Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2011 19:58 - Марселин Деборд - Валмор ~ Старинна френска любовна поезия
Автор: kaprizna Категория: Изкуство   
Прочетен: 7828 Коментари: 18 Гласове:
21

Последна промяна: 06.11.2011 20:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image


ЕСЕННАТА РАЗХОДКА
 
Не си ли спомняш, мой живот, кажи ми,
за онзи есенен далечен ден,
отправил към леса опечален,
за сбогом сякаш, звук и стон неутешими?

Мълчаха птиците, възторгът им бе спрял,
роса студена бе крилата им обвила;,
припомняха си те със по-голяма сила
другарки и гнезда в гъстака прецъфтял.

От шумно празненство побягнах аз, готова
далеч от твоя взор да търся собствен път.
Но вялите поля добавяха отрова
от своята печал в унилата ми плът.

Полека минах аз през не една полянка,
навлизайки без цел в безмълвната гора,
и ето — любовта обви ме с твойта сянка
и въпреки студа почувствах, че горя.

Напразно пожелах с усилие голямо
да бягам и от теб, и от самата мен
и погледът ми, взрян дотук в земята само,
с вълшебство сякаш бе пред мене устремен.

Съгледах образ чист; узнаха сетивата,
че в ужас и любов сърцето ми тупти.
Проблесна слънце, с лъч разпръсна то мъглата,
небето се разкри… Пред мен застана ти.

Да заговоря с теб, не смеех; мълчалива
стоях, но този миг до смърт ще помня чак;
да заговоря с теб, не смеех, бях щастлива,
че в твоята душа съм вникнала все пак.

Но ти допря ръката ми трептяща,
за миг се олюлях от трепета дълбок,
в лицето ми се вля червенина пламтяща,
какво ми бе не знае даже бог!

Обаче устоях и не побягнах в мрака;
че си самотен, ти тогава се оплака,
ала разбра, че ний в света не сме сами
и моята душа към теб се устреми!

Ще помня този миг! А ти нима забрави
чаровния ни смут; не помниш ли дори
и нежните слова, които ми отправи:
„Ако сега скърбя, то в рая скръб цари!“

В гората тишина се беше разпростряла.
За мене този ден е най-щастлив и драг;
но отлетя и той, а неговият бяг
предчувствие внуши за нашата раздяла!

Зад облак скри се сетен лъч златист
и разделени, в скръб остават оттогава
сърцата ни, а в тях от този залез чист
единствен само споменът остава…

image



БЕЗСЪНИЦА

Не искам да заспя… Безсънице любима,
по-сладка си от сънищата ти:
изпълнени са те с лъжливи красоти,
а чар действителен, безспорен в тебе има.

Донасяш ми покой безкрайно скъп и мил,
не би могъл такъв възторг да се изкаже…
Не смея да заспя! Сънят ме плаши даже —
от сетивата би ме той лишил!

С тревоги би отнел на моя дух покоя;
със ужас моят взор в съня ще долови
настъпващия ден — несигурен, уви,
а тъй красив е той в безсъницата моя!

В съдбата ми сега прибави се любов,
разкривайки пред мен вълнуващи простори,
размаха тя крила и тихо проговори:
„Очаквай да настъпи изгрев нов!“

Със теб нощта тъй страшна не изглежда,
безсънице добра, при мене стой,
а утре, щом отново дойде той,
ще бъда аз изпълнена с надежда!

Във моето сърце написа той една
вълшебна страница и нея
за да чета сега, ми трябва светлина —
да бъда будна все копнея!

Сънят да ме лиши от тебе не можа,
безсънице, край мен свещта ми не угасна!
Обичана съм аз! Реалността прекрасна
не искам да сменя със някой сън-лъжа!

image



РАЗДЕЛЕНИТЕ

Не ми пиши! Скърбя. Ах, нека да угасна,
без тебе мойта пролет е любов без буйна страст;
простирам аз ръце, но сепвам се злощастна…
Душата ми е гробница — не чукай в късен час.
Не ми пиши!

Не ми пиши! Смъртта да чакаме — до края.
Не Бог — попитай себе си тъй любил ли е друг.
Да чуя твоя глас, е все едно от рая
да чуя глас „Обичам те!“ — а аз да гасна тук.
Не ми пиши!

Не ми пиши! Мълчи! От спомена се плаша,
недей, гласа ти в спомена е жив, ненакърнен.
Аз жадна съм, но ти не ми поднасяй чаша,
писмото пак лицето ти ще възкреси пред мен.
Не ми пиши!

Не ми пиши! О, не — три думи… Ще загина,
ах, те пламтят в усмивката на скъпото лице,
с гласа ти те ехтят в душата ми пустинна,
с целувка отпечатваш ги на моето сърце…
Не ми пиши!

image



КАМБАНИТЕ НА ВЕЧЕРТА

Звънят камбаните на вечерта,
в дола пълзят разкъсани мъгли.
Споходят ли те скръб и самота,
за мен мисли, за мен мисли!

Вечерните камбани с меден глас
ще стоплят твоя дух усамотен,
аз ще се моля тихо в тоя час;
ела при мен, ела при мен!

Звънят им тъжен ако те смути,
попитай времето, което бди —
ще ти отвърне, че до мен си ти
като преди, като преди.

Камбаните на вечерта звънят,
щях да примра, да беше с мене тук,
и нежни песни щяха да ехтят;
о, сладък звук, о, сладък звук!

image



РОЗИТЕ НА СААДИ

Набрах ти рози аз и в тая утрин ранна;
но бяха толкова, че не успях с колана
да стегна всичко тук, откъснато от мен.

Букетът пръсна се. И розите крилати
пое ги вятърът, в морето ги запрати
и стана морският простор за миг червен:

неукротим пожар сред залива огромен…
Но пази роклята ми дъхавия спомен,
ела и се опий, на мойта гръд склонен.

chitanka.info/person/marceline_desbordes_valmore

image

image

image

image

image

image

image

image

Художник: Franзois Boucher (29 септември 1703 г.- 30 май 1770 г.)











Гласувай:
21
0



1. tili - Прелестно!!!
06.11.2011 20:03
Обичам тази епоха:)

http://youtu.be/x9QG-pFhQY8
цитирай
2. kaprizna - tili ,
06.11.2011 20:06
Благодаря за клипа!
Ще го поставя на мястото му...
цитирай
3. monaliza121 - Почувствах се като мадам дьо Пам...
06.11.2011 20:31
Почувствах се като мадам дьо Пампадур:)))))

цитирай
4. germantiger - ...
06.11.2011 21:44
Прекрасен постинг!
Мило си го оформила.
Красота за първа страница...
цитирай
5. iliada - Не бях виждала Цвети толкона кар...
06.11.2011 22:19
Не бях виждала Цвети толкона картини на Буше-благодаря ти !
цитирай
6. magnoliya - Ех,
06.11.2011 22:20
отново чудесни картини!
Насладих се на нещо много красиво
Благодаря, лека вечер ти желая!
цитирай
7. kaprizna - monaliza121,
06.11.2011 23:06
И какво е чувството?
цитирай
8. kaprizna - germantiger,
06.11.2011 23:08
Може би преувеличаваш, приятелю...)))
цитирай
9. kaprizna - iliada,
06.11.2011 23:11
Сигурно има още много, само трябва да потърсим...)))
цитирай
10. kaprizna - magnoliya,
06.11.2011 23:12
Приятна вечер и на теб...и не ахкай толкова...))))
цитирай
11. germantiger - ...
07.11.2011 01:41
kaprizna написа:
Може би преувеличаваш, приятелю...)))


Въобще, струва ми се не преувеличавам.
За първа е защото освен, че е красиво и ФИННО ти се е получило.
Подредено, прегледно и леко се чете.
цитирай
12. abanos - Хареса ми ...
07.11.2011 12:01
Музиката и картините са великолепни!Наслада за сетивата и духа!
цитирай
13. djovana38 - Кой сега...
07.11.2011 13:16
Кой сега рисува такива картини с всички детайли? Сега две черти на кръст,даже и за скица-означават изкуство! Някой нарисувал сянката и ти трябва да познаеш, че това е сянка от ваза?!?! Ако не се съгласиш с модерното, значи не разбираш! Не отричам модернизма и все пак.... Цвети, прекрасно си събрала стих и картина!
цитирай
14. kaprizna - Благодаря
07.11.2011 19:15
за коментарите!
цитирай
15. monaliza121 - Напудрено:))))
07.11.2011 21:53
kaprizna написа:
И какво е чувството?

цитирай
16. kaprizna - monaliza121,
07.11.2011 22:10
С каква пудра? Бебешка или пудра захар? )))
цитирай
17. monaliza121 - Хихи:)))))
08.11.2011 16:47
Хайде и ти, подробности:))))
Май, че е захар, защото ми е вкусно:))))))
цитирай
18. zvezdichka - Наистина тези картини
09.11.2011 13:42
те пренасят в друго време, а и стиховете красноречиво говорят за това време :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 2460630
Постинги: 447
Коментари: 2932
Гласове: 15694
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930