Прочетен: 3941 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2012 22:08
Последно влизане | 04-09-2012г. 14:23 |
Вече си офлайн. Завинаги офлайн...
И защо по дяволите това офлайн така крещи в червено?!
И така, така боли...
Не може да е истина! Не искам! Няма да повярвам!
Няма, няма, няма пък...
Кажете ми веднага, че лъжете! Че... се шегувате...
Как можа да си идеш така... Как можа?!
Ставай, чуваш ли! Върни се! Хващай бързо лудостта...
... гледах да те видя скоро, а ти лежал си във пръстта...
Студено ли ти е? И тъмно...
Написа ли последния си стих?
Там горе ли е толкова чудно,
че на тишината стана тих...
Не зная писал ли си за смъртта
и в твоите очи каква е била...
Само в миг разбрах каква е тя
щом разбрах, че си отиде...
Ела... След 12... нали тогава...
Ще ти налея чаша бликнали сълзи...
Дано душата ти нахраня...
а ти място ми пази.
Мъчно ми е по дяволите! Много ми е мъчно, мамка му!!!
Мир на праха ти...
С богом!
да повярвам... болезнено е..
не си е отишъл завинаги...
живее между нас в
стиховете си...
С него всъщност не бяхме близки или нещо подобно... Разменили сме 5 мейла, когато в Откровения ме критикуваха за пореден път... Тогава той ми писа и ми каза, че не пише коментари, а каквото има го казва на лични... И ми каза, че винаги ме е чел, че за него съм наистина много различна, че ме разбира и да не обръщам внимание на случващото се... После поговорихме още няколко пъти... Беше много тъжен и наранен, но така и не разбрах подробности... Понякога пишеше по 3 мейла за 10 мин, друг път не пишеше с дни... И тези дни станаха месеци... Все се оглеждах за името му в колонката с потребители, но все го нямаше... Преди 2 дни от скука отворих форумите на Откровения, тогава видях...
Ииииии простоооо онемях...