Само за ценители

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.01.2010 16:58 - Жената

Автор: kaprizna Категория: Поезия

Прочетен: 5527 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 08.11.2010 21:15

ЖЕНАТА, която от паметните дни
сърцето ми пламенно страстно обича,
живее в незнайни, далечни страни
и Ничия Никога тя се нарича.

Тя има над мене безименна власт
и всякоя гънка ми спомня за нея -
напролет тя кани в разлистния храст,
наесен - в безшумната плаха алея.

Над нейния замък мълчание бди,
житейската врява до нея не стига -
и своите жертви тя дебном следи,
разтворила нощем надзвездната книга.

Тя люби печалната бледна луна,
която целува полята безбрежни -
и нейната мисъл не знае злина,
и нейните думи са тихи и нежни.

тя люби потайния приказен мир,
потънал в мъглите на здрачна далечност -
и в нейния поглед - планински тих вир -
оглежда се мълком безмълвната вечност.

От своите свити лазур-върхове,
които крилата мечта не догоня,
тя тръпном се вслушва и тръпном зове,
но нейния зов се в снежинки отроня.

И нейната похот безплътна в нощта
от тъмни желания нивга не трепва -
тя слуша чаровния танц на смъртта
и тихи любовни легенди нашепва.

На вихрена младост най-свидния цвят
напусто за нея сърцето обрича:
живее живота на приказен свят
и Ничия Никога тя се нарича.

Николай Лилиев