Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2011 01:20 - Гласът на разума и шепотът на интуицията
Автор: kaprizna Категория: Други   
Прочетен: 5834 Коментари: 5 Гласове:
20

Последна промяна: 04.06.2011 21:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
“Интуицията е същина на разума”
- Рене Декарт


Автор: Росица Вакъвчиева

 
В живота си човек обикновено взема решения и действа, воден от разума или от интуитивни послания.
Често гласът на разума и шепотът на интуицията се разминават, а понякога изобщо не можем да си „преведем“ смътните послания, които достигат до нас.
В повечето случаи сме склонни да се доверим на „здравия“разум, а не на неясните ни усещания.
Какво всъщност е разумът, а какво интуицията? Доколко разумът ни дава точна представа за света и „правилните“ решения? Откъде идват интуитивните знания? На кое можем да се доверим? А може би трябва да съчетаем и двете – разум и интуиция? Възможно ли е това? Къде е истината?

image


Разумът

Философът Декарт е казал : „Мисля, следователно съществувам.“

Нашият ум е средство, инструмент – много добър и полезен инструмент. С него решаваме различни задачи, анализираме, запомняме. Но разумът борави с познати неща, с определения, понятия, епитети, образи, думи.
За да създаде нещо ново, разумът просто подрежда познати неща по различен начин, но не може да създаде нещо съвсем ново.
Принципно новите открития в науката и изкуството не се правят в резултат на логически разсъждения или точна техника, а в резултат на озарение, вдъхновение. Истински новото се създава, когато разумът се е „разсеял“, когато си почиваме, когато не мислим за нищо – съзерцаваме природата или просто сме вглъбени в себе си. Сякаш тогава се отключва някаква врата, от която влиза мъдрост, знания, идеи. Тази врата се „охранява“ от разума. Защото разумът мисли, анализира, търси доказателства, търси логика, обяснение, опитва се всичко да „вкара“ в определени понятия, рамки, да му сложи епитет, да го сравни с нещо, да го определи като добро или лошо, красиво или грозно. Съзнанието ни е твърде обременено от външни влияния, определени очаквания, представи, нагласи, общественото мнение, средата и т. н. и това ни пречи да достигнем до истинската Мъдрост.

Излиза, че ние сме затворници на собствения си ум.

Това е така, защото ние се идентифицираме с него. Но ние не сме нашия Ум. Той е само инструмент, който използваме, той е просто етап в развитието ни.
Както казва Екхарт Толе:
„Отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект и мисълта е само мъничка част от него.“
„Мисленето не е синоним на съзнанието. То е само една от неговите страни. Мисълта не може да съществува без съзнание, но съзнанието няма нужда от мислене.“

Мисълта има реална сила и нашето мислене твори съдбата ни, но ако се идентифицираме с мисленето си, с ума си, той става наш господар, ние се превръщаме в затворници и сме зависими от него. А всъщност ние трябва да ръководим своя ум като се издигнем над мисълта…

Когато започнем да се отграничаваме от ума си, това е първата стъпка към Просветлението.

„Просветление означава да се издигнем над мисълта, а не да паднем обратно под мисълта – равнището на едно животно или растение. В просветленото състояние вие продължавате да използвате своя мислещ ум, но много по-съсредоточено и ефективно от преди.“

Когато котролът на разума отслабне, към съзнанието ни си пробиват път интуитивните знания.

image


Интуиция

Интуицията е като смътен глас, тя ни носи знания сякаш от никъде… Итуицията е ръководство на душата, тя е средството на нашето подсъзнание да ни свърже с нещата, които търсим. Нашето подсъзнание, освен че пази спомени от всичко преживяно, е във връзка с Универсалната енергия, то съдържа информация за всичко и има достъп до всички знания, до цялата Мъдрост.
Морган Скот Пек в „Изкуството да бъдеш Бог“, пише:
„Допирната точка между Бога и човека се помещава поне частично там, където се докосват нашето съзнание и подсъзнание. Казано по-точно, нашето подсъзнание е Богът, Богът вътре в нас.“

Интуицията винаги действа в наша полза. И тъй като тя е гласът на душата, интуитивните знания идват като предчувствие, като усещане за комфорт или дискомфорт, като знание, което не знаем откъде е дошло, но го знаем.
Има една китайска поговорка, която много харесвам:
"Разумът мисли, душата знае."

Вадим Зеланд нарича интуицията "Шепот на утринните звезди – глас без думи, размисъл без мисли, звук без сила. Разбирате нещичко, но смътно. Не мислите, а чувствате интуитивно…Просто знаете за нещо без обяснения.“

А как достигаме до тези знания, от къде се появяват тези
знания?

Според Вадим Зеланд принципно новото се намира винаги в нереализиран вариант. Както и друг път съм писала, той говори за пространство на варианти - информационно поле, което съдържа информация за всичко, което е било, е, и ще бъде. Материалният свят са реализираните варианти, но в пространството на варианти има всичко и именно там – в нереализираните варианти е новото. Съзнанието ни няма достъп до тях, но подсъзнанието – да. Именно от там се вземат предчувствията, предсказанията, откритията, шедьоврите.

Колко и да мислим, честотата на мисловното ни излъчване най-лесно се настройва на честотата на реализираните сектори… А как точно се настройваме на честотата на нереализирани сектори – Зеланд не може да даде отговор, но душата ни определено има достъп до тях. Тя не мисли и не анализира, не борави с понятия, но по някакъв начин „вижда“ напред в нереализираните, но приближаващи към нас сектори. Тя не може да обозначи това, което знае с думи, затова разумът често не разбира какво се опитва да ни каже. И тъй като душата знае какво я очаква в някой нереализиран сектор – приятно или неприятно, тя се опитва да предаде информация на разума чрез усещането за комфорт или некомфорт. Разумът обаче понякога изобщо не разбира посланието. Ако все пак успее да долови какво се опитва да предаде душата, се получава озарение или се ражда ново откритие.

Лао Дзъ казва:
„За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.“

Разбира се, в никакъв случай не отричам ролята на разума. За да постигаме нещата, които искаме, трябва да има синхрон между душата и разума.

Смятам, че е много важно често да медитираме или просто да
спираме вътрешния си диалог, за да се отвори (както казва Дийпак Чопра) – пролуката, празнината в мисловния поток, тихото пространство между мислите, където достигаме до своята истинска същност и имаме достъп до Мъдростта.

Да обръщаме внимание на усещанията си, на състоянието на комфорт и дискомфорт.

Да сме осъзнати и да следим за различните синхроничности и послания.

И накрая една мисъл на Питър Сендж:

„Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око."


източник: sebepoznanie.com/razmisli/razum-intuiciq/





~~~




"Изкуството е част от моята душа и много важна част от моя живот"

Художник Jame Wu (роден през 1956 г. в Тайван)


image


image




image


image


image


image


image


image


image


image

www.liveinternet.ru/users/teanika/post137842092/







Открих си живата вода

Качих се на коня и тръгнах през времето
да пребродя света и аз да търся живата вода.
Препусках диво и не спирах стремето
и Бога да намеря из необятната земя.
Но срещах вредом само суета
и Златния Телец - в краката му тълпа.
Пълзяща, алчна, стиснала в юмрук омраза,
разяждаща плътта като проказа...
И фанатици, вярващи уж в Бога,
войни свещени водят,
повели и невинните, и грешните към гроба!
О, Боже, потърсих те - но тук те няма,
фалшиво те развяват на земята,
не виждаш нищо горе в синевата!
И бездиханна коня спрях,
на пътя изворче видях,
бълбукаше в зелената тревичка
и на разпъпило дърво омайна птичка
неземна песен ми запя,
в душата чуден лек ми вля
и дълго пих, смирено прежадняла,
стоях във тишина замряла
и чувах старите предания,
и разгадавах Божиите знания...
И в този миг прозрях,
че моят рай е в мен самата,
ведно със Бога и със светлината.
А жива е водата,
пречистила до дъното душата!

автор:
rumiana

otkrovenia.com/main.php










Тагове:   интуиция,   разум,   картини,   декарт,   Jame Wu,


Гласувай:
20
0



1. iliada3 - Добро утро весело момиче !
01.02.2011 08:47
Интересно си започнала седмицата - нека е удовлетворяваща и носеща красиви изненади!Такава изненада за мен са представените картини от неизвестен за мен художник!
Благодаря ти !
цитирай
2. georgibogdanow - Интересно е при теб, благодаря ти!
01.02.2011 10:22
Интересно е при теб, благодаря ти!
цитирай
3. stela50 - Хубав постинг ...философия и изкуство
01.02.2011 10:33
в прекрасно съчетание . Много ми хареса . Поздравления !
цитирай
4. kalin8 - Картините...
01.02.2011 18:14
Те са великолепни! Забравих изобщо какво е казал Декарт...И въобще!
Благодаря ти!
Б.
цитирай
5. karaiany - Prekrasen post ! Mnogo dobre e of...
11.02.2011 14:59
Prekrasen post ! Mnogo dobre e oformen i predstaven ! A kartinite sa prelest !
Лао Дзъ казва:
„За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.“
Ami v tova prosto izre4enie se systoi tselia Cosmos na Poznanieto ! Super ! Blagodarnosti , kaprizna ! Hubavo e kato capricio na Paganini ! :))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 2352457
Постинги: 447
Коментари: 2932
Гласове: 15692
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30