Постинг
04.03.2012 09:40 -
Бряг за двама
Rue Du Soleil - In My Heart
"Акорди от звездите" - стихове
от Христина Радомирова
ЗА ТЕБЕ
Такава неземна жарава
във вените мои пламти!
В косите ми пръсти заравяш
и с устни изгаряш ме ти…
И всяка частица от мене
безумно към теб се стреми –
тъй жадна за обич вселена
в ръцете си силни вземи!
С вълшебство от нежност извайвай
чертите ми нови в нощта
и с песен красива създавай
деня ми от звездна мечта…
За тебе повторно се раждам.
В прегръдката твоя разбрах –
животът с любов се изгражда,
свободен от болка и страх.
ПЕСЕН, ДОШЛА ОТ ЗВЕЗДИТЕ
Колко се борих със тебе, любов,
в себе си как те отричах,
твоя неистов и пламенен зов
мерзост пред Бога наричах!...
Само че нощем с безсънни очи,
с болка стаена в гърдите
чувах гласа ти във мен да звучи –
песен, дошла от звездите…
И се предадох на тебе, любов,
блуднице страстно красива!
В този единствен и кратък живот
с виното си ме опивай!
ПРИСЪДА
Приседнала на твоето коляно,
юмруче свила в силната ти длан,
на чувствата в най-сладката измама
с греховна страст ще се предам…
И тази нощ под звездната завивка
вулкан от ласки нежно ще взриви
на времето гротесктните извивки
и по безкрая в мен ще продължи.
И нека после грешници ме съдят,
че щастието свое пожелах…
Единствената правилна присъда
в сърцето си обичащо признах!
ПОСВЕЩЕНИЕ
В порой от чувства думите ми давиш,
рушиш прегради, крепости, стени…
Моралните ми възгледи взривяваш,
оковите ми с полет да смениш.
Несвикнала на щастието земно
душата ми разголена пред теб
е грешница готова да си вземе
искрящ живот от твоите ръце!
И с порива на бликналата радост
на хората за болката простих.
Светулките във тъмното не страдат –
от тях за теб написах този стих!
УМОРИХ СЕ
Уморих се така да живея –
с нарисувани дни и слънца,
и от някоя приказна фея,
да очаквам добри чудеса!
Уморих се в любов да ме лъжат,
да съм сянка от спомен мъгляв,
да се смея когато съм тъжна,
да преглъщам обида и гняв!
Уморих се от празни надежди,
от несбъднати звездни мечти.
Към небето с молитва поглеждам,
ала то безпощадно мълчи!
И връхлита ме ясната мисъл,
че животът е вечна борба
и във нея е целият смисъл –
сам човек си избира съдба.
И за феите вече не питам,
спрях да чакам от тях чудеса.
Осъзнавам, че в мене са скрити
най-реалните дни и слънца.
АБСТРАКТНО
В лабиринти на чувства и спомени
ще намеря ли себе си аз? –
от объркани мисли прогонени
търсят дните ми верен компас.
В самотата на болката зейнала
черна бездна към мене пълзи,
а в прозореца слънцето грейнало
заблестява във мойте сълзи…
Светлосенки в очите ми плуват
и светът е пред мене платно,
на което съдбата рисува
разноцветно неясно петно.
И всред тази абстрактна реалност
с ослепели надежди преспах,
без да мисля дали е морално…
Да прогледна най-сетне успях!
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ САМОТА
След толкова години самота,
след толкова угаснали надежди
едва сега разбирам любовта
и пъзела на дните си подреждам…
Не знае норми, нито правила –
сърцето има собствени закони!
Изкачва се по стръмни стъпала,
не търси то измислени икони…
Далеч от този непрогледнал свят,
в невидими пространства ме намери.
Душата ми като малинов цвят
от допира ти нежен потрепери…
ЛЮЛЯК
За тялото ми жаден той дойде
и китка люляк ми поднесе...
Душата ми незнайно накъде
в самотен полет се понесе.
След ласките на строен непознат
остана в мене самотата,
защото само тя на този свят
най-истински ми е позната.
Отиват си илюзии, мечти,
заглъхват стъпки в тишината...
Неказаните думи ще шепти
в сърцето ми отново самотата!
И само нощем в моите очи
звездите тайно се оглеждат...
А люлякът във вазата стърчи
като увяхнала надежда!
ДАЛИ
Дали претръпнахме един към друг,
защо в душите ни настъпи суша,
не се ли връщат птиците от юг,
на пролетния повик непослушни!?
Защо немеят думите в нощта,
нима изречено е всичко вече,
това ли беше нашата мечта -
на ужким да се любим всяка вечер!?
ГОБЛЕН
Не знам къде, кога и как –
ще минат може би години,
преди отново да се срещнем пак…
Дали ще бъде пролет или зима?
Но днес, обаче, всеки своя път
към своята самотност ще поеме.
И само спомени без кръв и плът
сега със себе си ще вземем.
И там – далеч един от друг –
по въздуха целувки ще си пратим.
Така с единния си дух
напред през времето ще крачим.
Надеждата за утрешното днес
в душите ни съдба ще избродира
с най-здравия и скъп конец,
втъкан в недрата на всемира.
ЗАЩО
Защо не ми казваш вълшебните думи,
отдавна ли огън ти нямаш за тях!?
Защо се старая да бъда разумна,
а снощи с безумната болка заспах!?
Защо за минутка, прекарана с тебе,
загърбих достойнство, чест и морал!?
Защо си ми ангел, до болка потребен,
защо си ми дявол, в душата ми спрял?!
Защо те обичам!? Защо и те мразя!?
Защо те преследвам и бягам от теб!?
Защо аз от твоите думи се пазя,
а толкова нужни защо са ми те!?...
Илюзия беше - и грешна и свята...
В сърцето ми спомен красив остани!
Защото аз искам след мен на земята
стихът ми надежда да съхрани!
Стихосбирката "Акорди от звездите" на Христина Радомирова е издадена през 2011 г.
www.miraradi.hit.bg/akordi_ot_zvezdite.html
Художници: Михаил и Инеса Гармаш (Русия)
www.piersidegallery.com/artists/garmash/
"Акорди от звездите" - стихове
от Христина Радомирова
ЗА ТЕБЕ
Такава неземна жарава
във вените мои пламти!
В косите ми пръсти заравяш
и с устни изгаряш ме ти…
И всяка частица от мене
безумно към теб се стреми –
тъй жадна за обич вселена
в ръцете си силни вземи!
С вълшебство от нежност извайвай
чертите ми нови в нощта
и с песен красива създавай
деня ми от звездна мечта…
За тебе повторно се раждам.
В прегръдката твоя разбрах –
животът с любов се изгражда,
свободен от болка и страх.
ПЕСЕН, ДОШЛА ОТ ЗВЕЗДИТЕ
Колко се борих със тебе, любов,
в себе си как те отричах,
твоя неистов и пламенен зов
мерзост пред Бога наричах!...
Само че нощем с безсънни очи,
с болка стаена в гърдите
чувах гласа ти във мен да звучи –
песен, дошла от звездите…
И се предадох на тебе, любов,
блуднице страстно красива!
В този единствен и кратък живот
с виното си ме опивай!
ПРИСЪДА
Приседнала на твоето коляно,
юмруче свила в силната ти длан,
на чувствата в най-сладката измама
с греховна страст ще се предам…
И тази нощ под звездната завивка
вулкан от ласки нежно ще взриви
на времето гротесктните извивки
и по безкрая в мен ще продължи.
И нека после грешници ме съдят,
че щастието свое пожелах…
Единствената правилна присъда
в сърцето си обичащо признах!
ПОСВЕЩЕНИЕ
В порой от чувства думите ми давиш,
рушиш прегради, крепости, стени…
Моралните ми възгледи взривяваш,
оковите ми с полет да смениш.
Несвикнала на щастието земно
душата ми разголена пред теб
е грешница готова да си вземе
искрящ живот от твоите ръце!
И с порива на бликналата радост
на хората за болката простих.
Светулките във тъмното не страдат –
от тях за теб написах този стих!
УМОРИХ СЕ
Уморих се така да живея –
с нарисувани дни и слънца,
и от някоя приказна фея,
да очаквам добри чудеса!
Уморих се в любов да ме лъжат,
да съм сянка от спомен мъгляв,
да се смея когато съм тъжна,
да преглъщам обида и гняв!
Уморих се от празни надежди,
от несбъднати звездни мечти.
Към небето с молитва поглеждам,
ала то безпощадно мълчи!
И връхлита ме ясната мисъл,
че животът е вечна борба
и във нея е целият смисъл –
сам човек си избира съдба.
И за феите вече не питам,
спрях да чакам от тях чудеса.
Осъзнавам, че в мене са скрити
най-реалните дни и слънца.
АБСТРАКТНО
В лабиринти на чувства и спомени
ще намеря ли себе си аз? –
от объркани мисли прогонени
търсят дните ми верен компас.
В самотата на болката зейнала
черна бездна към мене пълзи,
а в прозореца слънцето грейнало
заблестява във мойте сълзи…
Светлосенки в очите ми плуват
и светът е пред мене платно,
на което съдбата рисува
разноцветно неясно петно.
И всред тази абстрактна реалност
с ослепели надежди преспах,
без да мисля дали е морално…
Да прогледна най-сетне успях!
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ САМОТА
След толкова години самота,
след толкова угаснали надежди
едва сега разбирам любовта
и пъзела на дните си подреждам…
Не знае норми, нито правила –
сърцето има собствени закони!
Изкачва се по стръмни стъпала,
не търси то измислени икони…
Далеч от този непрогледнал свят,
в невидими пространства ме намери.
Душата ми като малинов цвят
от допира ти нежен потрепери…
ЛЮЛЯК
За тялото ми жаден той дойде
и китка люляк ми поднесе...
Душата ми незнайно накъде
в самотен полет се понесе.
След ласките на строен непознат
остана в мене самотата,
защото само тя на този свят
най-истински ми е позната.
Отиват си илюзии, мечти,
заглъхват стъпки в тишината...
Неказаните думи ще шепти
в сърцето ми отново самотата!
И само нощем в моите очи
звездите тайно се оглеждат...
А люлякът във вазата стърчи
като увяхнала надежда!
ДАЛИ
Дали претръпнахме един към друг,
защо в душите ни настъпи суша,
не се ли връщат птиците от юг,
на пролетния повик непослушни!?
Защо немеят думите в нощта,
нима изречено е всичко вече,
това ли беше нашата мечта -
на ужким да се любим всяка вечер!?
ГОБЛЕН
Не знам къде, кога и как –
ще минат може би години,
преди отново да се срещнем пак…
Дали ще бъде пролет или зима?
Но днес, обаче, всеки своя път
към своята самотност ще поеме.
И само спомени без кръв и плът
сега със себе си ще вземем.
И там – далеч един от друг –
по въздуха целувки ще си пратим.
Така с единния си дух
напред през времето ще крачим.
Надеждата за утрешното днес
в душите ни съдба ще избродира
с най-здравия и скъп конец,
втъкан в недрата на всемира.
ЗАЩО
Защо не ми казваш вълшебните думи,
отдавна ли огън ти нямаш за тях!?
Защо се старая да бъда разумна,
а снощи с безумната болка заспах!?
Защо за минутка, прекарана с тебе,
загърбих достойнство, чест и морал!?
Защо си ми ангел, до болка потребен,
защо си ми дявол, в душата ми спрял?!
Защо те обичам!? Защо и те мразя!?
Защо те преследвам и бягам от теб!?
Защо аз от твоите думи се пазя,
а толкова нужни защо са ми те!?...
Илюзия беше - и грешна и свята...
В сърцето ми спомен красив остани!
Защото аз искам след мен на земята
стихът ми надежда да съхрани!
Стихосбирката "Акорди от звездите" на Христина Радомирова е издадена през 2011 г.
www.miraradi.hit.bg/akordi_ot_zvezdite.html
Художници: Михаил и Инеса Гармаш (Русия)
www.piersidegallery.com/artists/garmash/
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Прекрасни стихове и картини!...
цитирай...от нея тръгна идеята за постинга...)))
цитирайи музиката са копнежно-космически, синхронни със стиховете...
"...Надеждата за утрешното днес
в душите ни съдба ще избродира
с най-здравия и скъп конец,
втъкан в недрата на всемира."...
:))
цитирай"...Надеждата за утрешното днес
в душите ни съдба ще избродира
с най-здравия и скъп конец,
втъкан в недрата на всемира."...
:))
може да усеща музиката и тя да въздейства...
цитирайКакто винаги: при теб е прекрасно!
Наистина успяла си да съчетаеш успешно прекрасна музика, стихове и картини!
Поздрави, беше ми много приятно!
цитирайНаистина успяла си да съчетаеш успешно прекрасна музика, стихове и картини!
Поздрави, беше ми много приятно!
Божествени акорди,божествена лирика на фона на красиви картини!
цитирайМного е красиво тук особено ако нарисуваното момиче е капризно!
цитирайТърсене
Блогрол
1. kaprizna1
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите