Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2010 18:02 - Знаменитата предсмъртна реч на Флавий Юлиан, най-великият император на Римската империя
Автор: kaprizna Категория: Други   
Прочетен: 4557 Коментари: 6 Гласове:
15

Последна промяна: 03.06.2011 22:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

***
„Приятели, напускам този свят твърде навреме и със задоволство връщам този живот на създателя, по негово искане, както всеки честен човек посреща задълженията си, когато дойде време да ги плати.
Не тъгувам при мисълта, че ви напускам, защото от философията научих, че душата е по-щастлива от тялото и затова, когато по-добрата част от нас се откъсва от по-лошата, човек трябва да се радва, а не да скърби.
Не трябва да забравяме, че на най-великите хора боговете даряват смъртта като върховна награда. Уверен съм, че този дар ми се поднася, за да не отстъпя пред известни трудности и да не понеса един ден позора на поражението. В края на краищата скръбта може да победи само слабостта, тя бяга пред силата.
Не съжалявам за нищо сторено от мен. Не ме измъчват угризения за големи злодеяния. Както преди да бъда издигнат до принципата, така и след това, запазих собствената си дарена от бога душа и не я опетних с никакво тежко престъпление или поне така ми се струва.
Не проявих крайности при управлението на империята. Водех война и сключвах мир само след дълго обмисляне, като съзнавах, че успехът и грижливата подготовка не вървят непременно ръка за ръка, тъй като боговете имат последната дума и те определят крайния изход на нашите начинания.
И все пак, вярвайки, че целта на справедливото управление е благоденствие на народа и сигурност на държавата, аз винаги както знаете, съм бил склонен към мирно разрешение на въпросите, като никога не съм се отдавал на онази невъздържаност, която похабява делата и благодеянията ни.
Радвам се, че държавата подобно на строг родител толкова често ме излагаше на опасност. Бях принуден да бъда силен, да не отстъпвам, да устоявам на бурите на съдбата, макар, че знаех какъв ще бъде краят ми: отдавна един оракул ми предсказа, че ще умра на бойното поле.
Благодаря на Хелиос за тази добра смърт, тъй като хора в моето положение се борят да не умрат позорно от ножа на заговорници или още по-лошо, от дълга и бавна болест.
Щастлив съм, че умирам победител, че съм почетен,от боговете, които са ме намерили достоен за такава благородна смърт.
Защото човекът, който не желае да умре тогава, когато се налага, или се опитва да избяга когато настъпи часът му, е слаб и страхлив...” 


image
  Флавий Юлиан е роден през 331 г. в Константинопол. Племенник е на Константин Велики и братовчед на тримата управлявали след него негови синове Константин II (337-340), Констант (337-350) и Констанций (337-361). Детството му минава под сянката на страха от Констанций, който, боейки се за престола, ликвидира баща му Юлий Констанций и по-големия му брат Гал. Нарочно го държат далеч от политическата и военната арена като юноша и младеж и нарочно не му пречат да се занимава с философия и риторика.

През 355 г. Констанций го изпраща да се справи с германските набези в Галия. Победите му срещу тях му спечелват нужния авторитет и влияние. Преминава Рейн и възстановява укрепленията направени от император Траян.

Когато през 361 г. недоволните от решението на Констанций да прехвърли най-добрата част от западния контингент, войниците провъзгласяват Юлиан за император, той не се възпротивява и се вдига на война срещу своя омразен братовчед. По пътя на Изток, вече на Балканския полуостров, Юлиан научава за внезапната му смърт (03.XI.361) и тъй безкръвно получава императорската титла.

Управлява само 18 месеца, но със замах, изпълнен с амбицията да върне стария ред. Негов идеал са императори от династията на Антонините и преди всичко Марк Аврелий. Прогонва евнусите от двореца, заобикаля се с делови хора и учени, опростява дворцовия порядък, премахва церемониала въведен от Диоклециан и подсилен от Константин и синовете му. Възстановява религиозната търпимост. Юлиан полага огромни усилия да върне старите римски култове, традиции и обичаи.

Светът получава шанс да се спаси от настъпващия мрак. Шанс да се възроди. Да бъде съхранено наследството на античността без да се прекъсва връзката на културните традиции. Днес вече знаем, че това не се случи, последваха столетия на варварство, но по времето на Юлиан битката още не е загубена.

В личния си живот Юлиан не е щастлив - роднините му са избити, а неговите деца умират още при раждането им. В деня когато западните легиони го провъзгласяват за император от този свят си отива неговата съпруга.

Бил е удивително енергичен, разделял е нощта на три части. Най-малката от тях е посвещавал на на съня, а другите две на философията и държавните дела.

Заплахата от Персия го принуждава да предприеме поход на Изток. Водени от Юлиан, римските войски навлизат дълбоко във вражеска територия. На 25 юни, 363 година при една схватка императорът се впуска да преследва отстъпващия враг, но е поразен от копие, което го пронизва в гърба. Опитвайки се да го извади той порязва ръката си и след един ден умира от загуба на кръв. Той никога не е произнасял приписваната му фраза: „Галилеецо, ти ме победи”. Смъртта на Юлиян остава загадка и до днес. Съществуват няколко версии за нея:

1.Копието е хвърлено от римски войник, който е християнин

2.Копието е хвърлено от персиец

3.Лично Свети Георги е насочил копието от небето

Тежко ранен и усещайки, че губи сили, 32 годишният Юлиан произнася своята знаменита предсмъртна реч – достойна за истински мъдрец.


*****
Ето и няколко интересни мисли на императора-философ:


По-добре е да живеем правилно малко време, отколкото зле - много време.

Истинското приятелство се гради преди всичко върху равенството, а след това върху искреното и непресторено възхищение, което един благ, умерен и умен човек изпива към друг човек, издигнат от съдбата и от разума си, и в замяна на това спечелва неговата обич.

Доброто образование според нас не е в пищното благозвучие на думи и реч, а в здравото състояние на един трезв ум и във верния аршин за добро и зло, красиво и грозно.

Просвета, а не наказания са нужни на неразумните, убеден съм в това.

Присъщо на дойстойния и великодушния мъж е "да понася хули, но сам да не хули".

Първото нещо, което трябва да знае един управител, това е справедливостта, подир нея - добротата и човещината към хората, достойни за по-добро отношение.

Опознаването трябва да предхожда приятелството, а впечатленията - опознаването.

За ден само остаряват ония, които са обзети от силна страст.

Смъртта е един непрекъснат покой, а животът, напротив е изпъстрен с много болки и много радости, човек ту се издига, ту пада.

Нищо не може да оскърби хората така както истината.


*****



Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kalin8 - Дай, Боже, всекиму!
24.02.2010 18:11
Всеки да може да каже тия думи...
Б.
цитирай
2. bachym - Ах тези римляни :)
24.02.2010 19:54
http://www.youtube.com/watch?v=XnPzR1-Dp2c
цитирай
3. iliada - Извинявай скъпа приятелко ,
24.02.2010 21:52
но този постинг не ми се понрави независимо чии думи са това...
цитирай
4. konstant7 - *
28.02.2010 03:58
След Рим....."нищо ново под слънцето"
Поздравления !
цитирай
5. cerise - Страшна реч,
05.03.2010 07:40
колко актуално звучи и днес ...
цитирай
6. анонимен - ду
15.03.2010 08:37
Отдавна не съм чел нещо по- смислено. Поздравления за добрия постинг!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 3337494
Постинги: 447
Коментари: 2937
Гласове: 15702
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031