Харасах
24.03.2011 16:26
Много ми хареса, даже не знам защо малко ми напомни на Егзюпери в женски вариант :)
цитирай
2. kaprizna - Благодаря ти!
24.03.2011 16:32
...И аз не знам защо...
цитирай
3. tili - Съвсем пеперудена
24.03.2011 16:33
бих казала аз:)))
цитирай
4. kaprizna - Ама съвсем...
24.03.2011 16:40
Привет, tili!
цитирай
5. mirandolina - Глюх и...
24.03.2011 17:02
гуш !:)))))
цитирай
6. kaprizna - mirandolina, говориш на синеоко-принцески език...
24.03.2011 17:08
...не те разбирам...
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Ех, да можех поне за миг да бъда от...
24.03.2011 17:26
Ех, да можех поне за миг да бъда отново дете - въздъхнах аз. - Да си играя безгрижно от изгрев до залез, да се крия в храстите, да се катеря по дърветата, да ловя пеперуди...Не е толкова трудно, често виждам в планините такива вдетенени хора и ми става хубаво. Хубав разказ, нека да запазим живо детето в себе си.

цитирай
8. kaprizna - Да, хубаво би било...
24.03.2011 17:32
...поне за миг...
Поздрави, kasnaprolet9999!
цитирай
9. iliada - Pozdravi ,Tzveti! !:)
24.03.2011 18:08
Mnogo dobar post!
цитирай
10. waterway - Благодаря ти, Цвети!
24.03.2011 19:37
За всичко
цитирай
11. kaprizna - iliada, къде се загуби?
24.03.2011 20:15
Все бързаш на някъде...липсва ми твоето присъствие...
Поздравче!
цитирай
12. kaprizna - waterway , радвам се, че намина!
24.03.2011 20:17
Поздрави на Овенчето!
цитирай
13. kalin8 - Здравей!
24.03.2011 20:18
ХУбав постинг!
Поздрави!
Б.
цитирай
14. kaprizna - kalin8,
24.03.2011 20:25
Малките щастливи хлапета...
те са нашата радост и нашето бъдеще...
Поздрав и от мен!
цитирай
15. iliada - Ama mnogo daleche,Tzveti!:)
24.03.2011 20:43
kaprizna написа:
Все бързаш на някъде...липсва ми твоето присъствие...
Поздравче!

Ot strah da ne mi nabutat minusite go zapazvam v taina!:)
цитирай
16. kaprizna - iliada ,добре тогава, важното е да имаш настроение,
24.03.2011 20:47
да си здрава и винаги усмихната...
цитирай
17. iliada - Usmivki i za teb ,mila!:)
24.03.2011 20:51
kaprizna написа:
да си здрава и винаги усмихната...

цитирай
18. naidobriq - Много ми хареса..
25.03.2011 07:41
Слънчев ден ти желая..
цитирай
19. scarlety - Мила
25.03.2011 07:59
пеперудена история!
Поздрави и слънчев петък!:)
цитирай
20. mileidi46 - Peperudeno da ti e dnes. mila. . :...
25.03.2011 12:12
Peperudeno da ti e dnes.mila..:)))
Mnogo mi xaresa!
Pregrudka!
цитирай
21. kaprizna - Благодаря за коментарите!
25.03.2011 12:39
Успешен ден ви желая!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 2350034
Постинги: 447
Коментари: 2932
Гласове: 15692
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30