Постинг
26.12.2009 23:05 -
НОСТАЛГИЯ (почти невероятно)
-Здравей, скъпи! Влизай, чакай да ти помогна с палтото. Ето ти пантофите. Мий си ръцете и отивай на фотьойла в хола. Аз ей сега ще сервирам вечерята.
- И какво имаме за вечеря?
- Любимите ти котлети със сметаново-чеснов сос и пържени картофки, а и бира, разбира се. Купих ти "Tuborg". Хайде, отивай по-бързо, че мачът започва.
- Футбол! Благодаря, бях забравил.
- Какво ли щеше да правиш без мен...
- А къде е Митко?
- С приятели, на дискотека. Не се притеснявай, научи си, и си написа домашните, аз проверих. И пари му дадох, естествено. Ах да, Мишо звънна, интересуваше се ще идеш ли с момчетата в бара да гледаш мача, както обикновено.
- И?
- Амии, казах му, че няма да отидеш. Нали няма? Аз поканих всички тук. Всеки момент ще дойдат.
- Благодаря ти още веднъж.
Той влезе в хола, след няколко минути дойдоха приятелите му, цяла вечер пиха бира, ядоха чипс и пържена риба, обсъждаха играта, крещяха възторжено когато „техните” играеха добре и псуваха на поразия съдията, когато противниците вкарваха „нечестно”...тъй де, в 99% от случаите. Накрая мачът свърши и се разотидоха.
- Мили, аз ще раздигна всичко, ти си лягай, нали си рано на работа...
- А...
- Не се тревожи, ще се наспя, аз ставам половин час по-късно от теб. Само ще изпратя Митко на училище и мога да си почина.
- Не, почакай. Така не става. Не мога така. Защо яденето ти никога не загаря? Защо никога не се мусиш, когато идват Мишо и останалите? Защо, в края на краищата, ти винаги си такава – мила, загрижена, внимателна, каквото и да направя? Можеш ли да ми обясниш?! Хайде, развикай ми се!
- Защо да ти викам?
- Просто така! Устрой ми скандал затова, че изцапах новата ти блуза!
- Изцапал си я? Нищо страшно. Утре ще я изпера, а може и на химическо да я дам.
- Тогава се разкрещи, че останах след работа 2 часа с новата секретарка!
- Но нали си работел? Знам, че имаше съвещание...Шегуваш се, нали?
- Да допуснем. Но поне ме прасни с точилката, че не обръщам достатъчно внимание на сина си!
- Но нали работиш, пари изкарваш. И не ги харчиш наляво и надясно. Вкъщи ги носиш. Аз те разбирам, с такава работа...
- О! Виж!, косъм на сакото! Дълъг! Черен! НЕ Е ТВОЙ! За това какво ще кажеш?!
- Ела при мен. Дай да те прегърна...Всичко е наред, скъпи, всичко е наред. Престани...Пак носталгия по първата ти жена, нали? Ще ти мине. Пийни малко, лягай си...Лека нощ...
БЛАГОВЕСТА
Агонията на безпомощността
Приказният свят на Joanna Sierko-Filipow...
Картините на Peter Motz - нежни, романти...
Приказният свят на Joanna Sierko-Filipow...
Картините на Peter Motz - нежни, романти...
Следващ постинг
Предишен постинг
случвало ми се е да се държа така с мъж поне 3-4 пъти, който не заслужаваше....повярвай ми няма да се опитам да го повторя за 5 път. Става им навик да им бъдем слуги. Да бъде мила всяка жена го може:)
Хубав разказ!
цитирайХубав разказ!
Търсене
Блогрол
1. kaprizna1
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите