Постинг
27.01.2010 00:46 -
Алиша Кийс: за музиката, истинските и непостоянните мъже
Автор: kaprizna
Категория: Музика
Прочетен: 1051 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2011 18:52
Прочетен: 1051 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 29.01.2011 18:52
Певица, авторка на текстове, композитор, аранжор, пианистка и музикален продуцент, 27-годишната Алиша Кийс има 9 награди Грами и 11 награди Билборд.
Освен че се занимава с музика и кино, Алиша има издадена стихосбирка и е съсобственик на продуцентска компания, която продуцира семейни филми и тв сериали.
А встрани от шоубизнеса се занимава активно с благотворителни каузи за подпомагане на бедните деца от Африка и Азия. Миналата година прекара дълго време в Кения и Уганда, където обикаляше църкви, училища и приюти.
Участваш много активно в организации, занимаващи се с благотворителна дейност. Защо реши да се заемеш с това?
Харесва ми да откривам организации, които се стремят да мотивират хората, че можеш да се справиш с всичко, без значение в каква ситуация се намираш. Има толкова много хора, които постоянно ти повтарят какво не можеш да правиш, какво не трябва да правиш и какво никога няма да си способен да правиш за разлика от това, което можеш да правиш. Всички тези организации наблягат на това, макар и по различен начин, и именно затова са толкова важни за мен.
Някои музиканти свирят до късно през нощта или се вдъхновяват, докато карат кола. Какъв е твоят начин за писане на песни?
Нямам специална техника, просто няма определен начин, по който става. Понякога си представям, че водя някакъв разговор и трябва да го прекъсна, за да запиша мислите си. Понякога са само акорди или мелодия, които се въртят в главата ми, но не мога да намеря думи за тях. Понякога ми хрумват милиони думи и нямам никаква идея дали ще прерастнат в нещо повече. И от може би пет години насам написаното от нищо след време се превръща в нещо.
Така че няма определен начин, по който се получава. Всеки път, когато си мисля, че знам как става, се убеждавам, че не е така. Просто се като магия. И не знаеш как точно е станало, но когато се случи, е страхотно и дори самия ти се учудваш от случилото се. Четенето също ме вдъхновява. Забелязала съм, че докато чета, пиша по различен начин.
Има толкова много скандали в политиката и в света на шоубизнеса и е трудно да се намери добър модел за подражание. Според теб кой модел е добър за подражание?
Мисля, че има толкова различни типове хора поради безброй причини. Трудно е да сравняваш хората. Това е един от най-важните уроци, които научих, защото сравнявайки се с някой друг, не можеш да бъдеш себе си на 100%. Обичайно си избирам хора, които не са живи и които не познавам. Възхищавам се например на Афени Шакур, която е членувала в партията на Черните пантери. Много хора не са съгласни с действията на групата, но аз намирам за значимо, че жената е отстоявала това, за което се е борила, и то е повлияло и на моя живот.
В много от твоите текстове се среща терминът "истински мъж" ("real man"). Kакво за теб означава "истински мъж" и по какво се различава той от "непостоянния мъж" ("samsonite man"), за който пишеш в една от песните си?
Това е страхотен въпрос! Никога не са ми задавали такъв хубав въпрос, когато са ми взимали интервю. "Истинският мъж" е човек, на когото може да се разчита, който е благороден, който казва това, което мисли, който държи на думата си и който обича.
Ето тези качества търся аз и искам да опозная мъж, който не крие нищо за себе си и на когото наистина можеш да разчиташ. "Непостоянен мъж" е този , който винаги е готов да те напусне. Имаш чувството, че го познаваш и че има нещо помежду ви, но всъщност грешиш. Той винаги е на път. Така че това е разликата. Страхотен въпрос, много ми хареса.
От гледна точка на гражданските права и расизма хората казват, че нашето поколение е много по-толерантно от предишните. Някои пък твърдят, че този прогрес е само привиден. Какво е твоето мнение?
Още един добър въпрос. Мисля, че това е един многостранен въпрос. От една страна сме стигнали наистина далеч. Сега можем да имаме приятели от всяка раса и националност и смятам, че това е страхотно. Но може би сме отишли толкова далеч, че сме започнали да се движим наобратно, защото приемаме постигнатото за даденост. А ако не знаем откъде сме тръгнали и през какво са преминали тези, които са живели преди нас, ние не сме в състояние да го оценим и наистина да разберем този прогрес.
Не знам доколко поддържаме връзка с по-възрастните от нас. Струва ми се, че не сме достатъчно открити един към друг. Мисля, че сме много по-заинтересовани от собствения си живот, от телевизията, от игрите и от много други неща, че сме забравили откъде сме произлезли. Направили сме огромна стъпка напред, но същевременно сме все още на повърхността и трябва да вникнем по-навътре.
Може ли да ми опишеш процеса на създаване на едно твое видео? Има ли голям принос от твоя страна?
Определено! Това е част от работата ми. Обикновено защото аз съм автор песента, имам и история откъде идва тя. Първо говоря с професионалисти и им разказвам историята и след това наемаме режисьор. Заедно те си представят видеото, като правят "разработка" и сумират всичко. Оттам нататък аз питам дали не може да прибавим това или да променим онова или дали има нещо, с което мога да помогна, за да го направя по-добро.
Това е първата стъпка и когато съберем всичко на едно място, имаме основната схема, по която ще работим. След това наемам цяла група от хора - стилист, дизайнер на декорите и гримьор. И накрая всичко си идва на мястото. Наистина обичам да взимам участие в този процес, така че да ви покажа поне част от себе си.
Имам приятели, които имат хранителни смущения и проблеми със външния си вид. Веднъж един от тях ми каза: "Никога няма да бъда доволен от себе си, така че по-добре да се предам." Ти си винаги под светлината на прожекторите, усещаш ли някакво напрежение?
Определено ги разбирам. Когато започнах да се занимавам с музика, се срещах с важни хора, които винаги имаха от онези големи купи с бонбони в офисите си. А аз обичам шоколад, затова си взимах по един бонбон всеки път, щом отидех там. Няколко седмици по-късно мениджърът ми каза "Те смятат, че си твърде дебела. Те мислят, че ядеш твърде много шоколад. Всеки път, когато се срещаме с тях, ти ядеш." Аз нямаше как да не реагирам: "Какво! Това е само парче шоколад."
Още в началото имаше голямо значение какво ядеш и как изглеждаш. Това ми повлия силно, защото разбрах, че аз съм това, което съм. Никога няма да стана слаба. Мисля, че извивките и повечкото плът са красиви. Това е моето лично мнение и мисля, че не е хубаво да си прекалено слаб. Това което искам да кажа е, че всички сме различни и не можем да се сравняваме с другите.
Те не са перфектни и никога няма да бъдат, защото никой не е перфектен. Всъщност списанията доста често променят снимките, така че звездите не изглеждат по този начин. Понякога, когато видя моя обработена снимка, казвам: "Какво сте направили с мен?
Аз не изглеждам така и не искам да изглеждам така." Всички сме красиви по свой собствен начин и е много важно да разберем това. Да живеем здравословно. Да бъдем силни. Да бъдем находчиви. Това, което ни прави красиви, е нашата вътрешна увереност.
Освен че се занимава с музика и кино, Алиша има издадена стихосбирка и е съсобственик на продуцентска компания, която продуцира семейни филми и тв сериали.
А встрани от шоубизнеса се занимава активно с благотворителни каузи за подпомагане на бедните деца от Африка и Азия. Миналата година прекара дълго време в Кения и Уганда, където обикаляше църкви, училища и приюти.
Участваш много активно в организации, занимаващи се с благотворителна дейност. Защо реши да се заемеш с това?
Харесва ми да откривам организации, които се стремят да мотивират хората, че можеш да се справиш с всичко, без значение в каква ситуация се намираш. Има толкова много хора, които постоянно ти повтарят какво не можеш да правиш, какво не трябва да правиш и какво никога няма да си способен да правиш за разлика от това, което можеш да правиш. Всички тези организации наблягат на това, макар и по различен начин, и именно затова са толкова важни за мен.
Някои музиканти свирят до късно през нощта или се вдъхновяват, докато карат кола. Какъв е твоят начин за писане на песни?
Нямам специална техника, просто няма определен начин, по който става. Понякога си представям, че водя някакъв разговор и трябва да го прекъсна, за да запиша мислите си. Понякога са само акорди или мелодия, които се въртят в главата ми, но не мога да намеря думи за тях. Понякога ми хрумват милиони думи и нямам никаква идея дали ще прерастнат в нещо повече. И от може би пет години насам написаното от нищо след време се превръща в нещо.
Така че няма определен начин, по който се получава. Всеки път, когато си мисля, че знам как става, се убеждавам, че не е така. Просто се като магия. И не знаеш как точно е станало, но когато се случи, е страхотно и дори самия ти се учудваш от случилото се. Четенето също ме вдъхновява. Забелязала съм, че докато чета, пиша по различен начин.
Има толкова много скандали в политиката и в света на шоубизнеса и е трудно да се намери добър модел за подражание. Според теб кой модел е добър за подражание?
Мисля, че има толкова различни типове хора поради безброй причини. Трудно е да сравняваш хората. Това е един от най-важните уроци, които научих, защото сравнявайки се с някой друг, не можеш да бъдеш себе си на 100%. Обичайно си избирам хора, които не са живи и които не познавам. Възхищавам се например на Афени Шакур, която е членувала в партията на Черните пантери. Много хора не са съгласни с действията на групата, но аз намирам за значимо, че жената е отстоявала това, за което се е борила, и то е повлияло и на моя живот.
В много от твоите текстове се среща терминът "истински мъж" ("real man"). Kакво за теб означава "истински мъж" и по какво се различава той от "непостоянния мъж" ("samsonite man"), за който пишеш в една от песните си?
Това е страхотен въпрос! Никога не са ми задавали такъв хубав въпрос, когато са ми взимали интервю. "Истинският мъж" е човек, на когото може да се разчита, който е благороден, който казва това, което мисли, който държи на думата си и който обича.
Ето тези качества търся аз и искам да опозная мъж, който не крие нищо за себе си и на когото наистина можеш да разчиташ. "Непостоянен мъж" е този , който винаги е готов да те напусне. Имаш чувството, че го познаваш и че има нещо помежду ви, но всъщност грешиш. Той винаги е на път. Така че това е разликата. Страхотен въпрос, много ми хареса.
От гледна точка на гражданските права и расизма хората казват, че нашето поколение е много по-толерантно от предишните. Някои пък твърдят, че този прогрес е само привиден. Какво е твоето мнение?
Още един добър въпрос. Мисля, че това е един многостранен въпрос. От една страна сме стигнали наистина далеч. Сега можем да имаме приятели от всяка раса и националност и смятам, че това е страхотно. Но може би сме отишли толкова далеч, че сме започнали да се движим наобратно, защото приемаме постигнатото за даденост. А ако не знаем откъде сме тръгнали и през какво са преминали тези, които са живели преди нас, ние не сме в състояние да го оценим и наистина да разберем този прогрес.
Не знам доколко поддържаме връзка с по-възрастните от нас. Струва ми се, че не сме достатъчно открити един към друг. Мисля, че сме много по-заинтересовани от собствения си живот, от телевизията, от игрите и от много други неща, че сме забравили откъде сме произлезли. Направили сме огромна стъпка напред, но същевременно сме все още на повърхността и трябва да вникнем по-навътре.
Може ли да ми опишеш процеса на създаване на едно твое видео? Има ли голям принос от твоя страна?
Определено! Това е част от работата ми. Обикновено защото аз съм автор песента, имам и история откъде идва тя. Първо говоря с професионалисти и им разказвам историята и след това наемаме режисьор. Заедно те си представят видеото, като правят "разработка" и сумират всичко. Оттам нататък аз питам дали не може да прибавим това или да променим онова или дали има нещо, с което мога да помогна, за да го направя по-добро.
Това е първата стъпка и когато съберем всичко на едно място, имаме основната схема, по която ще работим. След това наемам цяла група от хора - стилист, дизайнер на декорите и гримьор. И накрая всичко си идва на мястото. Наистина обичам да взимам участие в този процес, така че да ви покажа поне част от себе си.
Имам приятели, които имат хранителни смущения и проблеми със външния си вид. Веднъж един от тях ми каза: "Никога няма да бъда доволен от себе си, така че по-добре да се предам." Ти си винаги под светлината на прожекторите, усещаш ли някакво напрежение?
Определено ги разбирам. Когато започнах да се занимавам с музика, се срещах с важни хора, които винаги имаха от онези големи купи с бонбони в офисите си. А аз обичам шоколад, затова си взимах по един бонбон всеки път, щом отидех там. Няколко седмици по-късно мениджърът ми каза "Те смятат, че си твърде дебела. Те мислят, че ядеш твърде много шоколад. Всеки път, когато се срещаме с тях, ти ядеш." Аз нямаше как да не реагирам: "Какво! Това е само парче шоколад."
Още в началото имаше голямо значение какво ядеш и как изглеждаш. Това ми повлия силно, защото разбрах, че аз съм това, което съм. Никога няма да стана слаба. Мисля, че извивките и повечкото плът са красиви. Това е моето лично мнение и мисля, че не е хубаво да си прекалено слаб. Това което искам да кажа е, че всички сме различни и не можем да се сравняваме с другите.
Те не са перфектни и никога няма да бъдат, защото никой не е перфектен. Всъщност списанията доста често променят снимките, така че звездите не изглеждат по този начин. Понякога, когато видя моя обработена снимка, казвам: "Какво сте направили с мен?
Аз не изглеждам така и не искам да изглеждам така." Всички сме красиви по свой собствен начин и е много важно да разберем това. Да живеем здравословно. Да бъдем силни. Да бъдем находчиви. Това, което ни прави красиви, е нашата вътрешна увереност.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. kaprizna1
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите