Постинг
19.04.2021 16:36 -
ЗА НАШИЯ ПРИЯТЕЛ ХРИСТО
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 679 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.05.2021 16:23
Прочетен: 679 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 03.05.2021 16:23
ЗА НАШИЯ ПРИЯТЕЛ ХРИСТО / 26 април 1945 – 18 октомври 2010 г./ Христо Кирилов се появи кармично в нашия живот със съпругът ми Михаил Кендеров. Още от първата минута знаехме че сме били заедно в минал живот.
Нашият приятел и антропософ Виктор, ни запозна с Христо . Виктор беше нишката на съдбата.
Христо беше образован антропософ, ерудиран, интелигентен, писател, пътешественик, прекрасен приятел. Той пътуваше с кораби по цял свят като корабен инженер. Беше енциклопедично образован, надарен с прекрасно слово, с чувство за хумор, любим приятел за много хора.
Разговорите с Христо бяха безкрайно интересни, особено за пътешествията му в различни страни по света.
Имаше хубава външност, одухотворено лице, с кафяви очи, винаги широко отворени за света. Беше добре сложен, силен, с жилаво мускулесто тяло. По характер беше смел, издръжлив, един истински мъж.
Той живееше така, че когато е в София в отпуск да е празник за него и за приятелите му. Обикновено четиримата: аз, Мишо, Лиана Антонова и Христо правехме празниците на Витоша, Люлин, на вилата ни в Томпсън /близо до Своге/, Западен парк, в неговата гарсониера или у нас. Той бликаше от жизненост, създаваше и за нас винаги весел празник. С Мишо, Лиана и Христо имахме прекрасно прекарване в Томпсън. Вечер наблюдавахме звездното небе, светулките. През деня се качвахме до връх Полом и на разходки по горските пътеки до красиви местности наоколо. Наблюдавахме върхове, клисури, долини на Стара планина от височината на връх Полом – чак до град Своге. Бяхме вдъхновени, радостни, щастливи да бъдем заедно сред тези природни красоти. Христо се чувстваше щастлив, зареден с енергия и възнамеряваше да купи съседна вила и място. Но тази идея на можа да се осъществи и остана само мечта за него и за нас. Така можехме много повече да сме заедно, да споделяме нашите общи преживявания, безкрайни духовни и житейски разговори, но съдбата е била в друга посока.
На сбирките на Аристотел, Христо изнасяше много интересни лекции. Той беше запознат с различни философии – ислям, йога, Нова епоха и други. Той стана член на антропософското общество у нас участваше в Първи езотеричен клас. Христо разказа един необикновен случай от неговия живот, който той по-късно си обясняваше след запознаване с духовната наука.
По време на пътуване с кораба, в който работеше, получил спукване на апендикса и перитонит. Корабът акустирал до испански бряг и Христо бил закаран в испанска болница. По време на операция той изпаднал в клинична смърт. Христо почувствал, че се издига над операционната маса, видял тялото си и как лекарите се суетят около него – опитват се да го спасят. После вече бил спасен и се върнал към живота. По-късно той описа този случай в необикновения си разказ „Двойна доза”, в сборника му от разкази – „Съдби”.
Един ден, когато бяхме в Томпсън, на нашата вила, забелязах, докато обядвахме , че Христо има трудност при преглъщане на храната. Той не обичаше да се оплаква. Беше издръжлив и на изпитания и на болки. Веднага му казах още утре да се изследва, бях с лошо предчувствие. Интуицията ми на лекар ме разтревожи, подозирах сериозен проблем в хранопровода и стомаха. А Христо предстоеше скоро пак да пътува с кораба.
Той ме послуша и още на следващия ден направи необходимите изследвания при сина си Руслан, който беше лекар в клиника на Медицинска академия. И моята интуиция за жалост се потвърди. Установи се недифиренциран карцином на стомаха, от най-злокачествените ракове. Когато ни съобщи тази ужасна диагноза бяхме като попарени. Беше голям удар за мен и Мишо. Сега се мобилизирахме да помогнем с каквото можем за неговото лечение. Свързах се веднага с д-р Трайчо Франгов, доктор по медицинските науки, наш приятел, антропософ, който прие Христо във Втора хирургия на Медицинска академия, за оперативно лечение. Едва беше спасен с отстраняване на целия стомах.
Започна ходене по мъките за следващата една година от живота му. Синът на Христо, Руслан – наскоро след операцията замина на работа във Франция като лекар. Дъщеря му беше в Германия, току що завършила висше образование. Тя нямаше никакво желание да се върне в София и да гледа баща си. Христо беше разведен, бившата му жена живееше в София. За една година, докато беше болен, нито синът, нито дъщерята благоволиха да дойдат в София да видят баща си. Христо живееше сам в гарсониера.
През тази година, аз и Мишо бяхме до него, помагахме с каквото можем. Аз - в болницата, в домът му, бях всеки ден при него. На 19.10.2009 Христо беше опериран, беше изрязан целият му стомах и част от тънкото черво беше закачена за хранопровода като стомах. Без да се оплаква - храненето беше за него страхотна мъка. Тънкото черво, което сега беше стомах трудно приемаше каквато и да е храна. С Мишо му приготвяхме специално диетично ядене. Христо също се научи да си приготвя храната. След операцията, в реанимацията, Христо беше в предсмъртно състояние. Може би за минути вече си отиваше. Добре, че бях до него в този момент. Вдигнах на крак целия медицински екип и той беше спасен. След това получи тромбоза на артерия в крака, с опасност за живота. Спешно го закарах в Реанимация на Сърдечни-съдова клиника в Трета градска болница, и той отново беше спасен.
Когато се явиха ракови метастази в плеврата. Христо беше приет в Пирогов. Отделяше се течност между плеврата и белия дроб и денонощно тя се изливаше с дренаж.
И така Христо лежа в коремна хирургия на Пирогов два месеца. Всеки ден аз, а често и заедно с Мишо помагахме в болницата в обслужването му. Брат му Пламен, най-близкият му роднина, също идваше от Добрич в София и помагашуе в гледането на Христо. Понякога идваше и бившата му жена. Не съм виждала друг човек по-смел, по- корав, със силен дух и воля . Той не се оплака нито веднъж каквито и болки и мъка да имаше. Бореше се за живот до последния си ден.
Накрая с мъка ставаше от леглото и правеше мъчителни крачки на терасата до стаята, за да се раздвижва. Какви бяха тези син и дъщеря които не пожелаха да дойдат през тази година поне веднъж да го видят? След смъртта му на 18.10.2010 дойдоха в София да продадат двете жилища на Христо и да си поделят парите.
Няколко дни преди смъртта му получих прозрение - знаех със сигурност, точно какво е станало в минал живот, в който сме живели заедно с Христо. Тогава той ми е спасил живота. Три дни преди да почине му казах това видение от миналия ни живот. Той беше доволен да го научи. Каза ми: „Аз веднъж съм спасил живота ти, а ти ми спаси живота три пъти”.
Христо беше даровит писател, а животът му свързан с много пътешествия, посещение в различни страни с бит и обичаи, изпъстрен с необикновени случки, които са повод да напише прекрасни разкази. Те са колоритни, изпълнени с хумор с автентичен образен език. Забележителна е новелата му „Рахни”, за която Христо беше направил сценарий. Прочутият режисьор Костурица искаше да снима филм, но преждевременната смърт на Христо попречи това да стане. Разказите му са толкова интересни, необичайни, че човек ги чете на един дъх.
За мен и Мишо, Христо беше космическа любов на приятел. След като премина в духовния свят ние чувствахме неговата любов да ни облъчва. Той за нас не беше починал. Той беше една светлина, една радост, едно благословение и в живота ни изпратени от душата му от другия свет. Ето какво стихотворение му посвети Михаил Кендеров. Те двамата бяха на Томпсан в продължение на една седмица, няколко месеца преди да си отиде, беше вече доста зле. Но, това бяха последните му хубави дни, преди да постъпи в болница за последните два месеца от живота му. На Христо
„ Потъвам в безмълвие.
Не в забрава и безнадеждност. Сянката ми в светлина изчезва.
И се разтварям в света. Вечността ме обгръща.
Като си тръгвам от тук,
отвъд се завръщам.
Ясно и просто е Колкото пропасти-
толкова мостове .
Тялото все по тежи,
все по олеква душата ,
а духът ми свободно кръжи
и в двата свята.”
Когото Мишо беше много болен и виждаше близкия си край, каза: „Аз това стихотворение написах за Христо, когато беше вече много зле, но бяхме щастливи двамата в Томсън, а сега то се отнася и за мен. Предсмъртното желание на Христо беше да публикувам разказите му и новелата „Рахни”. Остави ми ръкописите и аз отпечатах разказите и новелата в книгата „Съдби” с помощта на брат му Пламен Киров и издателят Христо Маринов. Христо беше оставил писмо, в което беше написал, че завещава антропософската си библиотека на мен. Тя и сега служи за разпространение на духовната наука, за участниците в приятелски духовен кръг „Аристотел” и други последователи на антропософията. На сбирките на нашия кръг „Аристотел” Христо присъства духовно.
Често усещам присъствието на прекрасния ми духовен приятел Христо като полъх от светлина и тиха радост. Знам, че той ми помага и вдъхновява.
Иванка Кирова
Нашият приятел и антропософ Виктор, ни запозна с Христо . Виктор беше нишката на съдбата.
Христо беше образован антропософ, ерудиран, интелигентен, писател, пътешественик, прекрасен приятел. Той пътуваше с кораби по цял свят като корабен инженер. Беше енциклопедично образован, надарен с прекрасно слово, с чувство за хумор, любим приятел за много хора.
Разговорите с Христо бяха безкрайно интересни, особено за пътешествията му в различни страни по света.
Имаше хубава външност, одухотворено лице, с кафяви очи, винаги широко отворени за света. Беше добре сложен, силен, с жилаво мускулесто тяло. По характер беше смел, издръжлив, един истински мъж.
Той живееше така, че когато е в София в отпуск да е празник за него и за приятелите му. Обикновено четиримата: аз, Мишо, Лиана Антонова и Христо правехме празниците на Витоша, Люлин, на вилата ни в Томпсън /близо до Своге/, Западен парк, в неговата гарсониера или у нас. Той бликаше от жизненост, създаваше и за нас винаги весел празник. С Мишо, Лиана и Христо имахме прекрасно прекарване в Томпсън. Вечер наблюдавахме звездното небе, светулките. През деня се качвахме до връх Полом и на разходки по горските пътеки до красиви местности наоколо. Наблюдавахме върхове, клисури, долини на Стара планина от височината на връх Полом – чак до град Своге. Бяхме вдъхновени, радостни, щастливи да бъдем заедно сред тези природни красоти. Христо се чувстваше щастлив, зареден с енергия и възнамеряваше да купи съседна вила и място. Но тази идея на можа да се осъществи и остана само мечта за него и за нас. Така можехме много повече да сме заедно, да споделяме нашите общи преживявания, безкрайни духовни и житейски разговори, но съдбата е била в друга посока.
На сбирките на Аристотел, Христо изнасяше много интересни лекции. Той беше запознат с различни философии – ислям, йога, Нова епоха и други. Той стана член на антропософското общество у нас участваше в Първи езотеричен клас. Христо разказа един необикновен случай от неговия живот, който той по-късно си обясняваше след запознаване с духовната наука.
По време на пътуване с кораба, в който работеше, получил спукване на апендикса и перитонит. Корабът акустирал до испански бряг и Христо бил закаран в испанска болница. По време на операция той изпаднал в клинична смърт. Христо почувствал, че се издига над операционната маса, видял тялото си и как лекарите се суетят около него – опитват се да го спасят. После вече бил спасен и се върнал към живота. По-късно той описа този случай в необикновения си разказ „Двойна доза”, в сборника му от разкази – „Съдби”.
Един ден, когато бяхме в Томпсън, на нашата вила, забелязах, докато обядвахме , че Христо има трудност при преглъщане на храната. Той не обичаше да се оплаква. Беше издръжлив и на изпитания и на болки. Веднага му казах още утре да се изследва, бях с лошо предчувствие. Интуицията ми на лекар ме разтревожи, подозирах сериозен проблем в хранопровода и стомаха. А Христо предстоеше скоро пак да пътува с кораба.
Той ме послуша и още на следващия ден направи необходимите изследвания при сина си Руслан, който беше лекар в клиника на Медицинска академия. И моята интуиция за жалост се потвърди. Установи се недифиренциран карцином на стомаха, от най-злокачествените ракове. Когато ни съобщи тази ужасна диагноза бяхме като попарени. Беше голям удар за мен и Мишо. Сега се мобилизирахме да помогнем с каквото можем за неговото лечение. Свързах се веднага с д-р Трайчо Франгов, доктор по медицинските науки, наш приятел, антропософ, който прие Христо във Втора хирургия на Медицинска академия, за оперативно лечение. Едва беше спасен с отстраняване на целия стомах.
Започна ходене по мъките за следващата една година от живота му. Синът на Христо, Руслан – наскоро след операцията замина на работа във Франция като лекар. Дъщеря му беше в Германия, току що завършила висше образование. Тя нямаше никакво желание да се върне в София и да гледа баща си. Христо беше разведен, бившата му жена живееше в София. За една година, докато беше болен, нито синът, нито дъщерята благоволиха да дойдат в София да видят баща си. Христо живееше сам в гарсониера.
През тази година, аз и Мишо бяхме до него, помагахме с каквото можем. Аз - в болницата, в домът му, бях всеки ден при него. На 19.10.2009 Христо беше опериран, беше изрязан целият му стомах и част от тънкото черво беше закачена за хранопровода като стомах. Без да се оплаква - храненето беше за него страхотна мъка. Тънкото черво, което сега беше стомах трудно приемаше каквато и да е храна. С Мишо му приготвяхме специално диетично ядене. Христо също се научи да си приготвя храната. След операцията, в реанимацията, Христо беше в предсмъртно състояние. Може би за минути вече си отиваше. Добре, че бях до него в този момент. Вдигнах на крак целия медицински екип и той беше спасен. След това получи тромбоза на артерия в крака, с опасност за живота. Спешно го закарах в Реанимация на Сърдечни-съдова клиника в Трета градска болница, и той отново беше спасен.
Когато се явиха ракови метастази в плеврата. Христо беше приет в Пирогов. Отделяше се течност между плеврата и белия дроб и денонощно тя се изливаше с дренаж.
И така Христо лежа в коремна хирургия на Пирогов два месеца. Всеки ден аз, а често и заедно с Мишо помагахме в болницата в обслужването му. Брат му Пламен, най-близкият му роднина, също идваше от Добрич в София и помагашуе в гледането на Христо. Понякога идваше и бившата му жена. Не съм виждала друг човек по-смел, по- корав, със силен дух и воля . Той не се оплака нито веднъж каквито и болки и мъка да имаше. Бореше се за живот до последния си ден.
Накрая с мъка ставаше от леглото и правеше мъчителни крачки на терасата до стаята, за да се раздвижва. Какви бяха тези син и дъщеря които не пожелаха да дойдат през тази година поне веднъж да го видят? След смъртта му на 18.10.2010 дойдоха в София да продадат двете жилища на Христо и да си поделят парите.
Няколко дни преди смъртта му получих прозрение - знаех със сигурност, точно какво е станало в минал живот, в който сме живели заедно с Христо. Тогава той ми е спасил живота. Три дни преди да почине му казах това видение от миналия ни живот. Той беше доволен да го научи. Каза ми: „Аз веднъж съм спасил живота ти, а ти ми спаси живота три пъти”.
Христо беше даровит писател, а животът му свързан с много пътешествия, посещение в различни страни с бит и обичаи, изпъстрен с необикновени случки, които са повод да напише прекрасни разкази. Те са колоритни, изпълнени с хумор с автентичен образен език. Забележителна е новелата му „Рахни”, за която Христо беше направил сценарий. Прочутият режисьор Костурица искаше да снима филм, но преждевременната смърт на Христо попречи това да стане. Разказите му са толкова интересни, необичайни, че човек ги чете на един дъх.
За мен и Мишо, Христо беше космическа любов на приятел. След като премина в духовния свят ние чувствахме неговата любов да ни облъчва. Той за нас не беше починал. Той беше една светлина, една радост, едно благословение и в живота ни изпратени от душата му от другия свет. Ето какво стихотворение му посвети Михаил Кендеров. Те двамата бяха на Томпсан в продължение на една седмица, няколко месеца преди да си отиде, беше вече доста зле. Но, това бяха последните му хубави дни, преди да постъпи в болница за последните два месеца от живота му. На Христо
„ Потъвам в безмълвие.
Не в забрава и безнадеждност. Сянката ми в светлина изчезва.
И се разтварям в света. Вечността ме обгръща.
Като си тръгвам от тук,
отвъд се завръщам.
Ясно и просто е Колкото пропасти-
толкова мостове .
Тялото все по тежи,
все по олеква душата ,
а духът ми свободно кръжи
и в двата свята.”
Когото Мишо беше много болен и виждаше близкия си край, каза: „Аз това стихотворение написах за Христо, когато беше вече много зле, но бяхме щастливи двамата в Томсън, а сега то се отнася и за мен. Предсмъртното желание на Христо беше да публикувам разказите му и новелата „Рахни”. Остави ми ръкописите и аз отпечатах разказите и новелата в книгата „Съдби” с помощта на брат му Пламен Киров и издателят Христо Маринов. Христо беше оставил писмо, в което беше написал, че завещава антропософската си библиотека на мен. Тя и сега служи за разпространение на духовната наука, за участниците в приятелски духовен кръг „Аристотел” и други последователи на антропософията. На сбирките на нашия кръг „Аристотел” Христо присъства духовно.
Често усещам присъствието на прекрасния ми духовен приятел Христо като полъх от светлина и тиха радост. Знам, че той ми помага и вдъхновява.
Иванка Кирова
Представи си - Джон Ленън
Честит Национален празник, Българи!
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
Честит Национален празник, Българи!
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
Няма коментари
