„Мръсните дни” в годината започват от Рожество Христово и свършват на Богоявление. В архаичните представи „мръсните дни” са невидимата граница между старата и нова година. През този период природата и човекът се подготвят за повторно раждане, а светът - за ново сътворение. Тогава идва и новият бог – Иисус, който трябва да извърви пътя на съзряването и да стане част от пантеона на старозаветните богове.

Българите са вярвали, че всяка нощ през мръсните дни бродят демоничните същества на отвъдното. От залез слънце до първи петли по земята господствали мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. Хората се предпазвали от тях като носели в дрехите си по няколко скилитки чесън или люспи от бял лук, червен и бял конец, синьо мънисто. Жените съблюдавали редица забрани – да не перат и мият, да не си решат косите, да не режат с нож или ножица, непоглеждали мъжете. Баби баячки връзвали на новородените деца червен конец, кадяли ги с пушек, за да не ги залюби змей.

В този отрязък от сакрални дни, когато злите сили рушат хармонията в подредения свят на човека, единственото сигурно място за него е домът. Възприемал го като микрокосмос. В дома предците ни са пресътворили цялата космическата символика. Покривът и коминът представляват небесния свод, който свързва земния с отвъдния свят. Стените – сочат четирите посоки на света. Прагът, прозорците и огнището действат като мистична граница между двата свята – живият и мъртвият.

Трапезата е космическият център на къщата
Изключителна е нейната роля на Бъдни вечер, в навечерието на Коледа. Тогава тя обединява поколенията. Събира на едно миналото, настоящето и бъдещето. По традиция софрата се слага върху слама, символизираща яслата, в която е положен младенецът след раждането му. Нарежда се до огнището. Там гори бъдник – символ на дървото на живота, което в архаичните представи свързва трите свята – горен, на боговете и мъртвите, земен и долен, на зловредните сили. Преди да бъде запален, мъжете го миросват, за да е плодовита и щастлива годината. Оставят го да гори през през цялата нощ, за да не си отиде късметът. Бъдникът е и домашният символ на небесното слънце, има очистителна, предпазна и магическа сила.

Култово място на празничната софра има обредният хляб
В различните краища на България го наричат боговица, вечерник, светец. Месят го само млади булки или моми, облечени в празнични носии. Бъднишкия хляб се приготвя с мълчана вода и брашно, пресято три пъти, през три сита. Водата донасят девет девойки от девет кладенеца. В архаичните представи 9 е божествено число, което обединява начало и край. През целия път до дома момите не проронват и дума. Вярвали, че така ще опазят водата чиста от злите сили, които бродят през мръсните дни. Хлябът украсяват, като винаги слагат в него златна или сребърна пара, за да се множи богатството в семейството. В декорацията му най-често се изобразяват ралото, овцете, кошарата, слънцето и космическото дървото.

Изпечената боговица стопанката слага в средата на софрата. Край нея нарежда постни гозби, най-малко седем на брой - царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и всичко друго, което е родила земята. В патриархалния светоглед 7 е първото число, което обединява духовното и преходното, символизира чистотата и изобилието. А българите вярвали, че изобилието на трапезата в навечерието на Коледа ще се прероди като берекет през следващата година.

Храната на Бъдни вечер има и поминален характер
Постните ястия и хлябът са своеобразно жертвоприношение за мъртвите. Смисълът им е да омилостивят починалите родственици. За да добият магическа сила, стопанинът прекажда обредните храни три пъти в кръг. След това излиза на двора. В ръката си държи коледната погача със запалена свещ на нея и чаша вино. Поднася я на светците, покровители на бури и градушки, измолва от тях милост и благословия. След това се връща на софрата, разчупва обредния хляб над главата си и нарича по парче на къщата, нивата, стадото, лозята, децата. Раздава ги на всеки член от семейството и ги благодславя. Комат от боговицата оставя и пред иконата на св. Богородица.

След ритуалната вечеря семейството очаква коледарските дружини
В тях участват ергените, на които предстои да преминат към групата на мъжете. Те имат преходен статус в обществото. Той съответства на кръговрата в природата, както и на родилия се Исус, който също трябва да измине пътя на съзряването и приобщаването към боговете.

Обичаят коледуване е най-атрактивната част в българската Коледа. В светогледа на патриархалния българин той има смисъла на ритуално посвещаване на момците, които са поели към мъжкото съзряване. То е свързано с много трудности и изпитания. Но всеки, преминал през него, придобива сила, с която побеждава злото. Така в празничния цикъл на момците-коледари българинът е пресъздал космогоническия мит за противоборството между добрите и демоничните сили.

За Коледа ергените се готвят още от Игнажден. Организират се в дружини и си избират водач. Точно в полунощ, когато се вярва, че излизат караконджули и вампири, за да сеят страх и заплаха, тръгват и коледарските дружини. Всички ергени са облечени в празнични носии и носят в ръка богато украсени тояги. По обичай се събират до черквата, откъдето поема коледарското шествие. Разделени на групи, обикалят от къща на къща. Най-първи ги посреща стопанинът и им се покланя три пъти. На прага стопанката ръси главите им със сито, пълно с пшеница или пуканки, за здраве и берекет. След ритуала домакините канят дългоочакваните гости край трапезата, където е и цялото семейство.

Обредните игри започват с благословия на станеника към стопанина на дома. В знак на благодарност, домакинът го дарява с коледарски колак, украсен със златна или сребърна пара. После момците правят смешки, свирят, пеят и танцуват. Отправят пожелания за здраве и дълъг живот, за берекет, късмет, любов, за радост, игри и веселие. Заклинателните слова имат силата да предричат щастливото бъдеще на рода и къщата. На изпроводят домакинята дарява ергените с обредни кравайчета, царевица, орехи, сушени плодове, пуканки, яйца, брашно, сланина, суджук. Така коледарите обиколят всички къщи. Разотиват се по домовете чак след трети петли, когато пука зората и демоните вече са се скрили от живия свят.

Жените посрещат първи утрото на Коледа. Раздигат трапезата, почистват огнището. През цялата нощ те не се пипат, за да не излезе късметът от къщата. Сламата под софрата стопанинът изнася на най-високото място в селището, пали я и гадае какъв ще бъде късметът през годината. Част от нея посипва върху плодниге дръвчета, за да има берекет, какъвто господ е дал на трапезата му. Въглените, останали от бъдника, се слагат в прикадена вода. Пазят я през цялата година и с нея гонят болести и демони.

По-късно на Коледа жените отиват на гробищата, където оставят за умрелите обреден хляб, жито, вино и по малко от всяка гозба, правена за Бъдни вечер. Коледарите се събират в черковния двор. Разиграват на търг получените дарове и с парите организират веселби.

Така завършва приказката за нашата Коледа, която и до днес се опитваме да изиграем на най-топлия домашен празник. В нея трудно можем да разпознаем каноничния разказ за Рождество. Митът за идването на Спасителя, иконата на Богородица, кръстът, тамянът и мирото на Коледа са се сляли с езическите ритуали, образи и знаци. Дълбоко в кътчетата на душата си обаче всеки знае, че в българската обредност, запазила се през вековете, се крие тайнството на познанието, на светлината. Една дълбока истина, до която само се докосваме.

Мая Стоянова