Постинг
16.01.2011 16:30 -
Вълче време
Георги Кушвалиев
(журналист, радиоводещ)
И като вълк пред мириса на хора,
ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора
и все едно – ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,
познавам и отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писал,
но няма да ме хванеш.
Ще се скрия в сърцето си както знам,
с орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
Ще зария спомена в ямата
и ще свикна с мисълта, че те няма.
По вълче време сам ще те открия,
до тебе като сянка пак ще тичам
и впил в луната зъби ще завия,
от ярoстта, че още те обичам.
~~~
Реалистична живопис от Collin Bogle (американски художник)
Творби от Юрий Мартюшев (руски художник)
Малки усмихнати снежинки
www.liveinternet.ru/users/3706123/rubric/1537226/page12.html
Следващ постинг
Предишен постинг
Весела пързалка
Баба Зима е покрила
цялата земя със сняг,
а на къщите е свила
пухкавичък, бял калпак.
Студ и мраз пощипват бузки,
но това не е беда –
на животните послушни,
пръв приятел е снега.
Ей на този горски склон,
весели се спускат всички –
Мечо днес е със найлон,
Лиско грабнал е шейничка.
Таралежчето добричко
се търкаля след елена…
Костенурко май едничък
го е страх от заледено.
Пръв скиор е наш Глиган.
Вика: Писта, дайте път!
Ех, че смешно тука стана!
Две уши в снега стърчат!
В този прекрасен поснитг се чувствах като палаво дете!
Поздрави Цвети!
http://www.playcast.ru/view/986566/66c645a4dad4b8d23717b2de9ba7d556d5e969f1pl
Б.
цитирайБ.
е страхотен! :)
цитирайВнимавай, спускам се след теб!
цитирайПЛЕДОАРИЯ НА ВЪЛКА
Камелия Кондова
Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже,
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим
и след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.
Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я споделя със друг.
цитирайКамелия Кондова
Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже,
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим
и след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.
Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я споделя със друг.
Как ще ги стигнем......американците?
цитирайНикога не съм виждала такива красиви вълци! В зоологическата градина има няколко пършеви грозника.:)))
Поздраб, Капризна!
цитирайПоздраб, Капризна!
Поздрави!
Б.
цитирайБ.
Търсене
Блогрол
1. kaprizna1
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите