Само онези, които са живели толкова назад във времето, че да разпознават месеците по промените на атмосферата и часа по положението на слънцето са имали честта да не усетят суетата на разделението нова-стара година и всички съпровождащи условността приготовления. Нищо не променя и не трябва да променя обстоятелствата щом часовника мине дванадесет утре ..... така обаче сме устроени – за свое собствено душевно успокоение всеки път ни се иска да връщаме лентата на изминалите дузина месеци безупречно ретроспективно, да си спомняме видяното и чутото и със смесени чувства да установим, че то е ‘останало’ назад.

Там имаше щастие, любов, постижения, нови придобивки, приятели, емоции, смях, красота, топлина, близост, невероятни открития, сбъднати желания.  Там обаче имаше и болка, сълзи, смърт, отчаяние, глад, предателство, рани по тялото и в душата, лъжа, кражба, беззаконие, хаос, мъст и насилие.

Извади спомена за най-лошото от последните дванадесет месеца, изпепели го и посей семето на добрите спомени, полято с любов. Живота въпреки всичко се дели на преди и сега, но е най-добре ако го живеем сега, не отивайки твърде далеч във мечтите си и не забравяйки твърде бързо миналото си!

За много години!