Постинг
28.12.2009 15:38 -
ВИКИ ГОРАНОВА
Знам, чакаш ме
Отдавна знам, за мен, че си създал
в сърцето си дворец от идеали,
светулки и цветчета си постлал
върху килим от спомени заспали.
Покрил си с бял, копринен балдахин
леглото от препускащи копнежи.
В градината ухае на жасмин,
самото слънце сякаш сипе нежност.
Отдавна свети тънкият кристал
на чаши две, с пенливо вино пълни.
На себе си ли беше обещал,
че ще ме чакаш, даже да не съмне?
И аз пристигнах, с вятъра крилат.
Навярно да се срещнем ни е време,
но питам се, в реалния ни свят
ще бъдеш ли готов да ме приемеш?!
Вики Горанова
*****
Като огън
В светлината на изгреви трескави
търсиш знака божествен за нас,
жадно вдишваш на птиците песните -
да познаеш сред тях моя глас.
Тишината уханна на вятъра
гали с моята топла ръка
и шепти без слова необятното
"тя при тебе ще дойде сама".
Неспокойният пламък на свещите
бавно в теб разпилява нощта
и забравил за дните и грешките
с леки пръсти рисуваш дъга.
Като огън изгарям ти вените,
моя лик ден и нощ те тревожи
и дори да изчезне Вселената,
знаеш - мен да забравиш - не можеш.
Вики Горанова
*****
Пътища
Широки булеварди, осветени
от лампи и изкуствени слънца
и улички, небрежно подредени,
със скрити зад прозорците цветя.
Пътечки горски, кътчета незнайни
и пътища широки сред поля...
Ревниво крият всички свойте тайни
и мамят те с измислени неща.
Пресичаш чужди друми ненадейно,
с усмивка губиш вярната следа.
Къде ли има карта чудодейна,
заместваща полярната звезда?
Сред трапища, руини, кални ями,
сред бурени и остри, зли треви,
пак търсиш онзи път - към свят безкраен,
където просто спира да боли.
И скиташ в отчаяние коварно,
пред теб е само булото на мрака,
а в мъдрото безвремие, навярно,
една пътека стъпките ти чака.
Вики Горанова
*****
И какво?
И какво, ако дъжд над земята
се излива и вън е мъгла?
Аз не жаля за минало лято,
а очаквам с любов пролетта.
И какво, ако слънцето бледо
днес не топли и хапе студа?
Ще намеря у себе си нежност
и света си ще стопля сама.
И какво, че на ада в казана
като грешник прокълнат горя?
Падах толкова пъти - ще стана.
Имам силата пак да вървя.
И какво, че понякога губя,
че боли и от болка греша?
След житейските удари груби
не посипвам коси с пепелта
от угаснало, старо огнище
и не плача, изправям глава.
Вече знам - не превзема се с нищо,
чак до гроб, крепостта на духа.
Вики Горанова
*****
Анонимна
Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, идваща незримо,
тревожи се за хорски имена?!
Не ме е страх да бродя в тъмнината -
очите ми ще свикнат без фенер.
По-светла и от слънчева позлата
е вярата, живееща у мен.
Не ме е страх да бъда и различна,
а някой луда би ме назовал.
Светът се дави в жалко безразличие,
умира в него, без да е живял.
Не ме е страх със себе си да споря,
във вените си нося светъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори,
на неговите истини се спрях.
Щастлива съм, че нямам гръмко име -
от хаоса вселенски - шепа прах.
Момичето у мен да не умира
се моля - от това ще ме е страх.
Вики Горанова
*****
Отново жива
В бистър извор удавих скръбта,
с птичи песни сразих тишината,
нежна музика в мен зазвуча,
топъл вятър разпръсна мъглата.
Слънчев лъч ми дари ореол,
а орлица - крила устремени.
Сок горчив от дървесния ствол
бавно плъзна се в моите вени.
Аромат на цветя долетя,
на реката се слях със водите.
Глас на жрица незнайна в нощта
ми прошепна - "роден победител".
В мен възкръсна заспала искра,
буен огън в кръвта се разлива
и в очите ми грейва звезда.
Щом я има аз знам, че съм жива.
Вики Горанова
*****
В небето на обречени
Удавих се в сладникави лъжи,
от плач неискрен покривът протече.
Фалшиво всяка струна ми звучи,
но както и да е... простих ви вече.
Усмивките излъскани простих,
забравих за хвалбите лицемерни,
илюзиите с бял покров завих -
мечтателите днес не са модерни.
Приятел няма, има интерес.
Любов ли каза? Що за странна дума -
прилича на призовка без адрес,
изпаднала от джоба на безумен.
По-мъдро е сърцето да мълчи -
света жесток е, слънцето далече...
А някъде над нас блестят мечти,
като звезди в небето на обречени.
Вики Горанова
*****
Whitesnake - Looking For Love
Търсене
Блогрол
1. kaprizna1
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите