Постинг
06.11.2011 19:58 -
Марселин Деборд - Валмор ~ Старинна френска любовна поезия
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 11627 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2011 20:06
Прочетен: 11627 Коментари: 18 Гласове:
21
Последна промяна: 06.11.2011 20:06
ЕСЕННАТА РАЗХОДКА
Не си ли спомняш, мой живот, кажи ми,
за онзи есенен далечен ден,
отправил към леса опечален,
за сбогом сякаш, звук и стон неутешими?
Мълчаха птиците, възторгът им бе спрял,
роса студена бе крилата им обвила;,
припомняха си те със по-голяма сила
другарки и гнезда в гъстака прецъфтял.
От шумно празненство побягнах аз, готова
далеч от твоя взор да търся собствен път.
Но вялите поля добавяха отрова
от своята печал в унилата ми плът.
Полека минах аз през не една полянка,
навлизайки без цел в безмълвната гора,
и ето — любовта обви ме с твойта сянка
и въпреки студа почувствах, че горя.
Напразно пожелах с усилие голямо
да бягам и от теб, и от самата мен
и погледът ми, взрян дотук в земята само,
с вълшебство сякаш бе пред мене устремен.
Съгледах образ чист; узнаха сетивата,
че в ужас и любов сърцето ми тупти.
Проблесна слънце, с лъч разпръсна то мъглата,
небето се разкри… Пред мен застана ти.
Да заговоря с теб, не смеех; мълчалива
стоях, но този миг до смърт ще помня чак;
да заговоря с теб, не смеех, бях щастлива,
че в твоята душа съм вникнала все пак.
Но ти допря ръката ми трептяща,
за миг се олюлях от трепета дълбок,
в лицето ми се вля червенина пламтяща,
какво ми бе не знае даже бог!
Обаче устоях и не побягнах в мрака;
че си самотен, ти тогава се оплака,
ала разбра, че ний в света не сме сами
и моята душа към теб се устреми!
Ще помня този миг! А ти нима забрави
чаровния ни смут; не помниш ли дори
и нежните слова, които ми отправи:
„Ако сега скърбя, то в рая скръб цари!“
В гората тишина се беше разпростряла.
За мене този ден е най-щастлив и драг;
но отлетя и той, а неговият бяг
предчувствие внуши за нашата раздяла!
Зад облак скри се сетен лъч златист
и разделени, в скръб остават оттогава
сърцата ни, а в тях от този залез чист
единствен само споменът остава…
БЕЗСЪНИЦА
Не искам да заспя… Безсънице любима,
по-сладка си от сънищата ти:
изпълнени са те с лъжливи красоти,
а чар действителен, безспорен в тебе има.
Донасяш ми покой безкрайно скъп и мил,
не би могъл такъв възторг да се изкаже…
Не смея да заспя! Сънят ме плаши даже —
от сетивата би ме той лишил!
С тревоги би отнел на моя дух покоя;
със ужас моят взор в съня ще долови
настъпващия ден — несигурен, уви,
а тъй красив е той в безсъницата моя!
В съдбата ми сега прибави се любов,
разкривайки пред мен вълнуващи простори,
размаха тя крила и тихо проговори:
„Очаквай да настъпи изгрев нов!“
Със теб нощта тъй страшна не изглежда,
безсънице добра, при мене стой,
а утре, щом отново дойде той,
ще бъда аз изпълнена с надежда!
Във моето сърце написа той една
вълшебна страница и нея
за да чета сега, ми трябва светлина —
да бъда будна все копнея!
Сънят да ме лиши от тебе не можа,
безсънице, край мен свещта ми не угасна!
Обичана съм аз! Реалността прекрасна
не искам да сменя със някой сън-лъжа!
РАЗДЕЛЕНИТЕ
Не ми пиши! Скърбя. Ах, нека да угасна,
без тебе мойта пролет е любов без буйна страст;
простирам аз ръце, но сепвам се злощастна…
Душата ми е гробница — не чукай в късен час.
Не ми пиши!
Не ми пиши! Смъртта да чакаме — до края.
Не Бог — попитай себе си тъй любил ли е друг.
Да чуя твоя глас, е все едно от рая
да чуя глас „Обичам те!“ — а аз да гасна тук.
Не ми пиши!
Не ми пиши! Мълчи! От спомена се плаша,
недей, гласа ти в спомена е жив, ненакърнен.
Аз жадна съм, но ти не ми поднасяй чаша,
писмото пак лицето ти ще възкреси пред мен.
Не ми пиши!
Не ми пиши! О, не — три думи… Ще загина,
ах, те пламтят в усмивката на скъпото лице,
с гласа ти те ехтят в душата ми пустинна,
с целувка отпечатваш ги на моето сърце…
Не ми пиши!
КАМБАНИТЕ НА ВЕЧЕРТА
Звънят камбаните на вечерта,
в дола пълзят разкъсани мъгли.
Споходят ли те скръб и самота,
за мен мисли, за мен мисли!
Вечерните камбани с меден глас
ще стоплят твоя дух усамотен,
аз ще се моля тихо в тоя час;
ела при мен, ела при мен!
Звънят им тъжен ако те смути,
попитай времето, което бди —
ще ти отвърне, че до мен си ти
като преди, като преди.
Камбаните на вечерта звънят,
щях да примра, да беше с мене тук,
и нежни песни щяха да ехтят;
о, сладък звук, о, сладък звук!
РОЗИТЕ НА СААДИ
Набрах ти рози аз и в тая утрин ранна;
но бяха толкова, че не успях с колана
да стегна всичко тук, откъснато от мен.
Букетът пръсна се. И розите крилати
пое ги вятърът, в морето ги запрати
и стана морският простор за миг червен:
неукротим пожар сред залива огромен…
Но пази роклята ми дъхавия спомен,
ела и се опий, на мойта гръд склонен.
chitanka.info/person/marceline_desbordes_valmore
Художник: Franзois Boucher (29 септември 1703 г.- 30 май 1770 г.)
Тагове:
Къде в Русия са укрити книгите на Волжка...
Тайни и загадки. Пътници от Титаник попа...
ДА ПОДМОГНЕМ ИКОНОМИЧЕСКИ СЪНАРОДНИЦИТЕ ...
Тайни и загадки. Пътници от Титаник попа...
ДА ПОДМОГНЕМ ИКОНОМИЧЕСКИ СЪНАРОДНИЦИТЕ ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Обичам тази епоха:)
http://youtu.be/x9QG-pFhQY8
цитирайhttp://youtu.be/x9QG-pFhQY8
Благодаря за клипа!
Ще го поставя на мястото му...
цитирайЩе го поставя на мястото му...
Почувствах се като мадам дьо Пампадур:)))))
цитирайПрекрасен постинг!
Мило си го оформила.
Красота за първа страница...
цитирайМило си го оформила.
Красота за първа страница...
Не бях виждала Цвети толкона картини на Буше-благодаря ти !
цитирайотново чудесни картини!
Насладих се на нещо много красиво
Благодаря, лека вечер ти желая!
цитирайНасладих се на нещо много красиво
Благодаря, лека вечер ти желая!
И какво е чувството?
цитирайМоже би преувеличаваш, приятелю...)))
цитирайСигурно има още много, само трябва да потърсим...)))
цитирайПриятна вечер и на теб...и не ахкай толкова...))))
цитирайkaprizna написа:
Може би преувеличаваш, приятелю...)))
Въобще, струва ми се не преувеличавам.
За първа е защото освен, че е красиво и ФИННО ти се е получило.
Подредено, прегледно и леко се чете.
Музиката и картините са великолепни!Наслада за сетивата и духа!
цитирайКой сега рисува такива картини с всички детайли? Сега две черти на кръст,даже и за скица-означават изкуство! Някой нарисувал сянката и ти трябва да познаеш, че това е сянка от ваза?!?! Ако не се съгласиш с модерното, значи не разбираш! Не отричам модернизма и все пак.... Цвети, прекрасно си събрала стих и картина!
цитирайза коментарите!
цитирайkaprizna написа:
И какво е чувството?
С каква пудра? Бебешка или пудра захар? )))
цитирайХайде и ти, подробности:))))
Май, че е захар, защото ми е вкусно:))))))
цитирайМай, че е захар, защото ми е вкусно:))))))
те пренасят в друго време, а и стиховете красноречиво говорят за това време :).
цитирайТърсене
Блогрол
1. kaprizna1
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите