Постинг
26.09.2011 12:23 -
По светло умират светулките
Стихове от Николина Милева
Вечер по тъмно се гонят светулките
с бляскаво нежни очи от сатен.
Лутат се в мрака си, търсят милувките
на безграничния пролетен ден.
Цъфва надеждата в бяло облечена
с рокля от майската чиста роса.
А под гърдите сърцето изсечено
тръпне за твоята свята душа.
Сутрин по светло умират светулките
вече изплакали свойте очи.
Горе Пастирът засвири с цигулките
да те посрещне за вечните дни.
Кой каквото е дал
И защото съм мътна и дива река
те повлякох в дълбокото с мене.
Нямам пристан, но пак и така си тека
към безкрая на лудото време.
И защото съм тиха и твоя сълза
пред олтара на Господ притихвам
и топя се безогнено в капка тъга
дето с грешника в сън се усмихва.
И защото съм малка и чужда в това-
да обичам, да мразя, да давам
ще остана далечна и с теб в любовта,
кой каквото е дал...,то това получава.
Прежда от възли
Бледнеят пред тебе искрите
обвили съня на нощта,
с воал от безумства покрит е
чаровният смях на деня.
В орисани черни полета
копнее смутена душа,
изплака в червено небето
една непосилна сълза.
Заглъхнаха старите пейки,
изгнили от морния дъжд.
Дървета отрониха вейки,
попили в кората си мъст
за всяка частица от тебе
изгубена в тихата шир.
Проклета от спрялото време
те търся в измислен всемир.
Оплетох си бяла надежда
от сляпа, измокрена вяра,
на възли е моята прежда,
защото до мене те няма.
И попътен вятър
Аз обичам тишината на нощта
и всеки ъгъл в празната ми стая,
димът без мирис на свещта ,
угарката, която в мен догаря.
Обичам сенките наметнали покоя
с воали от безумно примирение.
И пътят неотъпкан към безкрая
на моето безсмислено падение.
Обичам всеки път да се завръщам,
а тази стая легнала в мълчание
да ме посреща там все по – същата,
да ме обгръща с нежно покаяние.
Аз обичам тишината на деня
и всеки миг от пътя на душата.
Бездомният потъне ли в съня
и дом си има, и попътен вятър.
На мен ми се диша
С мен е трудно да бъдеш
по-висок от тревите.
Не пося, как да жънеш
от ръцете ми жито.
С мен се диша по малко,
понякога на пресекулки,
а в горчивото сладко
се целуват светулки.
С мен живота е буре
не с вино ,а с пирони,
ти не стъпвай отгоре,
душата ще се отрони.
А е страшно без нея...
безнадеждно пробита.
Искаш вятър да вея,
но на мен ми се диша.
Изплачи ме
Изплачи ме, изплачи ме в река
без корито, камъни и пясък.
Само чиста и вечна вода,
на съня ти реален отблясък.
Изплачи ме, аз съм само сълза
скрита нейде, дълбоко в очите.
Изплачи ме с мъката и радостта,
някъде там далече във дните.
Че съм път и посока безсмислен,
че съм в пъти излишна дори,
че съм чук в ръката улисан,
всичко истинско да разруши.
Че съм свита и грозна пустиня
че съм всичко и нищо сама,
че съм лоша и зла орисия,
че съм в бурята твоя сълза.
..............................................................
Ти без мен си ненужен и малък,
скитник без пукнато петаче.
В плосък свят, червей жалък-
/-Сядай и почвай да плачеш./
Аз съм вече пясък
Рисувай ми рими, рисувай със думи по мене .
Не искам аз вятър, пясъчна съм, ще ме отвее.
В моята пустиня има само застинало време.
В мрака ми няма надежди и слънце не грее.
Писна ми... само от дарове с криво усмихване.
Всеки празник посрещам в сърцето със трясък.
Вятър ми носиш, после мълчиш до пресищане,
ще се задавиш от него...аз съм вече пясък.
Здравей...сбогом
Здравей, мое закъсняло лято!
А как ми липсваш, само ако знаеш!
Остана си неизживяно.
Увехна в мен преди да разцъфнеш.
Здравей, мой бездомен кучи брод
със завой и трънливи отбивки.
Мой пропуснат в живота живот,
в който забравих да се усмихна.
Здравей, и ти... моя безсилна любов.
Запъхтяна лежиш на паважа.
Не издъхвай в деня ми до кокал суров.
Остани при мен, нека ти разкажа,
как се срещнахме в минал живот.
Две звезди се разминаха с поглед
впит в земята на зейналия гроб
и си казаха:/- Здравей наше сбогом./
Дойдох, за да си тръгна
За малко съм, дойдох и ще си тръгна.
На този свят съм, за да помълча.
Мълчим си с него и не сме си нужни.
Да си говорим - не можем, все крещя.
Всъщност аз дойдох, за да си тръгна.
Не се разбирам никак с този свят.
За мене той е чужд...аз на него чужда
и нямам място тук сред вас.
Усещам друга принадлежност.
Да, дойде времето да си вървя.
За малко бях, така и ще изчезна,
ангелите не виреят в този свят.
otkrovenia.com/main.php
Художник: ОЛЕГ БУЙКО (РУСИЯ)
artnow.ru/en/gallery/3/2199/picture/0/33221.html
Следващ постинг
Предишен постинг
Цвети -много нежни картини,а сега ще се върна да прочета и стиховете:)))
цитирайКрасиви цветя и стихове, може и обратно...
цитирайМечта за мечтите - Николина Милева
Мечтая за прозорец без решетки
и малко светлина нахлула там,
там дето нито свещ ми свети,
ни пролетните мигащи светулки
проблясват със нищожен плам
и те от утрото така проклети.
Мечтая за врата без катинар
открехната навън към светлината.
Пред нея никнат стройни висини
в божествения кротък дар
създал илюзията на земята
за вечните сподавени мечти.
Отпусната до дънера на двора,
съмва се- ще продължи съня.
Там в копринените сливи
косите си ще вплитам без умора
със лудостта на своята мечта
мечтите ми да бъдат живи.
цитирайМечтая за прозорец без решетки
и малко светлина нахлула там,
там дето нито свещ ми свети,
ни пролетните мигащи светулки
проблясват със нищожен плам
и те от утрото така проклети.
Мечтая за врата без катинар
открехната навън към светлината.
Пред нея никнат стройни висини
в божествения кротък дар
създал илюзията на земята
за вечните сподавени мечти.
Отпусната до дънера на двора,
съмва се- ще продължи съня.
Там в копринените сливи
косите си ще вплитам без умора
със лудостта на своята мечта
мечтите ми да бъдат живи.
Здравей, без Н И К А К В О сбогом!;)))))
По-добра от себе си - Николина Милева
Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета,
нито решетки и бойни стрели,
атомни бомби, духът повали
за тебе всяка секунда отнета.
Градих ти всемира без вяра превзета,
надежди нарекох твоите очи.
Душата смирена пред тях преклони
цялата същност в любовта си клета.
Пречупих отвътре всички клишета.
Забравих се, слънцето ще ми прости?
Създадох се за тебе по-добра от себе си.
Удавника преплувал утопичните морета,
сега се дави в утринната нищета,
изгубил в полезрението си безброй планети
и залеза помислил за звезда де свети
я пуснал във простора да блести сама.
цитирайПо-добра от себе си - Николина Милева
Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета,
нито решетки и бойни стрели,
атомни бомби, духът повали
за тебе всяка секунда отнета.
Градих ти всемира без вяра превзета,
надежди нарекох твоите очи.
Душата смирена пред тях преклони
цялата същност в любовта си клета.
Пречупих отвътре всички клишета.
Забравих се, слънцето ще ми прости?
Създадох се за тебе по-добра от себе си.
Удавника преплувал утопичните морета,
сега се дави в утринната нищета,
изгубил в полезрението си безброй планети
и залеза помислил за звезда де свети
я пуснал във простора да блести сама.
светулково,мечтателно:)
Аз дойдох,но останах и чак сега си тръгвам;))
цитирайАз дойдох,но останах и чак сега си тръгвам;))
Прекрасни стихове и картини!
Поздрави!
Б.
цитирайПоздрави!
Б.
За теб:
Прощавай ми за всички вопли - Николина Милева
Видях се в теб и две зеници
се стекоха в планински дъжд,
а мойте - блудни еретици,
не трепнаха дори веднъж.
Ударих те, а дума не обели.
Дори протегна две ръце
за обич чиста зажаднели,
със мекотата на перце.
Ограбих те, а ти ме стопли
с пожарите на вечността.
Прощавай ми за всички вопли,
нали съм в себе си ... жена.
цитирайПрощавай ми за всички вопли - Николина Милева
Видях се в теб и две зеници
се стекоха в планински дъжд,
а мойте - блудни еретици,
не трепнаха дори веднъж.
Ударих те, а дума не обели.
Дори протегна две ръце
за обич чиста зажаднели,
със мекотата на перце.
Ограбих те, а ти ме стопли
с пожарите на вечността.
Прощавай ми за всички вопли,
нали съм в себе си ... жена.
За теб:
Мъжка му работа - Николина Милева
Зная очите ти- слънчеви бисери,
с тези зеници, побрали мечти.
Малките бръчици, толкова приказни
взели от залеза всички звезди.
Зная ръцете ти – луди светкавици
носят във себе си моите дни.
Грубите вени усукали дланите
чакат за прошка на всички вини.
Зная гърдите ти – мъжка му работа,
сякаш разтягат се в сноп светлини.
Носят товара си, пълен със ядове,
ала по детски, невинно добри.
Зная и устните – триста вечерници
няма да стоплят света ми без теб.
Колкото можеше, даде от себе си-
грош за обида, плесница за лев.
Зная сърцето ти – яма от вечности,
бие дълбоко под жилава плът.
Толкова много е в тебе човешкото,
колкото кратък е земния път.
цитирайМъжка му работа - Николина Милева
Зная очите ти- слънчеви бисери,
с тези зеници, побрали мечти.
Малките бръчици, толкова приказни
взели от залеза всички звезди.
Зная ръцете ти – луди светкавици
носят във себе си моите дни.
Грубите вени усукали дланите
чакат за прошка на всички вини.
Зная гърдите ти – мъжка му работа,
сякаш разтягат се в сноп светлини.
Носят товара си, пълен със ядове,
ала по детски, невинно добри.
Зная и устните – триста вечерници
няма да стоплят света ми без теб.
Колкото можеше, даде от себе си-
грош за обида, плесница за лев.
Зная сърцето ти – яма от вечности,
бие дълбоко под жилава плът.
Толкова много е в тебе човешкото,
колкото кратък е земния път.
Направо ми се напълни душата!
цитирайПрекрасни стихове!!!
цитирайСлучайно попаднах на стиховете си:)Благодаря Ви:)Ето новите неща...
http://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B0/393105804060409
цитирайhttp://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B0/393105804060409
Търсене
Блогрол
1. kaprizna1
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите