Прочетен: 8556 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2012 17:42
Безспорно Венеция е едно от най-романтичните места в Европа, осеянo с престари и дори рушащи се шарени малки къщи и мостчета, с красиви морски гледки и бавни , съвсем тихо движещи се гондоли.
Тази година имах щастието да съм там по време на Карнавалът с маски, събитие пренасящо посетителите в друга епоха.
В действителност, гледайки маскираните хора на площад Сан Марко, човек се отнася в мечти и романтични мисли, дава воля на емоциите и желанията си и се отдава на рядката възможност да бъде себе си. Единствената цена за това е цената на една маска.
Първото споменаване на карнавалните празненства е от 1094 година в един документ, в който се говори за обществените забавления преди великденските пости. Произходът на тези празненства със сигурност е доста древен, защото карнавалът се явява своеобразно продължение на ритуалите свързани с пролетното равноденствие и прехода от зимата към пролетта. Някогашният венециански карнавал е имал същите корени като римските сатурналии и гръцките мистерии свързани с култа към Дионис, чието мото на латински било Semel in anno licet insanire („Веднъж в годината е позволено да се полудува”).
Сходни са и мотивите на венецианската олигархия и на римските управници, които позволят на народа да се отпусне и да се почувства господар на ситуацията в дните на карнавала, когато всеки можел да осмива по-богатите и по-могъщите от него.
Маската не само забавлявала останалите, но гарантирала анонимност и безнаказаност на човека, който я носи, а карнавалната свобода позволявала на хората да лудуват на воля, по начин, който не би подобавал на положението им в другите дни от годината.
Някога карнавалът бил много по-дълъг, започвал от първата неделя на октомври, ставал по-интензивен след Богоявление и кулминирал в дните преди великопостната сряда. Сега карнавалът във Венеция продължава десетина дена.
Някога той позволявал на венецианците да изостават обичайните си занимания и да се отдадат главно на забавления; на по-широките пространства в града се издигали сцени, трибуни, каквито имало и на площад Сан Марко и всички се стичали да гледат атракциите на актьори, жонгльори, акробати и огнегълтачи, от всички страни надували тромбони или свирки, можело да се видят невиждани дотогава животни, амбулантни търговци продавали сушени плодове, печени кестени и карнавални сладкиши от всякакъв вид, повечето от които се приговяли единствено в този период на годината. Някои карнавални години влезли дори в историята.
През ХVІІІ век Венеция вече била за цяла Европа висша школа на удоволствието и играта, а в дните на карнавала именно маските довеждали до виртуозност проявите на човешката дързост и склонност към авантюри. Това е онази Венеция, в която живее Джакомо Казанова.
И досега, местните италианци слагат костюми и маски и излизат на Сан Марко. Но за какви костюми става въпрос! Рокли, сякаш току що изрязани от някой ренесансов шедьовър на платно; пера, широкополи шапки и перуки, може би стояли преди на главите на дожите. Мъжете са от глава до пети в традиционните дрехи на владетели. И всички вървят по двойки с изключение на Владетелят на града, застанал гордо под огромния чадър, който го пази от слънцето.
Атмосферата на Сан Марко в тези моменти може да се опише само по един начин - феерия от цветове и приказни гледки :)
Информация за карнавала: http://venezia-emilia.blogspot.com/2010/02/blog-post_10.html
Куриоз: една италианска патриаршия
Кръстоносният поход няма да се състои. Н...
Поздрави!:)
Благодаря!