Автор: Emili Avdjieva

Осеновлашкият манастир, известен повече като Седемте престола, се намира в живописна част на северна Стара Планина, в полите на връх Издремец. Манастирът, с официално име „Света Богородица”, е построен в красивата долина на сравнително малката река Габровница. Нарича се „Седемте престола” заради уникалния строеж на черквата му.



Въпреки че трудно може да се определи точното време, по което е създаден манастира, историци смятат, че той датира от Второто българско царство, приключило с падането на България под османско владичество през ХІV в. Според повечето от тях, Светата обител е построена от княз Георги, брат на болярина Петър Делян, предводител на въстанието срещу византийците през 1040 г. Писмени данни за съществуването на манастира има от началото на ХVІ в. – една преписка от четвероевангелие от 1511 г. и един служебник от 1554 г.
Разположена е в близост до римска крепост, малко останки от която (части от каменна стена) и днес могат се видят след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.
Освен историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през ХІ в. и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.
През 1737 г. султан Махмуд, наречен от българите „Безбожния”, нарежда разрушаването на много манастири и църкви. Такава участ сполетява и Седемте престола и той бива изравнен със земята. След Руско-Турската война през 1769 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, който позволява на подчинените християни да упражняват своята вяра и съответно да строят църкви и манастири. През 1815 г. манастира е възстановен, тогава е построена и днешната черква, предполага се върху останките на по-стара култова сграда. През 1848 г. отец Христофор основава килийно училище, като един от учителите става самият той. След завършването на обучението учениците стават учители, свещеници или общественици.
Както повечето български манастири, Седемте престола е ограден от висок каменен зид, а църквата е разположена в средата на вътрешния двор. Освен това, комплекса включва камбанария и две перпендикулярни жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост. Сравнително малкия двор веднага впечатлява посетителите със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя.
През 1868 г. е пристроена откритата нартика от западната страна на черквата, изписан е купола. Архитектурният план на черквата е уникален и не се среща никъде другаде в нашата страна с уникалния си дизайн от седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса. Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец.
Храмовата чудотворна икона се нарича Рождество Богородично и се смята, че е донесена от п-в Атос от Отец Гаврил по времето на създаване на манастира. Освен престолите, впечатление прави и масивния полюлей наречен „Хоро”, който се състои от 10 отделни части с оцветена изящна дърворезба и по който се забелязват рисунки на религиозна тематика. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руската императрица Екатерина. Интересна е дърворезбата на иконостасите на отделните параклиси, където наред с характерните животински и растителни мотиви са намерили място библейски сцени, от които се откроява „Изгонването на Адам и Ева от рая”.
Паметник на културата са и иконите на големия иконостас, изписани от троянския майстор Стою. Интересен е апостолския фриз на централния иконостас, както и резбования митрополитски трон. Запазено е дървеното манастирско клепало от 1799 г., върху което са останали инициалите „С.Еп.Вр.” на бележития народен будител Софроний Врачански.
През целия период на съществуването си, манастира е духовно и просветно средище. През 1849 г. тук е открито и светско училище за децата от околните села. Съдбата на светата обител е вдъхновила Иван Вазов за стихотворението му „Клепалото бие”, в което той възпява легендарен монах, останал самотен да бие клепалото, когато османлиите на Махмуд Безбожни връхлетели върху манастира, докато накрая не бил посечен с меч.

16.04.2011

източник:
www.journeynotebook.com/poi/101/manastir-sedemte-prestola#post-64



 





  Снимки от интернет

Клепалото бие

Във глуха планинска долина стояла
във стари години обител света,
кандилце блещяло, молитва се пяла
във черквица бедна, далеч от света.

И всяка неделя там старец пречестни
клепалото биел, за служба, в зори…
Ехтяли долове от глас благовестни,
отпращали ека гори, канари.

И радостно будел в покоя им вечни
пустинните горски приветният звук,
и селяни прости от близки, далечни
села на молитва се стичали тук.

И много години в усои нечути
клепалото биел калугерът стар,
но лош ден настанал: неверници люти
земя ни сторили я плен и пожар.

Дошли с меч и огън и в туй място диво,
далечно, в неделя света, по зори -
току-що клепало забило гръмливо.
Избягали старци във пусти гори.

Стоял, не побягнал монахът пречестни,
и следвал да удря клепалото пак.
Ехтяли долове от глас благовестни -
за срам и за чудо на божия враг.

Загинал монахът под меча душмански,
на служба господня остал до конец,
не трепнал духът му от страх агарянски,
приел за Христа мъченишки венец.

И скоро, ограбен, пламнал мънастиря.
Млъкнала навеки молитва света.
От божия дом не остало ни диря…
Един спомен мътен остал на света.

Един само спомен и чудо незнайно:
тук всяка неделя, по тъмни зори,
гласът на клепало разнася се тайно
по ближни долове, из глухи гори.

И селянин сепнато очи застреля,
прекръсти се бързо, нататък завий
и плахо се шушне: - Света е неделя!
Калугерът божи клепалото бий!

Юли, Седем престола

ИВАН ВАЗОВ

От сборника "Скитнишки песни"




Картината "Манастирът "Седемте престола" е нарисувана от Marelina (Мила Стефанова)

otkrovenia.com/main.php

Харесвам много такива разкази...И си имам твърде важна причина за това!
Много далечна, но и много близка до мен лично!
Поздрави!
Б.

Поздрави!

Понякога се замислям колко много неща не знаем за малка но велика България!
Благодаря ти!

Поздрав за теб!

Много се радвам за избора ти !Тук наистина е невероятно , приказно !Дворът е изпълнен с много цветя!Диша се леко, душата ти се пречиства......Прекрасно е !
ПОЗДРАВИ !:)))

за хубавия постинг
Цвят Шипков:)))

българско място..трябва да се посети...........поздрав!