Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2009 15:38 - ВИКИ ГОРАНОВА
Автор: kaprizna Категория: Поезия   
Прочетен: 7850 Коментари: 1 Гласове:
4






Знам, чакаш ме

Отдавна знам, за мен, че си създал
в сърцето си дворец от идеали,
светулки и цветчета си постлал
върху килим от спомени заспали.

Покрил си с бял, копринен балдахин
леглото от препускащи копнежи.
В градината ухае на жасмин,
самото слънце сякаш сипе нежност.

Отдавна свети тънкият кристал
на чаши две, с пенливо вино пълни.
На себе си ли беше обещал,
че ще ме чакаш, даже да не съмне?

И аз пристигнах, с вятъра крилат.
Навярно да се срещнем ни е време,
но питам се, в реалния ни свят
ще бъдеш ли готов да ме приемеш?!

Вики Горанова




*****
Като огън

В светлината на изгреви трескави
търсиш знака божествен за нас,
жадно вдишваш на птиците песните -
да познаеш сред тях моя глас.

Тишината уханна на вятъра
гали с моята топла ръка
и шепти без слова необятното
"тя при тебе ще дойде сама".

Неспокойният пламък на свещите
бавно в теб разпилява нощта
и забравил за дните и грешките
с леки пръсти рисуваш дъга.

Като огън изгарям ти вените,
моя лик ден и нощ те тревожи
и дори да изчезне Вселената,
знаеш - мен да забравиш - не можеш.

Вики Горанова




*****
Пътища

Широки булеварди, осветени
от лампи и изкуствени слънца
и улички, небрежно подредени,
със скрити зад прозорците цветя.

Пътечки горски, кътчета незнайни
и пътища широки сред поля...
Ревниво крият всички свойте тайни
и мамят те с измислени неща.

Пресичаш чужди друми ненадейно,
с усмивка губиш вярната следа.
Къде ли има карта чудодейна,
заместваща полярната звезда?

Сред трапища, руини, кални ями,
сред бурени и остри, зли треви,
пак търсиш онзи път - към свят безкраен,
където просто спира да боли.

И скиташ в отчаяние коварно,
пред теб е само булото на мрака,
а в мъдрото безвремие, навярно,
една пътека стъпките ти чака.

Вики Горанова



*****
И какво?

И какво, ако дъжд над земята
се излива и вън е мъгла?
Аз не жаля за минало лято,
а очаквам с любов пролетта.

И какво, ако слънцето бледо
днес не топли и хапе студа?
Ще намеря у себе си нежност
и света си ще стопля сама.

И какво, че на ада в казана
като грешник прокълнат горя?
Падах толкова пъти - ще стана.
Имам силата пак да вървя.

И какво, че понякога губя,
че боли и от болка греша?
След житейските удари груби
не посипвам коси с пепелта

от угаснало, старо огнище
и не плача, изправям глава.
Вече знам - не превзема се с нищо,
чак до гроб, крепостта на духа.

Вики Горанова



*****
Анонимна

Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, идваща незримо,
тревожи се за хорски имена?!

Не ме е страх да бродя в тъмнината -
очите ми ще свикнат без фенер.
По-светла и от слънчева позлата
е вярата, живееща у мен.

Не ме е страх да бъда и различна,
а някой луда би ме назовал.
Светът се дави в жалко безразличие,
умира в него, без да е живял.

Не ме е страх със себе си да споря,
във вените си нося светъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори,
на неговите истини се спрях.

Щастлива съм, че нямам гръмко име -
от хаоса вселенски - шепа прах.
Момичето у мен да не умира
се моля - от това ще ме е страх.

Вики Горанова



*****
Отново жива

В бистър извор удавих скръбта,
с птичи песни сразих тишината,
нежна музика в мен зазвуча,
топъл вятър разпръсна мъглата.

Слънчев лъч ми дари ореол,
а орлица - крила устремени.
Сок горчив от дървесния ствол
бавно плъзна се в моите вени.

Аромат на цветя долетя,
на реката се слях със водите.
Глас на жрица незнайна в нощта
ми прошепна - "роден победител".

В мен възкръсна заспала искра,
буен огън в кръвта се разлива
и в очите ми грейва звезда.
Щом я има аз знам, че съм жива.

Вики Горанова



*****
В небето на обречени

Удавих се в сладникави лъжи,
от плач неискрен покривът протече.
Фалшиво всяка струна ми звучи,
но както и да е... простих ви вече.

Усмивките излъскани простих,
забравих за хвалбите лицемерни,
илюзиите с бял покров завих -
мечтателите днес не са модерни.

Приятел няма, има интерес.
Любов ли каза? Що за странна дума -
прилича на призовка без адрес,
изпаднала от джоба на безумен.

По-мъдро е сърцето да мълчи -
света жесток е, слънцето далече...
А някъде над нас блестят мечти,
като звезди в небето на обречени.

Вики Горанова



*****
Whitesnake - Looking For Love















Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boykomet - Браво !
25.04.2012 08:22
Браво моето момиче ! - Много хубави стихове

http://www.youtube.com/watch?v=kJkzGViXwvU&feature=player_embedded
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 3356779
Постинги: 447
Коментари: 2937
Гласове: 15702
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930