Постинг
30.03.2014 19:48 -
Нереално като целувка с две точки и звездичка
Само докато поглеждам клавиатурата и вече съм тъжна.... не пишех ли така и преди просто на лист хартия? Онзи ден фейсбук празнуваха десет години и колкото и да сме щастливи от едноминутните филмчета, който ни подари, всъщност това е една много тъжна годишнина. За огромна част от всички ни, интернет е смисълът на живота. С цялата тежест на това признание. Мен компютрите ме правят нещастна и съм им откровено казана бясна, защото по много лукав начин отнемат времето ми и пълнят живота ми със заместители. Телефоните също. Изобщо само докато излезете в съботния слънчев следобед вие осъзнавате ли, че това не е просто красив пролетен ден, а пейзаж за хиляди снимки, които само след минутка ще чакат своето одобрение в мрежата. Болшенството са навън, за да покажат какво им се случва, докато се хранят и разхождат, а най-нормалното нещо е смисъла на деня ти да е събран в двайсе и пет вдигнати палеца. Защо нещо, което е направено да свързва хората, всъщност ги прави отдалечени? Ако отидеш на почивка и го покажеш на хората, вече никой няма да ти се обади да те пита как е било, а просто ще ти ‘го хареса” и така подобно с много други случки от живота ти, та чак се чудя има ли смисъл изобщо да си говорим и виждаме... Знам, че ако по-често си сбъдвам мечтите да пътувам и прекарвам време в природата ще скъсам нещастната връзка, която имам с интернет и ще си отговаря на много въпроси.... дотогава всеки досег с мрежата ще ми тежи по някакъв начин не за друго, а защото не е истинско, а виртуално, нереално като целувка с две точки и звездичка.
Няма коментари