Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2011 12:23 - По светло умират светулките
Автор: kaprizna Категория: Изкуство   
Прочетен: 6763 Коментари: 11 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Стихове от Николина Милева

Вечер по тъмно се гонят светулките
с бляскаво нежни очи от сатен.
Лутат се в мрака си, търсят милувките
на безграничния пролетен ден.

Цъфва надеждата в бяло облечена
с рокля от майската чиста роса.
А под гърдите сърцето изсечено
тръпне за твоята свята душа.

Сутрин по светло умират светулките
вече изплакали свойте очи.
Горе Пастирът засвири с цигулките
да те посрещне за вечните дни.

image


Кой каквото е дал


И защото съм мътна и дива река
те повлякох в дълбокото с мене.
Нямам пристан, но пак и така си тека
към безкрая на лудото време.

И защото съм тиха и твоя сълза
пред олтара на Господ притихвам
и топя се безогнено в капка тъга
дето с грешника в сън се усмихва.

И защото съм малка и чужда в това-
да обичам, да мразя, да давам
ще остана далечна и с теб в любовта,
кой каквото е дал...,то това получава.

image


Прежда от възли

Бледнеят пред тебе искрите
обвили съня на нощта,
с воал от безумства покрит е
чаровният смях на деня.

В орисани черни полета
копнее смутена душа,
изплака в червено небето
една непосилна сълза.

Заглъхнаха старите пейки,
изгнили от морния дъжд.
Дървета отрониха вейки,
попили в кората си мъст

за всяка частица от тебе
изгубена в тихата шир.
Проклета от спрялото време
те търся в измислен всемир.

Оплетох си бяла надежда
от сляпа, измокрена вяра,
на възли е моята прежда,
защото до мене те няма.

image


И попътен вятър

Аз обичам тишината на нощта
и всеки ъгъл в празната ми стая,
димът без мирис на свещта ,
угарката, която в мен догаря.

Обичам сенките наметнали покоя
с воали от безумно примирение.
И пътят неотъпкан към безкрая
на моето безсмислено падение.

Обичам всеки път да се завръщам,
а тази стая легнала в мълчание
да ме посреща там все по – същата,
да ме обгръща с нежно покаяние.

Аз обичам тишината на деня
и всеки миг от пътя на душата.
Бездомният потъне ли в съня
и дом си има, и попътен вятър.

image


На мен ми се диша

С мен е трудно да бъдеш
по-висок от тревите.
Не пося, как да жънеш
от ръцете ми жито.
С мен се диша по малко,
понякога на пресекулки,
а в горчивото сладко
се целуват светулки.
С мен живота е буре
не с вино ,а с пирони,
ти не стъпвай отгоре,
душата ще се отрони.
А е страшно без нея...
безнадеждно пробита.
Искаш вятър да вея,
но на мен ми се диша.

image


Изплачи ме

Изплачи ме, изплачи ме в река
без корито, камъни и пясък.
Само чиста и вечна вода,
на съня ти реален отблясък.

Изплачи ме, аз съм само сълза
скрита нейде, дълбоко в очите.
Изплачи ме с мъката и радостта,
някъде там далече във дните.

Че съм път и посока безсмислен,
че съм в пъти излишна дори,
че съм чук в ръката улисан,
всичко истинско да разруши.

Че съм свита и грозна пустиня
че съм всичко и нищо сама,
че съм лоша и зла орисия,
че съм в бурята твоя сълза.
..............................................................
Ти без мен си ненужен и малък,
скитник без пукнато петаче.
В плосък свят, червей жалък-
/-Сядай и почвай да плачеш./

image


Аз съм вече пясък

Рисувай ми рими, рисувай със думи по мене .
Не искам аз вятър, пясъчна съм, ще ме отвее.
В моята пустиня има само застинало време.
В мрака ми няма надежди и слънце не грее.

Писна ми... само от дарове с криво усмихване.
Всеки празник посрещам в сърцето със трясък.
Вятър ми носиш, после мълчиш до пресищане,
ще се задавиш от него...аз съм вече пясък.

image


Здравей...сбогом

Здравей, мое закъсняло лято!
А как ми липсваш, само ако знаеш!
Остана си неизживяно.
Увехна в мен преди да разцъфнеш.

Здравей, мой бездомен кучи брод
със завой и трънливи отбивки.
Мой пропуснат в живота живот,
в който забравих да се усмихна.

Здравей, и ти... моя безсилна любов.
Запъхтяна лежиш на паважа.
Не издъхвай в деня ми до кокал суров.
Остани при мен, нека ти разкажа,

как се срещнахме в минал живот.
Две звезди се разминаха с поглед
впит в земята на зейналия гроб
и си казаха:/- Здравей наше сбогом./

image


Дойдох, за да си тръгна

За малко съм, дойдох и ще си тръгна.
На този свят съм, за да помълча.
Мълчим си с него и не сме си нужни.
Да си говорим - не можем, все крещя.

Всъщност аз дойдох, за да си тръгна.
Не се разбирам никак с този свят.
За мене той е чужд...аз на него чужда
и нямам място тук сред вас.

Усещам друга принадлежност.
Да, дойде времето да си вървя.
За малко бях, така и ще изчезна,
ангелите не виреят в този свят.


otkrovenia.com/main.php

image

image

image

image

image


Художник: ОЛЕГ БУЙКО (РУСИЯ)

artnow.ru/en/gallery/3/2199/picture/0/33221.html






Гласувай:
17
0



1. iliada - Цвети -много нежни картини, а сега ...
26.09.2011 15:43
Цвети -много нежни картини,а сега ще се върна да прочета и стиховете:)))
цитирай
2. monaliza121 - Здравей, без сбогом!:))
26.09.2011 17:02
Красиви цветя и стихове, може и обратно...
цитирай
3. kaprizna - iliada, това е за теб:
26.09.2011 17:28
Мечта за мечтите - Николина Милева

Мечтая за прозорец без решетки
и малко светлина нахлула там,
там дето нито свещ ми свети,
ни пролетните мигащи светулки
проблясват със нищожен плам
и те от утрото така проклети.

Мечтая за врата без катинар
открехната навън към светлината.
Пред нея никнат стройни висини
в божествения кротък дар
създал илюзията на земята
за вечните сподавени мечти.

Отпусната до дънера на двора,
съмва се- ще продължи съня.
Там в копринените сливи
косите си ще вплитам без умора
със лудостта на своята мечта
мечтите ми да бъдат живи.
цитирай
4. kaprizna - monaliza121,
26.09.2011 17:34
Здравей, без Н И К А К В О сбогом!;)))))

По-добра от себе си - Николина Милева

Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.

Създадох ти свят без дебели въжета,
нито решетки и бойни стрели,
атомни бомби, духът повали
за тебе всяка секунда отнета.

Градих ти всемира без вяра превзета,
надежди нарекох твоите очи.
Душата смирена пред тях преклони
цялата същност в любовта си клета.

Пречупих отвътре всички клишета.
Забравих се, слънцето ще ми прости?
Създадох се за тебе по-добра от себе си.
Удавника преплувал утопичните морета,

сега се дави в утринната нищета,
изгубил в полезрението си безброй планети
и залеза помислил за звезда де свети
я пуснал във простора да блести сама.
цитирай
5. scarlety - Цветно,
26.09.2011 18:31
светулково,мечтателно:)
Аз дойдох,но останах и чак сега си тръгвам;))
цитирай
6. kalin8 - Чудесно е!
26.09.2011 20:09
Прекрасни стихове и картини!
Поздрави!
Б.
цитирай
7. kaprizna - scarlety,
26.09.2011 23:12
За теб:

Прощавай ми за всички вопли - Николина Милева

Видях се в теб и две зеници
се стекоха в планински дъжд,
а мойте - блудни еретици,
не трепнаха дори веднъж.

Ударих те, а дума не обели.
Дори протегна две ръце
за обич чиста зажаднели,
със мекотата на перце.

Ограбих те, а ти ме стопли
с пожарите на вечността.
Прощавай ми за всички вопли,
нали съм в себе си ... жена.
цитирай
8. kaprizna - kalin8,
26.09.2011 23:14
За теб:

Мъжка му работа - Николина Милева

Зная очите ти- слънчеви бисери,
с тези зеници, побрали мечти.
Малките бръчици, толкова приказни
взели от залеза всички звезди.

Зная ръцете ти – луди светкавици
носят във себе си моите дни.
Грубите вени усукали дланите
чакат за прошка на всички вини.

Зная гърдите ти – мъжка му работа,
сякаш разтягат се в сноп светлини.
Носят товара си, пълен със ядове,
ала по детски, невинно добри.

Зная и устните – триста вечерници
няма да стоплят света ми без теб.
Колкото можеше, даде от себе си-
грош за обида, плесница за лев.

Зная сърцето ти – яма от вечности,
бие дълбоко под жилава плът.
Толкова много е в тебе човешкото,
колкото кратък е земния път.
цитирай
9. ledzeppelin - Е!
27.09.2011 21:24
Направо ми се напълни душата!
цитирай
10. simpa - Прекрасни стихове!!!
06.10.2011 07:11
Прекрасни стихове!!!
цитирай
11. velikataniki - Здравейте:)
14.12.2012 15:49
Случайно попаднах на стиховете си:)Благодаря Ви:)Ето новите неща...
http://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B0/393105804060409
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 2349988
Постинги: 447
Коментари: 2932
Гласове: 15692
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30