Стихове
от юбилейната стихосбирка на Недялко Йорданов "Танц"


Танц

Глупако… Клончето откърши…
Порадвай му се… Днес… Сега.
Не вярваш… Но животът свърши.
И няма вече за кога.

Размърдай старото си тяло…
Не давай да се предаде.
Тръгни… Опитай отначало…
Но няма вече за къде.

И все пак… И все пак… Ето, чувай…
Звучи последното танго.
Стани, глупако… И танцувай…
Но няма вече със кого.



 Мигът

 Напред е мрак… Назад е път,
 обрасъл със треви…
 Благословен да е мигът,
 във който се яви…

        Гори отново пак свещта…
        Внезапна светлинка.
        Ах, бенката ти във нощта
         е моята стрелка.

                 Тя – разкодираният код
                  на гладката ти плът –
                  примамлива като живот
                   и бяла като смърт.

                         Вървя по старите следи…
                         Кога съм се родил?
                         Ах, миг по-късно, миг преди –
                          не бих те аз открил.

                                 Преди последната тръба.
                                 Не бързах… Закъснях…
                                 Ти – моя същност… И съдба…
                                  Единствен ти мой грях…

                                          Усмихвай се… Напред е път…
                                          Ще спра… А ти върви…
                                           Благословен да е мигът,
                                            във който се яви…


Сватбена снимка

То беше толкова отдавна…
То беше вчера…
Ах, сватбата ни беше славна…
Като химера.

                                                       Ти – със зеленото кожухче
                                                                    от там надничаш…
                                                    Какво ми каза? Нещо чух, че
                                                                       пак ме обичаш…
                          Нали съм глух… И не дочувам.
                                                    Я пак… да чуя.
                                 Ела… За да те нацелувам…
                                                     Да те събудя.

        И после… Млади… И безпътни…
                                 И любопитни…
  До утре сутрин… Потни… Плътни…
                                  И ненаситни…
                          И пак във битката неравна…
                                                В коя ли ера?
                            То беше толкова отдавна…
                                           То беше вчера…



Не умирай, любов

Не умирай любов! Не умирай любов! Не умирай!
Старомодно до край ще повтарям тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира -
всеки ден ще ти нося през зимата хляб и дърва.

Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов...Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето храбро сърце.

Ще те любя, любов! Ще те любя, любов! Ще те любя!
Цяла нощ...Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все така хубава! Виж! Аз съм все така хубав!
Нека вие навън оня леден и бял съпровод.

Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е вече...И аз съм отдавна готов.
Не е честно да тръгваш сама...Аз ще тръгна със тебе.
Затова не умирай любов, не умирай любов!



Илюзия

Във болката. Във самотата.
В пронизващата тишина.
Там някъде – на край земята
те чака твоята жена.

             И ти очакваш... Само Нея.
             Коя е... Но не знаеш ти.
             Въображение... Идея...
             Без точно име... И черти.

                       Тя също те въобразява.
                       Изплаква те... И неведнъж.
                       Когато тъжно се отдава
                       в прегръдките на своя мъж.

                                   Във болката... Във самотата...
                                   И ежедневно... Мълчешком...
                                   Къде е тя? На край земята...
                                   Или във твоя собствен дом.


Надежда

С коса изтъкана
от слънчева прежда
изгрява надежда
Внезапна надежда.

                                                  Пътува отгоре –
                                                   задъхана, обла.
                                                   От белия облак
                                                    до синия облак.

            Без страх устремена
                към своята гибел.
                Кога съм я имал?
               Дали съм я имал?

                                Тя – моя усмивка
                                     и моя тревога.
                              Направо към Бога,
                                 надясно от Бога.


Две жени пред един мъж

Съпругата
Кухо. Тръпчиво. Тъпо.
Дреме омлетът в тигана.
Няма те, няма те, скъпи.
Пак ли при нея остана?

Секси е, знам. И проклета.
Вторник. Позната схема.
Включваш със нея на пета.
Изключваш си джиесема.

Мислиш, че много ми пука.
Ядец. Виж ми окото.
Само ела ми. Ей тука –
да ти светя маслото.

Мислиш, че съм ядосана?
И в хистерична криза?
Ще те нарежа на осем.
Ще те натикам във фризера.

Всъщност не си виновен.
Ако щеш, викай полиция.
Смятам направо да дойда
да й откъсна циците.

Миличък. Няма друг начин.
Ти си от нея зомбиран.
Суха съм. И не плача.
Мислиш, че не разбирам.

Хайде, чупка. При нея.
Стой си. Щастлив. До края.
Лягам си. Имам идея
себе си да обладая.

И да ме молиш – късно е.
Колибката ти се срути…
… Може да си в задръстване?
Давам ти двайсет минути.

Другата
Като пребито куче
цял ден се скитам гладна.
Боже мой, как ми се случи
точно на теб да попадна.

Да ме разлистиш цялата
като оръфана книжка.
И да ме вкараш в програмата
с твойта компютърна мишка.

Знам, че нищо не струвам.
Знам, че ти си безценен.
Ти се женен, чуваш ли…
Ама много си женен.

Твойто семейно огнище…
Аз мръзна цяла зима.
Хем не ми даваш нищо,
хем искаш всичко да имаш.

За теб съм готова всякога…
Навсякъде… Из всемира…
Ще те отсвиря някой ден.
Ах, как ще те отсвиря.

Изпиваш ми цялата нежност
и ходя с празна чаша.
Мислиш, че няма надежда ли?
Леле, колко си страшен.

Лъжа те както си искам.
В други те търся. Несмело.
Вече почти ми писна
от тебе, мой скъп Отело.

Ще си отида… Сложно е…
Просто е… Даже се вричам!
Но как те обичам, Боже мой…
Как никак не ме обичаш…

P.S.
Ето че всичко свърши.
Имам страхотно свойство –
инатът си да не скърша,
да се оттегля с достойнство.

Плачеш сега за мене.
Ама защо не плачеш?
Ясно е, без съмнение,
за тебе нищо не знача.

Лъжех те. Непрекъснато.
Но те обичах. Кучешки.
Сбогом завинаги! Късно е.
Друга иди да учиш.

Дишам свободно. Аз съм си!
То било толкова просто!
Чувствам се просто прекрасно.
Как можах, как можах, Господи!



България

До днес не съм ти казвал… А много те обичам.
  И въпреки… Безкрайно… От малък… Все така…
   И точно за това, че паднала си ничком.
      И тялото ти тъпчат чуждите крака.  
Не се отчайвай, моя! Усмихвай се, прекрасна.
Единствена за мене. Мой смисъл. Мой живот.
Звездата още свети… Виж… Горе… Не угасна.
Вдигни се… Изправи се… Измъчен мой народ.

Все някога ще дойде за теб по-друго време.
Било е и по-тежко… Болеше… Издържа.
Кой знамето ти славно могъл би да отнеме.
Кой името ти древно затрупал би с лъжа.

                                                   Неповторима моя… Недей да се страхуваш…
                                                 И семена, и кости погребани са тук.
                                              Отново ще поникнеш… И все ще съществуваш…
                                               Във малката ми внучка и малкия ми внук.



www.nedialko.net/bio.php









Литографии от Димо Колибаров


"Земно притегляне"


"Очакване"


"Въпроси от цивилизацията"


"Полет 1"


"Голямото пътуване"


"Разходка"


"Есенен ден край морето"


"Полет 2"


"Пробуждане"


www.artonlinebg.com/bg/members/category_id/27/id/8/pid/192.html#prev_next

Поздравления ,Цвети!

Това е Недялко - до болка откровен,изричащ нелицеприятни житейски истини...
Много бих се радвал всички стихове да изпее в песни...
Литографиите са хубави,хрумна ми нещо...

Б.

Хубава вечер ви желая!