Блогът на budha2 :: Тъпотата на милиционер-комунистическите хейтъри/Българинът е убит. Отдавна.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.04.2016 21:42 - Тъпотата на милиционер-комунистическите хейтъри/Българинът е убит. Отдавна.

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1368 Коментари: 0 Гласове:

„Погребах душата си, своите чувства и ум в гроба на синовете ми.“

Това е откровението на онзи сирийски баща от Палмира, чиито две дечица се удавиха край турските брегове, докато семейството бягало към „свободата“ в „демократична“ Европа. Това е изумително и типично за робите – да тичат за спасение и помощ при онези, които са им причинили нещастията?! Човешкият ум не го побира. Пак казвам – човешкият. Не на комунистите, социалистите, фашистите, либералите, революционерите, псевдоправозащитниците, ционистите – подобия на хора.

Мислех, че съм роден мъртъв. През последните два месеца ми се наложи да поскитам из родния си град, но с конкретна цел – събиране на отломки от собственото ми минало. И установих: Битувам сред мъртъвци, жертви на комунистическата вуду магия. По-жив съм от тях. Макар те изобщо да не съзнават своето присъствие на този свят под формата на зомбита. Те са шаващи сенки, наподобяващи живи същества. В никакъв случай не са хора.

Може би затова не изпитах никакво съчувствие или чувство за съпричастност към тези отрепки, камо ли за милост. Останал насаме със себе си, разбрах: Погребал съм душата си през годините, когато интернационалните магьосници заравяха народа, на който семейно принадлежим от хилядолетия. Закопаха българщината. С всичките й уникални белези и атрибути – от античната вяра в пантеон от богове, през истинската история и култура, до осъзнаването като нация и уповаването в собствените сили.

Българинът е убит. Отдавна.

Тъпите хейтъри – продуктите на милиционер-социализЪма

Съпруг на моя съученичка, ми рече, че тукашното население нито ще ми повярва, нито желае да ме слуша и чете. Преди 25 години тяхното семейство на бърза ръка избрало свободата и се настанило в Канада. Когато си идвали и го имало, гледали телевизионното ми предаване. Потърсили моите книги на площад „Славейков“ в столицата. Продавачите отговорили, че „не продават този автор“.

Мъжът ми разказа, как са обиколили почти цяла Европа. Познават Северна Америка и други краища на света. Но никъде под слънцето не са срещали по-тъпо и опроста̀чено човешко стадо, което постоянно си дири водач. И по правило не го намира, а му го пробутват. А той непременно е най-слепият. Обаче добичетата си го харесват. И рупат…

Получих доста писма с всякакви обвинения. Най-вече – заради това, че разкривам истинските ликове на т. нар. национални герои. Тъпанарят няма нужда от истина и от познание. За него невежеството действително е сила, а официалните догми – най-висшата правда. Той е дегенерат. Тукашните даже не са подчовеци. Наистина на света няма по-низша твар от туземния ни урод. Събрани и подредени, всички тези милиционер-комунистически изчадия служат за тухла в стената на другарите от Братството.

Не само от гледките на телевизионния екран, но и от разходките си сред тях се убедих с очите си: Тези субстанции, наподобяващи организми, са и отблъскващо грозни. Те са мрачни, безвкусно и зле облечени, обсипани с татуировки, и с прически, издаващи произхода и принадлежността им към царството на Кавес, за елините – Хадес, откъдето явно са изпълзели. Кой ги сътвори? Комунистите, сдружените земеделци, милиционерите, комсомолците – извергите на Интернационала. Както свинята ражда свине, така и комунистите – които със сигурност, според всички изследвания, доказателства и свидетелствата на някои от самите тях, не са хора – създават комунисти.

Преди около три седмици в новинарски телевизионен репортаж показаха как „фенове“ – искаха да кажат запалянковци – на пловдивския футболен отбор „Локомотив“ разпъват грамаден транспарант с лика на убития комунистически престъпник Георги Илиев. Четеше се надпис: „Ти винаги оставаш един от нас.“

Ще минат петилетка-две и някой ще напише стихосбирка, посветена на мутри, от ранга на изнасилвача Георги Илиев, неговия неубоздан брат-убиец Васил, на Илия „Зъбчето“ Павлов, Димата „Руснака“, Стоил Славов, Милчо Бонев – Бай Миле и останалата милиционерска гангстерска шайка. Те ще бъдат героизирани и „извисени“ до статута на „национални икони“. Един вече е в парламента, а преди това демонстрира особената си крушовидна глава в Европейския парламент. Имам предвид мутрата Славчо Бинев. Цяла редица от хайдуци, кандидати за днешна „Епопея на забравените“, със сигурност е строена: „Крушата“, „Доктора“, „Мечката“, Карамански, Фатик, Поли, „Самоковеца“, „Кела“… Със сигурност на Луканов се пада мястото на Левски.

Очакват се авторите…

Пръв и единствен на тази територия разкрих, че настоящият генсек на НАТО е тежко увреден психически и силно зависим от водещите си съветски офицери норвежки комунист и агент на КГБ. И какво от това?

Следващия път ще представя друга подобна „героиня“, чийто оцапан с подлост и предателства лик не веднъж съм осветявал. Но тя е всепризната „демократка“ и дори президентка на страна от Евросъюза. А е била банална проститутка в публичния дом на КГБ. Буквално, наистина.

И какво от това, че ще освидетелствам всичко това? Народните маси няма да обърнат внимание. Понеже искат да слушат и четат друго, приятно, галещо ухото и фалшивото им самочувствие, макар и невярно. Като са убедени: Всеки има право да се променя?! Вече сменят и по̀ла… Не само поради това курвите у нас считат за умни!

От наученото и от не малкия си опит съм наясно: Най-лесно се живее по правила. Когато обществото стъпва върху здрава основа, а не върху плаващи пясъци.

Освен това моя скромност не съм обещавал никому нищо повече от битка за достойно бъдеще. А тя се води с „кръв, пот и сълзи“.

В „свободните“ и „демократични“ Съветски американски щати съдия хвърли чиновничка зад решетките, защото отказала да сключи брак между двама мъже. Длъжен съм да обявя имената им. Едното, Ким Дейвис, християнка с морал и съвест, за да служи за пример. (На кого ли?..) Второто, на областния съдия Дейвид Бънинг, по всяка вероятност чифут, за да бъде зазидано в списъка на позора, който свестните хора съставят.

Чиновничката, която е на 49-годишна възраст, беше окачествена като „любимка на обществените консерватори“. Тя отказа да се съобрази с решението на Върховния съд на САЩ, с което през юни бяха въведени женитбите между еднополови същества върху цялата територия на САЩ.

Жената се защитила със своите права, гарантирани й от Конституцията. Тя е вярваща християнка. Освен това извършването на подобни актове, които противоречат на нейната вяра, са противоконституционни. Точно такова е и решението на Върховния съд. Но комунистическите режими в Съветски социалистически американски щати доста отдавна не зачитат основния закон. Поредица от президенти, като започнете от Линдън Джонсън и стигнете до Барак Обама, ръководят страната с укази. Както го правеха болшевишките ръководители в СССР и комунистическите – тук.

Но най-важното е, че християнката Ким Дейвис показа на света кой е на власт в най-силната военно страна на планетата – дегенератите.

У нас подобно нещо е изключено. Но стократно по-невъзможно е онова, което последва. Колеги на госпожа Дейвис, християнски свещеници, вярващи, независимо от заблудите на църквата, поискаха да бъдат вкарани зад решетките, защото я подкрепят! Нашенци са неспособни на подобен израз на гражданско поведение. Те не са граждани. Още по-малко – личности. Какво говоря? Нали уточних – 99 на сто от жителите на този провален опит за държава са движещи се мъртъвци – зомбита.

Досега го опитвам на гърба си. Но както вече споделих, толкова съм претръпнал, че не усещам болката. Варят жабите, в които интернационалното Братство превърна остатъчното ни туземно стадо, а те се кефят! Хубаво им е. Топличко. Пак толкова – 99 на сто от тях – нямат потенциал, за да почувстват онова, което вършат с тях. Как да очакваме, да го осмислят? Те са парализирани от страх, насаждан в продължение на 72 лета. И си искат „спасителя“. Не са в състояние да видят истинския образ на тези негодници, които всъщност са поробители.

За тях българи, хора като мен, са без значение. Тяхната философия е вместена в онзи стар виц, в който се разказва, как „чужденец поискал някаква справка от двама милиционери. Опитал на петте езика, които знаел, но ударил на камък“ – на милиционер-социалистическата тъпота, чиито корени са в най-дълбоките низини дори на тукашното псевдообщество.

„Когато разочарованият гост поел нататък, единият поклатил глава:

– Трябва да учим чужди езици.

На което колегата му дал категоричния и необорим от гледна точка на шопската логика отговор:

– Глупости! Тоя като знаеше езици, оправѝ ли се?“

Местните народни маси са дегенерати, сякаш изработени по учебник. Джордж Оруел предвидливо го е описал в епизод от антиутопията си „1984“. Главният герой, напълно осъзнаващ истината представител на номенклатурата, се влюбва в момиче от низините. Той е бил женен и си спомня някои подробности от своя брак:

„Той започна да й разказва за семейния си живот, но колкото и да бе странно, тя като че ли и без него знаеше най-същественото. Описа му, едва ли не сякаш самата тя го бе видяла и почувствала, сковаването на тялото на Катрин при най-лекото докосване; начина, по който тя като че ли го отблъскваше с все сила даже когато ръцете й здраво го прегръщаха. С Джулия не му беше трудно да разговаря за такива неща – пък и споменът за Катрин отдавна вече не беше болезнен, а само неприятен.

– Щях да го понеса, ако не беше едно нещо — каза той. Разказа й за кратката смразяваща церемония, която Катрин му налагаше всяка седмица в една и съща нощ. – Тя я мразеше, но нищо не можеше да я спре. Обикновено я наричаше – никога няма да отгатнеш как.

– Нашият дълг към партията — отговори незабавно Джулия.

– Как позна?

– И аз съм ходила на училище, мили. Полово възпитание веднъж месечно за навършилите шестнайсет години. И Младежкото движение. С години ти го набиват в главата. Мен ако питаш, много често дава резултати. Разбира се, никога не можеш да си сигурен, хората са такива лицемери.

И заговори на тази тема надълго и нашироко. При Джулия всичко се свеждаше до собствената й сексуалност. Впрочем, станеше ли дума за това, тя проявяваше голяма проницателност. За разлика от Уинстън тя беше прозряла същността на сексуалното пуританство на партията. Въпросът не се състоеше само в това, че половият инстинкт създава собствен свят, извън контрола на партията, и затова при възможност трябва да бъде унищожен. Още по-важно беше, че сексуалният глад поражда истерия, която е желана, защото може да бъде превърната във войнстващ ентусиазъм и преклонение пред вожда. Джулия се изрази по следния начин:

– Когато се любиш, изразходваш енергия, а после се чувстваш щастлив и за нищо не ти пука. Те не могат да понесат ти да се чувстваш така. Искат през цялото време да кипиш от енергия. Всичкото това маршируване нагоре-надолу, скандирането и развяването на знамена е само неизразходван секс. Ако вътрешно си щастлив, за какво ти е да се вълнуваш за Големия брат или за тригодишния план, за Двеминутките на омразата или за останалите им проклети тъпотии?

Точно така, помисли си той. Съществуваше пряка, дълбока зависимост между целомъдрието и политическата правоверност. Защото как иначе могат да се поддържат на необходимата висота страхът, омразата, безразсъдната вяра, които партията изискваше от своите членове, освен като някакъв мощен инстинкт се потиска и използва за двигателна сила?

Половият нагон беше опасен за партията и партията го бе обърнала в своя полза. По същия начин бяха постъпили с родителския инстинкт. Семейството не можеше да бъде напълно премахнато и наистина хората се насърчаваха да обичат децата си почти като едно време.

От друга страна, системно настройваха децата срещу родителите им, учеха ги да ги шпионират и да доносничат за прегрешенията им. В резултат семейството се бе превърнало в придатък към Полицията на мисълта. То беше станало средство, с чиято помощ всеки ден и нощ можеше да бъде заобиколен от доносници, при това негови близки.(Днес всичката тази мерзост се практикува от куките на "нелегалното" ДС отново както през комунизЪма с успех - бел.ред.)

Внезапно мисълта му отново се върна към Катрин. Без съмнение Катрин би го предала на Полицията на мисълта, ако не беше толкова глупава, та да не усеща неправоверността на възгледите му.“[Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, София, 1989 г., Втора част – 3.]

Сега обяснявате ли си, защо революционерите и властниците по правило са дегенерати. Тях ги откриват, или заразяват, но винаги издигат все същите! Нека повторя:

„Практически всички световни вождове имат ярко изразен вроден комплекс на властта.

По правило той представлява резултат от потиснат садизъм, който, на свой ред, е свързан с латентен хомосексуализъм.“[Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, вече цит. съч., стр. 3.]

Тодор Земфирьков и Брежнев любов "необяснима"

Масите са поразени от идентичен синдром. По тази причина припознават в дегенератите своите. А нормалните нямат шанс. Мнозина от читавите са сковани от парализиращ ума и сетивата страх. Всъщност той – терорът – е единственото усещане, което им е останало. От което се възползват главните дегенерати.