Постинг
17.10.2014 14:24 -
Въртопите - Вежен - Клисура
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 6640 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2014 14:27
Прочетен: 6640 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 17.10.2014 14:27
Напоследък много ме тегли към Балкана, затова се включих в още една екскурзия по неговите склонове - на 11-12 октомври 2014. Потеглихме 24 души с автобус от София в 7:30 в събота сутринта, при доста плътна мъгла. За да изчакаме да се вдигне, спряхме за малко в Челопеч, на кафета и банички. След това продължихме по шосето и малко след отбивката за Копривщица, точно след моста на река Въртопска, слязохме от автобуса.
Тъкмо беше минало 10 ч. Веско Марков пое водаческата функция, а Маша - на "кучето пазач" отзад на колоната. Пътеката изкачва плавно склона и скоро напуска гората. Пред очите ни се показаха първите гледки на юг:
След около час излязохме отстрани над кокетното ждрело на река Въртопска:
Отново поглед на юг:
Част от групата на скалата над ждрелото:
Поглед към реката в най-дълбоката част на ждрелото:
А на север са върховете на Балкана...
Пак там...
Есента току-що се е развихрила по тези места:
Още скалички от каньона на река Въртопска:
След около половин час напуснахме Въртопите и се отправихме плавно на изток към Въртопските поляни. Там до един ловен заслон похапнахме и си наляхме вода от чешмата, след което хванахме стръмната пътека покрай коловата маркировка към билото на Стара планина.
Върховете над нас бяха така примамливи!
А на запад се трупаха облаци...
Стръмното катерене продължи от 12:30 до 14:30 ч., като за почивка често спирахме да зобаме изобилните червени боровинки. Горе на билото починахме малко и част от групата реши да изтича на запад до близкия връх Пъпа:
На север се разкриваше великолепна гледка към долината на река Заводска (към чиито извори водеше пътят ни) и открояващия се връх Ушите:
Бързо се върнахме от Пъпа и продължихме на изток по централното било:
От север продължаваха да настъпват облаци:
Към 15:30 стигнахме до чешмата, където от червената (билна) маркировка се отделя жълтата за х. Вежен. Там поседнахме за обяд, но вятърът не ни остави на мира и към 16 ч. потеглихме отново.
Поглед от чешмата надолу към река Заводска (имаше и две якички, останали от първия сняг в края на септември)::
Ние продължихме по пътеката към хижа Вежен:
След малко спускане, вече в резервата "Царичина", минахме през призрачната гора, недалеч от хижата:
В 17:20 ч. пристигнахме в хижа Вежен и се настанихме. Пихме бири, после хапнахме боб, възползвахме се от хубавата баня - само дето в стаята, в която се паднах, нямаше крушка, а не си носех челника (смятайки, че ще съм "в цивилизацията"). Ето една причина човек винаги да си носи челника в планината! Вечерта кротувахме в топлата столова, улисани в разговори, игри на карти, масажи и пр. Хижарят после дори се учудил, че сме толкова "тиха" група - просто в случая намаше къде да си пуснем музика, за да танцуваме :)
Неделното утро бе многообещаващо и в 8 ч. се бяхме строили пред хижата за тръгване:
Заизкачвахме се по пътеката през гората - сухите дървета този път бяха много по-приветливи! Дори луната надничаше зад тях:
След половин час подминахме разклона с пътеката, по която бяхме дошли предния ден, а след още малко минути - и подсичащата връх Вежен пътека за Клисура, маркирана в синьо. Като набрахме височина, гледките започваха да ни забавят крачката решително:
Поглед назад към поляната на х. Вежен:
Покрай скалите на връх Вежен:
Нагоре по въжето!
Още скали (и отново луна):
Дани не пропускаше да изприпка на всяка една скала наоколо :)
Пак там:
На север - Васильовската планина...
Малко по на изток - Юмрука и хижа Ехо, връх Козя стена сред мъглите отзад... Дори Ботев синееше в далечината!.
При толкова красоти околовръст не е чудно, че не бързахме - на върха бяхме едва в 10:30! Там ни посрещна бурен вятър и след няколко кадъра избягахме на завет. Това е поглед на изток, с връх Юмрука на преден план:
След почивката заслизахме от връх Вежен и към 11:20 стигнахме на разклона от източната му страна - поглед назад към върха:
От разклона поехме на юг по синята маркировка (има и колове) към Клисура и след 20 минути стигнахме чешма, от която попълнихме водните си запаси. Продължихме стръмното слизане надолу - поглед на юг, и към Средна гора:
Още по-надолу:
В 13:15 стигнахме до втора чешма, където седнахме да обядваме и да полежим още малко на слънце. В 14 ч. продължихме по пътеката надолу, радвайки се отново на пищната есен:
По пътя падна голямо бране на гъби и шипки, а малко преди да слезем на шосето, пред нас се показа и град Клисура:
След последна серия серпентини пътеката ни свали на шосето (малко на запад от града) - в 15:30 ч. Извикахме нашия иофьор и тъй като имахме време, с автобуса отидохме на следобедно кафе и бира в Клисура. Имахме време и за кратка разходка:
Към 17 ч. потеглихме към София и след два часа се прибрахме, предоволни от двата така прекрасни есенни дни в Балкана...
Тъкмо беше минало 10 ч. Веско Марков пое водаческата функция, а Маша - на "кучето пазач" отзад на колоната. Пътеката изкачва плавно склона и скоро напуска гората. Пред очите ни се показаха първите гледки на юг:
След около час излязохме отстрани над кокетното ждрело на река Въртопска:
Отново поглед на юг:
Част от групата на скалата над ждрелото:
Поглед към реката в най-дълбоката част на ждрелото:
А на север са върховете на Балкана...
Пак там...
Есента току-що се е развихрила по тези места:
Още скалички от каньона на река Въртопска:
След около половин час напуснахме Въртопите и се отправихме плавно на изток към Въртопските поляни. Там до един ловен заслон похапнахме и си наляхме вода от чешмата, след което хванахме стръмната пътека покрай коловата маркировка към билото на Стара планина.
Върховете над нас бяха така примамливи!
А на запад се трупаха облаци...
Стръмното катерене продължи от 12:30 до 14:30 ч., като за почивка често спирахме да зобаме изобилните червени боровинки. Горе на билото починахме малко и част от групата реши да изтича на запад до близкия връх Пъпа:
На север се разкриваше великолепна гледка към долината на река Заводска (към чиито извори водеше пътят ни) и открояващия се връх Ушите:
Бързо се върнахме от Пъпа и продължихме на изток по централното било:
От север продължаваха да настъпват облаци:
Към 15:30 стигнахме до чешмата, където от червената (билна) маркировка се отделя жълтата за х. Вежен. Там поседнахме за обяд, но вятърът не ни остави на мира и към 16 ч. потеглихме отново.
Поглед от чешмата надолу към река Заводска (имаше и две якички, останали от първия сняг в края на септември)::
Ние продължихме по пътеката към хижа Вежен:
След малко спускане, вече в резервата "Царичина", минахме през призрачната гора, недалеч от хижата:
В 17:20 ч. пристигнахме в хижа Вежен и се настанихме. Пихме бири, после хапнахме боб, възползвахме се от хубавата баня - само дето в стаята, в която се паднах, нямаше крушка, а не си носех челника (смятайки, че ще съм "в цивилизацията"). Ето една причина човек винаги да си носи челника в планината! Вечерта кротувахме в топлата столова, улисани в разговори, игри на карти, масажи и пр. Хижарят после дори се учудил, че сме толкова "тиха" група - просто в случая намаше къде да си пуснем музика, за да танцуваме :)
Неделното утро бе многообещаващо и в 8 ч. се бяхме строили пред хижата за тръгване:
Заизкачвахме се по пътеката през гората - сухите дървета този път бяха много по-приветливи! Дори луната надничаше зад тях:
След половин час подминахме разклона с пътеката, по която бяхме дошли предния ден, а след още малко минути - и подсичащата връх Вежен пътека за Клисура, маркирана в синьо. Като набрахме височина, гледките започваха да ни забавят крачката решително:
Поглед назад към поляната на х. Вежен:
Покрай скалите на връх Вежен:
Нагоре по въжето!
Още скали (и отново луна):
Дани не пропускаше да изприпка на всяка една скала наоколо :)
Пак там:
На север - Васильовската планина...
Малко по на изток - Юмрука и хижа Ехо, връх Козя стена сред мъглите отзад... Дори Ботев синееше в далечината!.
При толкова красоти околовръст не е чудно, че не бързахме - на върха бяхме едва в 10:30! Там ни посрещна бурен вятър и след няколко кадъра избягахме на завет. Това е поглед на изток, с връх Юмрука на преден план:
След почивката заслизахме от връх Вежен и към 11:20 стигнахме на разклона от източната му страна - поглед назад към върха:
От разклона поехме на юг по синята маркировка (има и колове) към Клисура и след 20 минути стигнахме чешма, от която попълнихме водните си запаси. Продължихме стръмното слизане надолу - поглед на юг, и към Средна гора:
Още по-надолу:
В 13:15 стигнахме до втора чешма, където седнахме да обядваме и да полежим още малко на слънце. В 14 ч. продължихме по пътеката надолу, радвайки се отново на пищната есен:
По пътя падна голямо бране на гъби и шипки, а малко преди да слезем на шосето, пред нас се показа и град Клисура:
След последна серия серпентини пътеката ни свали на шосето (малко на запад от града) - в 15:30 ч. Извикахме нашия иофьор и тъй като имахме време, с автобуса отидохме на следобедно кафе и бира в Клисура. Имахме време и за кратка разходка:
Към 17 ч. потеглихме към София и след два часа се прибрахме, предоволни от двата така прекрасни есенни дни в Балкана...
Планината е страхотна през октомври!Пътеписът ви е много хубав! Поздрави! : )
цитирайДа обича един турист Балкана е все едно един музикант да обича Брамс. Красотата му е по-трудна за възприемане от тази на другите планини, но който веднаж го обикне, това е доживотНО. Аз пък и съм роден там, в Калофер, от където се вижда триединството Юмрука, Пряспата, Пръскалото...
цитирайПрекрасни снимки! Така ми липсва есента в Балкана...Много хубав пътепис, наистина.
цитирай