Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2011 21:37 - Човек съм аз, в средата на света...
Автор: kaprizna Категория: Изкуство   
Прочетен: 5845 Коментари: 7 Гласове:
17

Последна промяна: 24.05.2011 21:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Арсений Тарковски
руски поет и преводач (25.06.1907 г.- 27.05.1989 г.)


  image
  zhekov.pero-publishing.com/informatziia/Page-2.html

В средата на света

Човек съм аз, в средата на света,
зад мен са милиарди инфузории,
а звездни милиарди са пред мен.
И помежду им аз съм извисен —
море, съединяващо два бряга,
и мост, между вселени изграден.

Аз Нестор съм, описал мезозоя,
на идни времена съм Йеремия.
Държа часовник аз и календар
и в бъдещето съм като Русия,
проклинащ миналото: просяк-цар.

Смъртта познавам по-добре от мъртвите,
най-живото съм аз от всичко живо.
И пеперудка малка — пъстър цвят —
като момиченце ми се надсмива,
като парченце златосърмен плат.

image

Живот, живот

I

В предчувствия не вярвам. От вестта
за край не тръпна. И от клеветата
не бягам аз. Смърт няма на света.
И всичко е безсмъртно на земята.
Ти никога не бой се от смъртта:
реалност — светлина е същността.
Ни смърт, ни тъмнина ще те погълне.
Виж, всички чакаме на морски бряг
и ето — аз изтеглям мрежи пълни,
премине ли безсмъртието пак.

II

Живейте в дом — и цял ще е домът.
Ще викна кой да е от вековете
и дом ще построя. И всеки път
отново с мен жените и мъжете
на масата с децата ще седят.
А масата за всички ни ще стигне —
живее бъдещето в този час:
и ако аз ръката си повдигна
петте лъчи ще се вселят у вас.
Аз всеки минал ден като подпора
крепях на слабите си рамена —
тъй времето измервах без умора
и го пресякох като планина.

III

Аз своя век по ръста си избрах.
На юг препускахме. Степта димеше.
Под нас лудуваше щурецът плах —
като пророк над пустошта тръбеше
и гибел предвещаваше за мен.
Съдбата ми на стремената бдеше.
Аз и сега към бъдещия ден
като момче на кон съм устремен.

И стига ми безсмъртието мое —
от век във век прелива се кръвта.
За роден дом, за топъл кът в нощта
с живота си платил бих тъй спокоен,
ако с иглата му аз не летя
като конец безкрайно по света.

image


Земно

Когато съм раждан, да бе отредена
божествена люлка за мен,
израснал бих с облачно мляко свещено,
от майка небесна роден.

И бог щях да стана на ручей — и хляба,
и гроба да пазя в борба, —
но аз съм човек и безсмъртен не трябва
да бъда — с неземна съдба.

И тъй съм щастлив, че отдавна се взирам
над сълзи солени, над жлъч и тъга.
Какво пък — прощавай, божествена лира,
не ми се надсмивай сега.

image
Сънища

На прага с очила съдбовни
присяда тайнствена нощта
и вавилонския съновник
чете като оракул тя.

Нагоре водят стъпалата
без перила без перила — под тях е ад.
И съдят сенки непознати
разноезичния ти свят.

В съда кой смисъл ще открие?
В какво е твоята вина?
От обща пещера сме ние,
писмеността ни е една.

Чак от потопа до Евклида
ти ще огледаш своя път.
Разкрий това, което видиш!
Чуй, синовете те зоват.

Пред нечий праг ще спреш ти в здрача,
додето, сякаш богове,
по пътя биволи се влачат
и трият хълбоци, и крачат,
и времето преживят все.

image

Щурче

Нека сам си призная —
по кръв съм домашно щурче,
съкровено аз пея
в огнището — над пепелта.
Някой вряла вода
ще приготви — ще ме обрече;
а пък друг топъл кът
ще разчисти за мен край жарта.

Ще си спомнят гласа ми
в земите далечни, дори
да си мислят, че аз
на жетварчето знойно съм брат.
Мойта бедна цигулка
не зная аз кой сътвори,
зная само, че с песни съм
като жетварче богат.

Колко руски съгласни
в езика ми нощен звучат,
аз в кутийка поставих
пословици мъдри безчет,
за да ровят децата
в кутийката и да следят
мойта стара цигулка
с единствена струна от мед.

Не ме чуваш ти, сякаш
през стената звучи моя глас,
но заслушай се в мен —
ще те водя след себе си аз.
Ще зова: събудете се,
нощният страж е пред вас!
И далече от теб
ще отвърне тръба в тоя час.

image

От тези сенки съм...

От тези сенки съм, които в жарко пладне,
изпили земната вода, но още жадни,
обратно връщат се по своя стръмен път
с надежда жаждата си пак да утолят.

Тъй както ладия сама от океана
като от гробница — обредна, древна кана —
и аз по стълбата ще се завърна сам,
и жива сянката ти ще ме чака там.

Но ако всичко е измислица, измама
и ако не лице, а бяла маска само
изпод земята ни поглежда и мълчи,
и камъни блестят във сухите очи…

image


image

Аз разделям се с всичко, което съм бил...


Аз разделям се с всичко, което съм бил
и което съм любил, презирал, разбил.

Днес животът започна отново за мен
и събличам аз тесния вчерашен ден.

Не желая от себе си повече вест —
и разделям се с мен — до последния жест.

Същността си докрай и без милост руша
и отделям аз своята хладна душа.

В пустотата оставям аз себе си сам и поглеждам към
него, към себе си — ням.

Аз приветствам те топло, мой щит вледенен,
и приветствам теб, хляб, и теб, вино, без мен!

Нощен сън, пеперудо на пъстрия ден,
аз приветствам тук всичко и всички без мен!

И се свеждам над вечната книга — живот, слушам
кръглите думи на кръглия плод,

слушам белите думи на облака бял,
но езика за вас не запазих аз цял,

че съсъд и оскъден, и крехък аз бях,
как разбих се — уви — досега не разбрах.

Вече сфера подвижна не спирам пред вас
и ни дума без дума не ще кажа аз.

А намираха в мен много думи, уви,
хора, камъни, риби, листа и треви…

image
 
image

  image
 
image

Лирата ни е подвластна

Лирата ни е подвластна
на изконните права
и ценим в света най-страстно
птици и звезди, трева.

Лястовиците до тъмно
ваят приказен дворец,
тежък лък, преди да съмне,
пуска вечният Стрелец.

И в съдинката от живо
Персефонино стъкло
мед пчелицата излива —
хлебец — за добро и зло.

Но природното ковчеже
пак отключва просяк-цар
и краде залог надежден —
летния богат буквар.

Дишат в думите тревите
и зелена кръв блести —
от главата до петите
в капилярите тупти.

chitanka.info/person/arsenij_tarkovski

image


image         image


image

  image

image

Художник:  ОЛЕГ ЧУБАКОВ (роден през 1969 г. в Минск)

tchoubakov.com/gallery/







Гласувай:
17



1. vladun - Благодаря, много има за четене т...
24.05.2011 22:55
Благодаря, много има за четене тук!
Честит празник!
цитирай
2. kaprizna - Само за тези, които могат да четат...
24.05.2011 23:02
Честит празник и на теб!
цитирай
3. iliada - Хубав ден ,Цвети!:“
25.05.2011 07:31
Лястовиците до тъмно
ваят приказен дворец,
тежък лък, преди да съмне,
пуска вечният Стрелец.
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - На всичко отгоре
25.05.2011 08:32
и баща на друг гений - Андрей. )))
цитирай
5. bizcocho - Твоите постинги са наслада!
25.05.2011 14:19
Твоите постинги са наслада!
цитирай
6. kalin8 - Поздравления и от мен !
25.05.2011 20:37
Прекрасни стихове!
Благодаря ти!
Б.
цитирай
7. kaprizna - "След войната" - Арсений Тарковски
25.05.2011 23:01
1

Тъй както върху горската трева
разперва на листата си дланта
дървото и опряло се на храста,
широко клоните си разпростира,
така и аз пораснах постепенно.
Със сила мускулите се наляха
и едър стана гръдният ми кош.
И спирт бодлив от синия бокал
напълни целите ми дробове.
И взе сърцето кръв от жилите,
и върна им я, и отново взе,
и сякаш бе това преображение
на просто щастие и проста мъка
в прелюдия и фуга.
2

Бих се раздал на всичко живо аз —
и на растенията, и на хората,
умиращи тук някъде наблизо
или пък някъде накрай света
в страдания ужасни, както Марсий,
когото са одрали жив. Ако
живота си им дам, по-бедни няма
да станат ни кръвта, нито живота,
ни аз самият. Станах като Марсий.
3

Понякога, сред летен зной лежиш,
в небето гледаш — въздухът горещ
над тебе се люлее като люлка —
и изведнъж откриваш нещо странно:
пролука има в люлката — през нея
повява студ отвъден, сякаш
игличка ледена пробожда…
4

Като дърво над сипей гол, което
разпръсквайки над себе си пръстта,
се сгромолясва с корени нагоре
и клоните му бързеят разнищва,
така по бързей друг и моят двойник
от бъдещето в миналото слиза.
След себе си от висотата гледам
и за сърцето се улавям.
Кой ми даде
трептящи клони върху мощен ствол,
а корени безпомощни и слаби?
По-гибелен животът от смъртта е
с необуздания си произвол.

Отиваш ли си, Лазаре? Върви!
Полунебе гори зад мен далече.
И няма връзка помежду ни вече.
Спи, жизнелюбецо! Ръце на гръд
скръсти и спи!
5

Ела, вземи, от нищо нямам нужда,
обичам ли — ще дам; и мразя ли —
ще дам.
Аз искам да те заменя, но ако
ти кажа, че във тебе ще премина,
не вярвай — лъжа те, дете…

О, пръстите като филизи тънки
и влажните, отворени очи,
и мидите на малките уши —
чинийки, пълни със любовна песен,
крила, огънати от силен вятър…

Не вярвай — лъжа те, дете,
ще се промъквам, сякаш съм осъден —
през отчуждението как да мина —
не мога с твоите криле да литна
и с малкото ти пръстче да докосна
очите ти и да погледна с тях.
Стократно ти по-силно си от мен —
ти песен си за себе си,
а аз — наместник на дървото и небето —
за песента от твоя съд осъден.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 3339277
Постинги: 447
Коментари: 2937
Гласове: 15702
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031