Една дума. Примирение. Заслушвали ли сте се колко звук има в иначе толкова тиха по смисъл дума? Сякаш не служи по предназначение, а всеки път като я изречеш те кара да се замислиш трябва ли да значи това, трябва ли да го правя това, трябва ли да си слагам главата в торбата, а отстрани да става каквото ще. Трябва ли да коства повече отколкото мога да понеса, защото после Може Би ме чака приказка. Две думи. Не трябва. Не трябва да имаш душа на овца и очи на крава. Не трябва да вярваш в песнички. Не трябва, когато ти стъпват на врата да изпитваш удоволствие, че и да просиш за повече. Не трябва да зависиш от хора, от които никога нищо не е зависило. Не трябва е най-простата и едновременно категорична забрана, на която Трябва да се подчиниш. Защото с Три думи. Така е правилно. Да бъдеш щастлив от свободата си е правилно. Да накараш душичката си да пее, защото си добър човек и го заслужаваш с всяка частица. Да правиш и даваш доброто от себе си под всякаква форма е правилно. Така съвсем лесно създаваш формулата. И получаваш правилният отговор. Не трябва да се примирявате, че “така” е правилно. Живота не просто тече, а се излива.

Ми не само се излива, ами напрово си е като порой, въпроса е дали ще се седиш в къщи дали ще си с чадър или ще тичаш гол под дъжда, пък може и да не си сам

се примири, нали? Или...

Но непримиримостта ми е нещо като второ име и ми е лепната като гербова марка, та няма мърдане, ще си живее с мен, докато и мен ме има. Независимо дали я изразявам по някакви си блогове или изляза да правя революция на улицата. Нали знаеш, че има хора, които не са чували за тази дума?

Даже познавам такива хора, пък макар и само виртуално, за които други хора са споделили с мен за подобни хора...;):) С две думи: Хора всякакви.
Революцията на улицата се нарича уличен протест, който задължително е групов. Ако го правиш сама, последиците би трябвало да са ти ясни, пък дори и само в общи линии...;))

на колко години мислиш, че съм? Да разбирам дефинициите на думите и последствията от действията е най-малкото, което съм се научила да правя до момента :) Аз знам, че ти се шегуваш, но все пак .... :)

моля те! Шегата е на почит в родния ми град. ;):)
А годините са си твои, защо трябва аз да мисля за тях? :)))