МОРЕТО

Валентина Шейтанова


Когато изпълнена с нежност велика,
от сладката тежест
приведена крача,
отивам при него.
Морето ме вика.
Там моята сладка сълза да изплача.

Когато до сиво помръкват боите
на дългите дни
с монотонност безлика,
все тази посока
избират очите
и тръгвам към него.Морето ме вика.

Когато от болка, прерязана, стена,
задавено стискам
изпръхнали устни,
морето ме вика,
а то е вселена,
която не можеш докрай да напуснеш.

Морето ме вика. И денем и нощем.
Спасение. Мир.
Свобода и потайност.
Гласът му е властен,
обсебващ и мощен.
Морето е просто втечнена безкрайност.


bg.netlog.com/jantreyabg/blog


















  Почивката

автор: sany


Отдавна бях планувала отпуската си. Копнеех да се махна от офиса поне за малко.
От клюките, че шефът е сгафил и ще го махат, от постоянните любовни афери, които кой знае защо бяха насочени все за едни и същи лица.Много сиво...
В прохладната утрин кротко си седях до прозореца в един автобус, пътуващ за морето и погледът ми се рееше навън. Кога съм задрямала - не зная, събудих се от рязък скок.
- А! -до мен изтюхка едра лелка, лъхаща на парфюм. До Несебър тя не млъкна.Когато слязохме, вече знаех всичко за нея....
Дотътрих се до хотелчето, в което бях резервирала стая, и след като попълних задължителната бланка, взех ключа и поех по лъснатия коридор.Отключих стаята си и се метнах на едното легло. Казвам едното, защото другото нямаше да се използва още два дни. Тогава идваше Той - приятелят ми или почти мъжът ми, не знам. С него живеехме заедно вече втора година. Луди бяхме един за друг и крояхме планове за бъдещето. Всички казваха, че сме страхотна двойка. Тези два дни аз трябваше да си мисля върху предложението му за брак.
Вече бях решила, че ще кажа ДА! Той беше хубав, образован и почти заможен, а аз на 28 години - време беше да направя нещо по въпроса с обвързването. Разбрахме се да не ме търси в дните за размисъл. Когато се смрачи, след час прекаран в банята, аз смело "скочих" в най-сексапилната си рокля и застанах пред огледалото, за да позагладя някоя годинка. С нескрита възхита от постигнатото се измъкнах навън.
Щом излязох от хотела, осъзнах, че няма къде да отида. Почуствах се тъпо. И тогава съзрях някъкъв тип да ме гледа нахално от масата на заведението отсреща. Не знам защо, но тръгнах натам. Спокойно и с полюшващи движения се настаних на плетеното кресло на съседната маса. Бавно кръстосах крак върху крак и запалих цигара. Мисля, че точно така се случваше по филмите. Сервитьорката дойде с меню в ръка, но аз веднага казах:
- Джин с тоник, моля.
Точно тогава мобилният ми телефон звънна, аз зарових в чантата и като по поръчка от нея падна самият телефон и ... спря да звъни.
Наведох се и когато се изправих, нещо ме удари в главата.Вдигнах очи и въдях чифт кафяви очи да ме гледат втренчено. Онзи беше скокнал да ми помага и в бързината главите ни се бяха треснали.
-Извинете - каза смотльото и се изправи.Чак сега видях, че е доста интересен. Прибрах телефона си и отпих от ледената напитка.
-Сама ли сте? - попита боязливо той.
-Да - чух се да казвам.
Същата вечер обиколихме заедно още две заведения. Харесваше ми, но в малките часове на деня вече бях уморена и главата ми се беше напоила с алкохолни изпарения. Реших да се прибирам.
-Ще те изпратя - каза той и ме прегърна.
Не се възпротивих . Допирът бе приятен и лек гъдел полази по гърба ми...
Към обяд се събудих от водата на душа в банята, която плющеше по плочките. После плющенето спря и на прага на стаята се показа вчерашното ми завоевание. Как не съм успяла да забележа колко е хубав!? Усмихнах му се и протегнах ръце. Той приближи и ме целуна нежно.
-Къде ще ходим? - попита.
Излъгах го, че командировката ми свършва и довечера ще пътувам за София. Той бе видимо ...доволен. Разменихме си телефонните номера и си обещахме да се видим щом пристигнем. Знаех, че това няма да се случи. Всичко свърши и за двамата ни. Налегнаха ме угризения. Какви ги вършех аз?
След два дни пристигна гаджето ми. Мобилният телефон не работел. Звънял още първият ден, защото много съм му липсвала, но връзката прекъснала и т.н. Осъзнах колко го обичам едва сега и казах "ДА"...Беше фантастична почивка. Когато се прибрахме в София, се оженихме. Бях щастлива.
Когато се върнах в офиса всичко бе пак сиво.Чаках колегите както обикновено, за да ги почерпя, че съм станала госпожа... Те заприиждаха един след друг и ми честитяха събитието. По едно време вратата се отвори и аз застинах. В рамката на вратата и стоеше той - смотльото. Ужас!!! И пак така ме зяпаше. Откъде знаеше къде работя и как смее да ме притеснява?! Една колежка наруши скованото мълчание.
-Да ти представя новия ни шеф....
Очите ми бавно се разшириха. Не вярвах, че това се случва с мен и осъзнах абсурда, в който съм попаднала. Никой не бе успял да ми каже, че старият наистина е сменен и как де предположа, че точно този ще го замести...
-Здравейте - подаде ръка той и ми се усмихна.
Кръвта нахлу в главата ми.
-Здравейте - едва отвърнах.
После разбрах, че е женен и чака дете. А онази нощ остана малката ни тайна...И не се повтори.

hulite.net/modules.php





 





 


Художник: Diane Romanello

Официален сайт  www.dianeromanello.com/
 

kato szenarii za film..:))
Pozdravi i mnoogo usmivki za teb:))))

Хареса ми!
Б.

морето ме вика,
а то е вселена,
която не можеш докрай да напуснеш.

Стихотворението на В. Шейтанова е безкрайно близо до моето усещане за морето. Много ми хареса!:))

Щом те вика морето ...
какво чакаш още....

Беше ми интересно и приятно при теб! :)

Ето още едно стихотворение от В. Шейтанова за всички приятели:

Лято край морето


Посрещнах Го.
Без хляб и без сол.
С чаша бира в ръка Го посрещнах.
На балкона, на плажния стол,
срещу бриза, прогонващ горещото.
(Е, какво, че живея в Бургас?
Отдалеч съзерцавам морето.
То е силна примамка за вас,
но за мен то е нещо, което
се е срастнало с моя пейзаж
и го виждам и зиме, и лете.)
Та за лятото.
Тръгна му стаж.
Всичко пролетно вчера измете.

Разположи се тежко сред нас.
С плажно масло намаза асфалта.
Сложи такса -„хикс" лева на час
и прещрака на слънцето шалтера.
Плъзна онзи народ, закопнял
за романтика, отдих, забава.
Опустя всеки краен квартал.
Край морето тълпи и гълчава.
Край морето капан до капан и
вкуснотии предлагат на всички,
аромати ни мамят отбрани,
но и цацата златна (в кавички).

Пие лятото своя коктейл,
на шезлонга си марков изтегнато.
Пълни своя пореден хотел.
До септември животът е негов.

А когато си тръгне богато,
преизпълнило бизнес-програмата,
тъй мечтаното, чудното лято,
ще усетя, че мен ме е нямало
в най-щастливите негови дни,
в най вълшебните негови нощи.
Все така съм била отстрани,
край отдавна остъргани нощви.
После с малко горчива тъга
ще помахам с ръка от балкона.
Зная всичко това отсега,
ала нямам сърце да го гоня.

Картините са невероятни !