Повести на покойния Иван Петрович Белкин
                               Г-жа Простакова
  Той, драги мой, още от дете истории обича.
                                             Скотини
                         Метнал се е на мен.
                                        Недораслек
   
    От издателя /А.С. Пушкин/
    ...
    Иван Петрович беше среден на ръст, имаше сиви очи, руси коси, прав нос; лицето му беше бяло и възслабо.
    Ето, уважаеми господине, всичко, което мога да си спомня относно начина на живот, заниманията, характера и външността на покойния ми съсед и приятел. Но в случай че намерите за добре да употребете за нещо това мое писмо, най-покорно ви моля изобщо да не споменавате името ми; защото, макар много да уважавам и обичам списателите, да влизам в това съсловие, смятам излишно и за моята възраст неприлично. С искрено почитание и проч.
                                                                               
                          1830 год., ноември 16,
                                         с. Ненарадово

    Считайки за задължение да уважим искането на почтения приятел на нашия автор, поднасяме му най-дълбока благодарност за доставените ни сведения и се надяваме, че публиката ще оцени тяхната искреност и добродушие.
                                                                                                                  А. П.
 











                         ИЗСТРЕЛ


                  Стреляхме се.
                         Баратински
Аз се заклех да го застрел
По дуелното право (нека чака моя изстрел).
                 Вечер на Бивака 



    Намирахме се в градчето * * *. Живота на армейския офицер е известен. Сутрин учение, манеж; обяд при полковия командир или в еврейската кръчма; вечер пунш и карти. 
    ...
   


                                                 ВИЕЛИЦА

                                                                              Носят се конете там,
                                                                          сняг дълбок те газят,...
                                                                          Ей самотен божи храм
                                                                               Се встрани показва.
                                                                              . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
                                                                              В миг виелица завий,
                                                                                 сняг-парцали мята;
                                                                         гарван чер крилата бий,
                                                                                 вий се над шейната.
                                                                   Черна скръб вещай гласът!
                                                                             Взор в тъмата взрели,
                                                                                  буйните коне летят,
                                                                                    гривите развели ...
                                                                                                     Жуковски

    ...
    Мария Гаврилова беше възпитана от френските романи и следователно беше влюбена. Обектът, избран от нея, беше беден арменски прапоршчик, който се намираше в отпуск в своето село. От само себе си се разбира, че момъкът гореше от същата страст и че родителите на любимата му, забелязвайки тяхното взаимно влечение, забраниха на дъщеря си дори да мисли за него, а него го приемаха по-зле от пенсиониран заседател.
    ...
   
                              СТАНЦИОННИЯТ  НАДЗИРАТЕЛ

                                                                                    Колежки регистратор,
                                                               на пощенската станция диктатор.
                                                                                                  Княз Вяземски
    ...
    - Идва – отговори Ванка, - аз я гледах от далеч. Тя легна тук и дълго лежа. После господарката отиде в село и повика попа, даде му пари и си замина, а на мен ми даде сребърен петак – знаменита господарка!
    И аз дадох на хлапето петак и вече не съжалявах нито за пътуването, нито за седемте рубли, които похарчих.

      






ГОСПОДАРКАТА  СЕЛЯНКА


Във всички, Душенка, промени си красива.
                          Богданович


    ...
    Младите хора се разделиха. Лиза излезе от гората, прекоси полето, промъкна се в градината и стремглаво хукна към фермата, където я чакаше Настася. Там тя се преоблече, отговаряйки разсеяно на въпросите на нетърпеливата си довереница, и се яви в госната.
    ...
    Читателят ще ме избави от излишното задължение да описвам развръзката. 


 Край на повестите на И. П. Белкин


             Дама пика
   
          Дама пика означава тайно
                   недоброжелателство.
           Най-нова книга за гадаене
           
                       I
           А в дъждовни дни
           те се събираха
           често;
           залагаха – прости им, боже! –
           от петдесет
           до сто,
           и печелеха,
           и отмятаха
           с тебешир.
           Така във дъждовни дни
           се занимаваха те
           с важна работа.
   
    Веднъж играеха на карти у кавалериста гвардеец Нарумов. Дългата зимна нощ мина незабелязано; седнаха да вечерят след четири часа сутринта. Онези, които бяха спечелили, ядяха с голям апетит, останалите, разсеяни, седяха пред празните си чинии. Но поднесоха шампанско, разговора се оживи и всички взеха участие в него.

  
         
         

















      ...
    Чекалински прибра проиграните чекове.    

                              ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
    Александър Сергеевич Пушкин /на руски: Александр Сергеевич Пушкин/ или простичко Пушкин!
    Името Пушкин, винаги говори – типично или пък лично, а може би не чак до там различно!
    За едни той е гении или легенда, за други нещастник погинал в дуел за любов, за трети Поета с главно П, и още, и още ...     
     По тези или други причини, наричаме го само Пушкин и готово!!!
     Да, Пушкин винаги е готов, а дали ние сме готови е съвсем друг въпрос!
      
                                               ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
     "Повести на Белкин" и "Дама Пика" не могат да бъдат разказани или описани не защото сюжета им е неповторим, а защото си струва да бъдат прочетени.
     За тези, които за да четат имат нужда да знаят, ще кажа - тематиката им е житейска, а езика лек и увличащ. Иначе казано темите не са леки, но пък: „ Те дълго мислиха и не можеха да заспят, но най-накрая си казаха, че техните деца няма как да бъдат такива шумни калпазани като тези на Саманта и Джим, и заспаха щастливо прегърнати.”
                                                      /цитата е от филм, който гледах преди години/  

                                                ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
    
               Я помню чудное мгновенье:
               Передо мной явилась ты,
               Как мимолетное виденье,
               Как гений чистой красоты.
        Из стихотворението «К***» /Керн/

      Бях в пети или шести клас, когато в училище, учителката ни по руски език, госпожа Димова ни кара да научим шестте куплета на стихотворението наизуст. Голяма мъка или поне за мен – никога не се научих да уча наизуст.
      С трудно успях да зауча първите четири куплета перфектно, петият горе долу, но от шестият нищичко не знаех.
     Учителката ни изпита и на мен ми писа двойка.
     Любопитното е, че въпреки това харесах и запомних първият куплет на стихотворението завинаги – до ден днешен това са едни от любимите ми думи, който свободно изкачат в съзнанието ми от време на време.
   
                            ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~

К ***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы.  Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твой небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

                          1825 /А. П./ 

Благодаря ти за хрумването, Горан.

Благодаря, за поощряващите думи:-)

случайно ли го откри?

А Пушкин – винаги го е имало и винаги ще го има, като част от необятното!

После го оцених - каква поезия дори и в най-баналното на пръв поглед.

За жалост познавам само тези няколко произведения на Пушкин, надявам се след време да не е така – пожелавам си да прочета повече негови творби:-)