"За странника, поел на път, най-скъп товар е мъдростта."
Карл-Алфред Один




„Все търсех сила и увереност извън себе си.
Но те идват отвътре. Винаги са били там.”
Ана Фройд




Пътуване към себе си

Блага Димитрова



… Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си.
Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите. Грешки съпътстват това лутане към себе си. За да се откриеш, е нужна смелост, вътрешна освободеност, право на експеримент.

… Прост и понятен изглежда светът, когато си с лице към посоката на движението и когато тая посока съвпада с вътрешния ти тласък. Завоят не е опасен, защото го виждаш. Пропастта не е толкова страшна, защото не те дебне откъм гърба. Насрещният вятър не е така противен, защото не те шиба изотзад, не разбърква косите и самочувствието ти.
Сега поне виждаш и знаеш своя път. Колкото и да е стръмен, колкото и да е грапав, той е пред тебе и ти го поемаш.Времето оправя своя ход според твоя ритъм, когато си с лице към посоката на движението. Вече не те бие денят, не те бие часът, не те бие мигът, впуснати срещу тебе. Времето лети успоредно с твоя устрем и те подканя да бързаш, да бързаш, да не изоставаш. И ти го гониш, и се задъхваш, и самият ти ставаш времето. Когато се слееш с него, то престава да те гнети, както лудият бяг на собствената ти кръв не буди в тебе чувство на загуба. Може да не стигнеш надалече, може да паднеш, може да те сломят сред път, но самото твое тръгване в истинската твоя посока е вече стигане до нещо.
Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой.
Да останеш верен на вътрешната си посока – най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти - няма къде да избягаш от своя път и от себе си.
Роден си човек, за да вървиш с лице напред.
Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците.
Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.

Каквото и да те чака.








Лудите и пътят 

Пътят е важен! Движа се и усещам ритъма на колелата. Бавно, протяжно преживяване, сменят се мъгла, дъжд, вятър и...слънце. Нима и слънцето е с мен? Невероятно, но то винаги изгрява, когато най-малко го очаквам. Ето го до мен и сиянието му ме стопля и връща равновесието в намръщения ми делник.
Тъга, усмивка, неистов смях, молитва и смирение се сменят в невероятен калейдоскоп. Шарено, какъвто е и живота ми. Надпревара на смеха с плача...
Къде съм аз? Някъде на пътя между небето и земята! И ето пътя ме връща отново на земята, в делника, в реалността...
Бавно капки дъжд като сълзи се стичат по стъклото на колата и се сливат в един поток.... Сълзи не самотни, сълзи споделени. Трудното е назад, тъгата е споделена и усилието е удвоено. Струйките и те горките не могат да издържат сами, сливат се отначало по две, после по три, а после... после...
Бавно, бавно ручейчетата се уголемяват, а после топлите лъчи на слънцето ги гали и утешава. И усмивката на топлото е надделяла, и ведрината е изгряла. Красиво, топло и бъдещно! Силата на силното! Луди да бъдем, да препускаме с вятъра и да стъпваме по земята като върху жарава!

www.jenite.net/2010/02/ludite-i-putia.html


***

"…защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват…"

Джек Керуак  "По пътя"




 

  Пътища

Вики Горанова


Широки булеварди, осветени
от лампи и изкуствени слънца
и улички, небрежно подредени,
със скрити зад прозорците цветя.

Пътечки горски, кътчета незнайни
и пътища широки сред поля...
Ревниво крият всички свойте тайни
и мамят те с измислени неща.

Пресичаш чужди друми ненадейно,
с усмивка губиш вярната следа.
Къде ли има карта чудодейна,
заместваща полярната звезда?

Сред трапища, руини, кални ями,
сред бурени и остри, зли треви,
пак търсиш онзи път - към свят безкраен,
където просто спира да боли.

И скиташ в отчаяние коварно,
пред теб е само булото на мрака,
а в мъдрото безвремие, навярно,
една пътека стъпките ти чака.






translate.google.bg/translate

***


Kopp H. Delaney ~Път към себе си~

kaprizna.blog.bg/izkustvo/2010/04/05/kopp-h-delaney-pyt-kym-sebe-si.523257

Честит празник!

И ти благодаря за грога...нямаше да е лошо да ми правиш компания...

Благодаря ти за хубавия постинг! Поздрави!

Много пътища,много нещо:)
Eто няколко километра и от мен - http://www.vbox7.com/play:17ba75d6
Не го приемай за спам,просто допълвам темата...
И искам да имаме хубави магистрали!:)

Харесаха ми твоите пътища...
Благодаря!

Цвети, всичко което си публикувала е част от моите мисли, а това говори че и твоите... Пътища много, но срещаме се.