Само за ценители :: За пророческите сънища, магиите и Черния Петър. . . и за сладкото от диня

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.08.2011 13:41 - За пророческите сънища, магиите и Черния Петър...и за сладкото от диня

Автор: kaprizna Категория: Изкуство

Прочетен: 4370 Коментари: 3 Гласове:

Сладко от Диня...

Автор: Blue

Бях само на 5 годинки и лятото ме заведоха при баба ми на село. Там нещо така ме беше изплашило, че няколко дни не можех да заспя и постоянно хълцах.
Баба ми, веща в тия неща, реши да ме заведе да ми леят куршум при една туркиня, славеща се като Гадателка и Врачка, разваляща магии. Може и да ги е правила, но това малко хора го знаеха...
Оказа се, че магарето е виновно или поне на мен така ми казаха. Та моят прадядо, който беше още жив по това време, седеше с мен под огромния Орех и ме люлееше в скута си.
Разказваше ми интересни истории, свързани с чудати Магии. Миришеше на сено и дим. Помръдваше смешно побелелите си мустаци и това ме караше в захлас да го слушам с часове, ококорил кафявите си очи.
Викаха му Черния Петър, защото лекуваше брадавици. Всяка събота сутрин пред къщата ни идваха различни хора и той с едно малко ножче режеше зад плевнята от големите храсти бъз, различни по дължина клонки.
Сядаше под ореха и в зависимост от броя брадавици на дошлите, правеше по толкова разреза на пръчиците. След това влизаше в къщата със всеки поотделно и тихо нещо си мрънкаше и баеше. Натриваше брадавиците с пресните прорези на клонките бъз и доволно плюеше по пръчката и я хвърляше в печката. Всичко това отнемаше 1-2 минутки и влизаше следващият.
Аз седях послушно, без да издавам звук, дяволито се смеех, когато прадядо ми плюеше и се кикотех. Беше ми обещал веднъж, че когато порасна достатъчно, ще ми каже тайната си. Но така и не я сподели, отиде си същото лято, без да я разбере никой.

Сега, 30 години по-късно, се бях върнал в празната къщата. Спомних си как тичах около ореха и се люлеех с ремъци от трактор на дебелия клон. Столчето, на което седеше прадядо ми и с което се покатервах на люлката, вече го нямаше. Всичко беше потънало в буйна трева, а клоните, така натежали и остарели, се подпираха на земята изморени.
Притихнала къщата от няколко години беше наглеждана от съседите. След дежурните "Добре дошъл" и обещанията да се отбия на закуска, взех ключа и се измъкнах.
Първо влязох в малката стая, в която спеше прадядо ми. Всичко беше потънало в прах, но ароматът на сено, дим и шума от орехи още се носеше вътре. Това беше неговата миризма, понякога я усещах дори когато го сънувах.
През последните няколко години редовно ми се появяваше в съня. Седнал на малкото столче, дялкаше клонки и си мърдаше мустаците. Понякога мълчеше. Понякога ми разказваше пак нещо интересно, свързано с неговите весели истории за магии... и винаги се събуждах с думите:
- ... Нали ти обещах Тайната си...
За последно го сънувах в избата, седнал на същото старо и почерняло столче. Подреждаше нещо в една овехтяла дървена кутия, без да ме забележи. Отпиваше от една чаша червено вино и бършеше с опакото на ръката си подгизналите капещи червени мустаци.
Ароматът се смесваше със застоялия въздух и хлад лъхаше от ъглите между буретата. Изправи се бавно и зад рафтовете на няколко шишета, запечатани с восък, прибра кутията и затисна нишата с една дъска...
След това спрях да го сънувам и от няколко месеца все очаквах, унесен в съня ми, да се появи късно през нощта. Беше започнал да ми липсва. А утре имахме и двамата рожден ден или по-точно в Полунощ. Странно съвпадение.
От много време се канех да посетя гроба му и като че ли сега беше момента.
Къщата скърцаше при всяка моя стъпка и ми показваше, че усеща присъствието ми. Бавно се приближих до стъпалата, водещи към избата. Тишина заглушаваше дишането ми, а напрежението в мен нарастваше.
Като дете никога не ми позволиха да сляза в нея и сега нещо сякаш ме изгаряше да я видя.
Натиснах дръжката на тежката врата, без да знам какво ме очаква вътре. Усещах желание да се обърна и да си тръгна, но вече беше късно и любопитството ми надделя. Вратата не помръдна. Бях взел свещ и я приближих към ключалката, за да я отключа. Нямаше. Вратата беше от старите с резе, което с годините някъде се е загубило. Нямаше причина да не мога да я отворя. Освен, ако отвътре нещо пречеше.
Напрегнах всичките си сили и бутнах вратата с рамо. Бавно се помръдна, с пронизващ писък и стържене на ръждясали панти, не отваряни с години. Сякаш къщата крещеше и сърцето ми трепна. Настръхнах и хлад ме полази от отворената врата. Напънах силите си и я отворих, потъвайки в тишина и тъмнина.
Свещта леко започна да пробива мрака, осветявайки завеси от паяжини. Няколко големи паяка бавно се отдалечиха в очакване. Нещо докосна лицето ми и подскочих в паника и за малко да изгася пламъка, а пръстите ми, побелели от стискане, рискуваха да пречупят дебелата свещ.
Една по-тънка и фина паяжина се беше закачила и висеше по наболата ми брада. Усетих как малко паяче се промъкна и влезе под ризата и тялото ми се стегна като въже в болезнения спазъм на ужаса.
Просто си въобразявах, а съзнанието ми си играеше с мен. Бавно и внимателно слязох няколко стъпала и стъпих на каменния под. Очите ми привикнаха с тъмнината и започнах с малкия пламък да различавам очертанията на помещението във формата на дълъг и широк коридор.
От едната страна беше наредено до края с бурета в различни размери, а от другата имаше рафтове с легнали еднакви прашни бутилки, на купчинки по няколко, като малки пирамиди.
Имах чувството, че съм в съня с прадядо ми и по цялото ми тяло премина студена тръпка, в очакване да чуя грапавия му глас. Усещането ме изпълни и настръхнах неприятно за пореден път, потрепервайки инстинктивно, в очакване да се случи нещо.
За първи път бях в избата и знаех, че трябва да има голяма дървена маса. Обърнах се и я открих точно там, където седеше Черния Петър и отпиваше жадно от червеното вино.
На масата имаше огромен свещник от ковано желязо със седем свещи. Треперейки от вълнение и хлад, успях да ги запаля, преборвайки отчасти и собствените си страхове.
Обърнах се и обходих с поглед цялото помещение, за да се убедя, че съм сам. Спокоен, тръгнах да го разглеждам, със свити юмруци, завряни в джобовете на широките ми дънки. Повдигнал рамене и сгушил голата си глава в наметнатата качулка на суичъра.
Търсех онзи рафт с дъската от съня ми. Всички стени бяха изградени от гладки камъни и след 20-ина минути безуспешно търсене, се отказах. Сънищата си бяха просто сънища.
Намерих само едно старинно огромно огледало с рамка от ковано желязо, като свещника. Беше скрито зад последното буре, заметнато с пожълтял ленен чаршаф.
Домъкнах го до масата на светлината на свещите да го разгледам и се зачудих дали да не си ги взема за спомен със свещника. Избърсах го внимателно с чаршафа и се отдалечих, да се видя в него.
Свалих качулката и усмихнат, зеленият ми поглед ме прониза. Тялото ми се изправи и стегна. Забравих да дишам, а дробовете горяха в болка за глътка кислород. Унесен като в магия, няколко минути разглеждах собственото си отражение, без да знам какво ме е приковало.
Над мен дървеният под на къщата изскърца и чух възрастната съседка да ме вика. Успях да си отскубна погледа от огледалото, завъртях се и със страното усещане излязох от избата, заслепен от ниското слънце в кафявите ми очи.
- Донесох ти нещо да хапнеш и имам изненада за теб...
Усмихната и мила, леля Весля, която беше дъщеря на онази врачка, туркинята, ме посрещна с един поднос...
- Помниш ли, като малък колко много обичаше сладко от маджун и с моята внучка Айнур го облизвахте на сутринта от огромната черна тава на изгасналото огнище в двора с топли мекици...?!?!?
Седеше с учуден поглед и чакаше отговора ми, а аз в първия момент се сепнах и подсещайки се, си припомнях, че така казваха на сладкото от Диня. Накъртващ сладък вкус и гъстата течност, капеща от края на мекицата върху детската ми пижама и веселия кикот на Айнур с огромните й кафяви очи, гонейки ме да ме бодне с пръст...
- Да. Помня, лельо Весля... Благодаря ти! А?... Айнур!?!?... за последно я видях, когато ме беше изплашило магарето. Сега къде е!?!?
С дяволито пламъче в очите се усмихна. Каза си нещо на турски и се завъртя доволна да си ходи...
- Не беше виновно магарето... Знаеш ли, приличаш на прадядо си...
... и продължи да се смее...
- Намерих две бурканчета от сладкото, ако искаш утре ще те приготвя мекици?!?!?!
Този път и аз се разсмях с нея и се сетих колко обичах да седя с прадядо си и как бягах от магарето...
- Да. Утре сутринта ще дойда. Отдавна не съм ял мекици. Тъкмо ще ми разкажеш за Айнур...
- Какво да ти разкажа. Станала е като прабаба си, своенравна и не слуша никой. Идва и си отива, когато пожелае... и съм вдигнала ръце от нея.
И с тези думи се завъртя и с бавна походка се изгуби под асмата, отрупана с грозде. А аз се опитах да си припомня как изглеждаше възрастната врачка, изгубена в спомените ми от детството.
Не докоснах храната. Просто си седях притихнал и скривах с поглед слънцето зад билото. Мислите ми скачаха една върху друга, в търсене на логично обяснение от сънищата и случилото се преди малко в избата. Дали не си въобразявах или просто бях наследил и богатото въображение на прадядо си.
Поседях така няколко часа в люлеещия се стар стол, докато не видях падаща звезда. В полудрямка, с поредното желание, се сетих за горящия свещник, който бях забравил.
Неприятна вълна сви стомаха ми. Започна да пълзи по цялото ми тяло. Преглъщах и топка страх се спусна в мен. Тежка и студена. Напрежението за пореден път ми изби в пръстите. Тялото ми се вдърви. Мислите ми бяха все в огледалото.
Може би една чаша вино щеше да ми промени възприятията и да ме отпусне. Исках само малко спокойствие за възбуденото ми съзнание, което се намираше в старите бутилки в избата, чакащи някой да омаят.
В кухнята и намерих една стара чаша със столче в един прашен долап. Прерових няколко чекмеджета и открих стар ръждясал тирбушон, който се съмнявах, че ще издържи.
С огромно внимание и доза смелост минах под паяжините и се спуснах по стълбите на камения под. Дори през дебелите подметки усещах студенината и негостоприемството му. За пореден път усещах нещо как подтиска тялото ми.
Свещникът все още тихо гореше, като стар господар в помещението. Разправяше се с тъмнината и осветяваше дори далечните стени. Огледалото също отразяваше седемте свещи в играещи пламачета по стените и приглушената тъмнина отпусна за момент изморените ми вече сетива.
Проверих подредените бутилки. Нито една не беше обозначена и нямах представа коя каква е. Можех да си избера която поискам, но... някак си подредени толкова красиво, като малки пирамиди ме възпираха. В дъното на един от долните редове видях една купчинка, от която е взимано, или поне не бяха стигнали, за да я довършат.
Клекнах до самотните пет бутилки, сякаш в полепналия прах се бяха скрили, за да не ги докосват. Бяха запечатани грижливо с червен восък. Завъртях една да я огледам и гъстата течност се разклати. Доволен я издърпах и... видях дупката под нея.
Внимателно преместих на земята останалите бутилки и пред мен се откри овехтялата дървена кутия...
Идваше ми да изкрещя, но гърлото ми остана безмълвно. Седях на няколко метра и нямах сила и воля да се наведа и да взема кутията. Върнах се, отворих виното и аромата ме плени.
Отсипах в чашата, разклащайки под носа си букет от бистър червен цвят на мек танин, тежък тютюн, лек аромат на горски плод и дъха на дъб...
Направо ме удариха в носа. И без да изчакам виното да "подиша", отпих малка глътка, прокарвайки я през небцето. С остатъчния вкус и в спускащата се топлина към стомаха ми, си затворих очите в насладата от опияняващия вкус.
Тялото ми започна да гори във вълни от тръпчивия алкохол, плъзнал безумно в мен, отнасяйки всичко по пътя си. Страхът ми се изпари. Еуфория ме заля. Усетих да се прокрадва дяволита усмивка по влажните ми устни, а лицето ми се напълни с топлина. Отворих очи и допълних чашата. Никога не бях опитвал подобна пареща наслада.
Без капка колебание отпих отново и след секунда бях готов да направя всичко. Донесох дървената кутия до масата и играещите пламъчета на свещите рисуваха странни образи по капака. Отворих я...
Вътре лежеше пакет, увит във кожа. Извадих го и започнах да го развързвам. Желанието ми да открия съдържанието, караше пръстите ми да треперят от бързане. Внимателно го разтворих и в средата видях да лежи дебела кожена книга с твърди корици, облечена в червена извехтяла кожа, изхабена в краищата.
Започнах да отмотавам връзката, стягаща я през средата, а тръпката ми за нещо, че ще се случи, ме удари изведнъж. Надигайки чашата, продължавах успокоен да прелиствам страница по страница, убеждавайки се във всички истории на пра-дядо ми, че не са измислица...
В сънищата ми ги припомняше глава по глава. Разкривайки тайната си, ме беше подготвял и напътствал да открия истината и значението на книгата. Върнах се на първата страница и се зачетох внимателно.
"Церемония на седемте ъгъла"
Знаех за какво служи всичко. Знаех какво ще последва. Имах нужните материали. Осветлението от Седем свещи. Чаша с Червено вино. Ленен плат, от завитото огледало. И самото Огледало...
Завъртях ги на изток. Подредих ги според описанието. Застанах срещу огледалото и започнах да изричам думите...
Бавно и отчетливо се приближавах към края на ритуала. Почувствах как пламъкът на свещите се разлиства и прокрадва в тялото ми. Енергия ме изпълни. Отворих очи и взех чашата...
... казах последния куплет от мантрата на обратно точно, както беше написано...
Изпих чашата до дъно и затворих очи. Поредната вълна ме заля и почувствах нечие присъствие в полъха на помещението. Стоях безмълвен, бликащ със светлина и щях да разбера волята ми дали беше изпълнена.
В огледалото видях отново Зелените си очи, това въобще не ми направи впечатление този път. Но... зад гърбът ми, имаше висока тъмнокоса жена със прозрачна туника.
Тялото и беше изваяно и кожата лъщеше на пламъка на свещите. Гърдите и бавно се повдигаха и зърната, допиращи се да прозрачната материя, бяха настръхнали. Устните и плътни и сочни седяха леко разтворени, в очакване да ги усетиш влажни в тъмнината. Очите и в Зелен блясък се приковаваха, като с магия, в мен.
Тя бавно се приближи боса по студения каменен под и малки облачета пара се дигаха там, където оставяше следи. Лицето й, леко мургаво и екзотично в полускрита сянка от падащите черни масури на косата, излъчваше красота. Ръцете бавно се надигнаха към мен и докоснаха с топлина лицето ми.
-Честит рожден ден!!!
С много лек акцент, гласът и ме затопли и възбуди...
Невероятна нежност се разля, изпълвайки ме отвътре, в желание да я споделя. Топлият и дъх се впи и безмилостно захапа устните ми...
Дъх на орех и кедър ми напълниха сетивата. Деликатно ухание на Залез на Слънцето се смени с вкуса на касис, последван от кора на праскова, носеща шоколадовия мускус на кожата.
Захаросана нотка на пъпеш покри с черните си коси галещите ми пръсти. Зарових лицето си в нея, носеща ми лакомо и ненаситно желание да продължавам да я вдишвам.
Ръцете ми докоснаха ефирната нежна роба, която се свлече на пода. С шепи докоснах топлите и твърди гърди, усещайки силната и захапка по устните ми и провлаченото, приятно до болка, стенание, излязло от дъното на душата ми.
Повдигнах я леко и тя кръстоса краката си на кръста ми. Приближихме се и я оставих внимателно на голямата маса върху стария ленен чаршаф. Студената тръпка изви тялото й. Повдигна в гърч гърдите си, отмятайки косата назад и оголи брадичката, чакаща да впия устните си в нея. Желаех да я захапя и да отпия кръвта й. Бедрата се разтвориха и повдигнаха таза във въздуха. Раменете и лежаха приковани, а ръцете и бързо обхождаха всяка извивка по кожата. Преглъщах и следвах пръстите и в желание да я докосна легнала и да се плъзна по тялото.
Приближих се и тя ме сграбчи, придърпвайки ме. Целунах я бавно и топлината и ме подпали. Страстта ми се разгоря и започнах да я докосвам нежно с устни, отпивайки всички сокове, премесени в нея със свежестта на сутрешни листа, потопени в росата от уханието на далечна водна Лилия, с последвала събуждаща се вечерна Магнолия.
Ароматът на Белия Жасмин потопи лицето ми между бедрата й. Като Сандалово мляко изтичах между дългите и изящни пръсти, приковавайки ме към нея. Кашмирена Ванилия ме заля, усещайки спазмите на тялото и тресяща се в допира ми на нежните ласки от устни. Отпивах полепващите сокове по наболата ми брада с хипнотична миризма, примесена с Роза и пареща в дълга наслада. Ноктите и се забиваха все по-дълбоко в мен с всеки спазъм на тялото, докато не затихна в обятията ми безмълвна...
Отпуснах се върху нея, потопен в зелените й очи с разрошени черни коси. Кехлибарена топлина на кристали покри тялото ми. Придърпа ме с ръцете си към нея и докосна устните ми със собствения си аромат, докато прониквах.
Миризма на Танин, носещ се из избата, ни опияни и дрогира в движенията на горещите ни капещи потни тела, унесени в букет от чувства и удоволствия.
Усетих я надвесена, като морски бриз, охлаждащ тялото ми. Гърлото ми се напълни със стенания. Пръстите ми я докосваха и следваха влажната кожа с татуиран Дракон на вътрешната страна на бедрото. Опашката му завиваше през хълбока и свършваше, разделяйки ниско надолу талията й.
Заровен във вихъра и хипнотизиран в магията, следвах всяка извивка по нея, оставяйки се да ме завладее лудостта на безпаметната дълга вечер...

Събудих си от парещите лъчи на слънцето в очите ми. Бавно ги отворих с чувството, че са пълни с пясък. На пода до стария люлеещия се стол, имаше две празни бутилки и една търкаляща се чаша с остатъци на засъхнало червено вино.
Вкусът в устата ми беше тежък и като че ли усещах ванилия...

Сепнах се и се огледах. Нямаше жена. Нямаше книга. Нямаше огледало.
Слязох в избата, всичко си беше така, както го бях оставил. Виното ми беше в повече и развинтеното въображение ми беше погодило номер.
Беше време за кафе. Минах под асмата и влязох в съседния двор. Възрастната жена ми се усмихна мило и ароматът на пресни мекици обагри всичко около мен. Нямах желание да приказвам, просто исках да се насладя на закуската със Сладко от Диня.
Да ми разкаже за внучката си. Какво е станало с нея през годините и кое я е променило. След това щях да отида до гробищата и следобед да се прибера вкъщи. Може би с няколко нови бутилки вино.
- Имам изненада за теб тази сутрин...
Обичам изненадите, карат те да изпитваш приятни емоции и радостта от тях да те зарежда за дълго.
- Здравей...
Две огромни кафяви очи с топла усмивка в светлоруси коси ми се усмихнаха дяволито и ме мушнаха с пръст в ребрата...
- Помниш ли кога за последно сме се виждали? Сигурно е било преди цяла вечност...
Нямаше съмнение, че това беше жената от съня ми. Нямаше съмнение, че по някакъв начин аз я бях извикал в селото. Стомахът пак ми се сви от неизвестното и ме обхвана паника. Ами ако това беше истина и си спомни...
- Здрасти, Айнур. Май беше преди 30 години. Кога пристигна?...
- Тази сутрин...
И се усмихна закачливо, докато няколко кичура се отместиха върху лицето й, прикривайки в сянка за миг зеленикавия блясък на погледа...
Обърна се да влезе в ниската къща и на талията и видях татуирана "Опашката на Дракона", спускаща се надолу, скрита в тъмносините и дънки.
Нямаше съмнение, това беше Тя. Но как се получи всичко. Нима книгата съществуваше. Нима се бях превърнал в новия Черен Петър. Практикувах ли Черна Магия?!?!?... Въпроси... Въпроси... и пак въпроси, бясно блъскащи се в мен и отскачащи от препълненото ми съзнание...
Излезе и се приближи грациозно, приковавайки ме с поглед. Неволно станах и лицето й застана срещу моето...
- Честит рожден ден!!!
Подавайки ми увит вързоп кожа... И чух онзи странен и много лек акцент в гласа й, прошепвайки тихо...
- Хареса ли ти подаръка ми снощи?!?!?!...
И продължавайки да се кикоти, ми намигна. Докосна устните ми и усетих за първи път от толкова много време парещия Накъртващ вкус на Сладко от Диня...

blueneo.blogspot.com/2007/11/blog-post_14.html