НОНА ЙОТОВА

Официален сайт:

www.nonajo.com/bg/poetry/index.html
"Бистрооката фея"
муз.: Нона Йотова – NONA
текст : Нона Йотова – NONA
аранж. : Дани Милев



  *** Къде залязва слънцето?
- От другата страна.
Къде ли спят мечтите ми?
- На края на света.
Къде са се изгубили
вълшебства и луни
и нощи изумрудени
в будуващи души?

Къде залязва мъката?
- В раздели и тъми,
в лъчите теменужени
на влюбени очи.

Къде ли са мечтите ми?
- В раздели и луни
и нощи изумрудени
изгрели след тъги!



***
Дъждовен следобед със сини очи
вали над душите ни с пролетна
нежност.

Дъждовни надежди и птици добри
криле са разперили в бяла
безбрежност.

Безбрежна и синя е моята мъка
заплетена в клони на златни
брези.

Не искам да вярвам в онази разлъка,
разделяща мене със мойте
мечти.

Безброй изоставени бели надежди
нахлуват във сънища, тлеят в
сълзи.

Сълзите се вливат в дъждовен
следобед, дъждовен следобед
със сини очи!





ЖИВОТЪТ В РОЗОВО

Сърцето ми към изгрева пътува,
сърцето ми е сън и път зелен.
Зората то на пръсти ще целува,
а ти ще бъдеш много влюбен в мен.

Ела на мойте слънчеви поляни,
ела при мен са облаци и дъжд,
дъжд от сълзи, отдавна неприбрани,
сълзи бездомници валяли неведнъж.

Тогава заедно към изгрева ще литнем,
ще розовеят облаци от смях,
и розов сън за двама ще измислим...
"Животът в розово" е песен на Пиаф.





***
Измисленият свят,
във който си живея,
е много по-красив
и по-добър от вас.
Там в бели клони
слънцето се смее
и сините русалки
си танцуват валс.
Не мога винаги
да се усмихвам
с изкуствена и
празна суета.
Не мога вечно
да привиквам
към писаните
правила.

Аз искам там -
при сините русалки -
да се опивам
с изворна вода
и вечно да сме луди
и пияни
от вятър тих
и лунна тишина.

Не ме обвързвайте
с окови тежки,
сърцето ми не може
да се свре
в нощ глупава
и ден лудешки
от пътя земен чак да
ти се мре.

Пуснете ме при свойте
да си ида.
В небето да се носи
синкав валс.
Измисленият свят,
във който си живея,
е много, много
по-красив от вас.







***
Искам те за малко
искам те до залез.
Да си с мен за малко
да си мой до залез.
Измисли за мене
недочути думи
смях и цвят дари ми
дай ми бързи друми.
Искам те до залез,
после нощ ще падне
малката ни лудост
някой ще открадне.
И часът вълшебен
може да пропуснем,
на мечтите бели
кончето да пуснем.
После ще го търсим
в призрачни поляни
но по тях е пълно
с мечти неразбрани.







***
Една нежна гора ми живее в сърцето,
със зелени листа надалече в небето.

Тя е толкова крехка, светло-бяла и чудна,
че се губя във нея и сънувам я будна.

Будна, малка горичка със проблясващо
слънце
тихо в мене е скрила своето галещо
зрънце.
И когато съм тъжна, и когато ме няма
тя ме гали полека, както гали ме мама.

Нежна, малка горица, стой си винаги
в мене,
на далечна звездица приютявай
ме в тебе.





БЕЗДОМНИЦИ

Бездомници сме всички
в огромния ни дом,
че любовта едничка дарява ни
заслон.
Защото щом не можеш ръката
си да спреш
на вярно, нежно рамо с
най-тъжния копнеж;
Когато си неискан, когато
неразбран
се скиташ ден и нощем по
улиците сам.
Когато си без мисъл, когато
любовта я няма ни на тази
ни в другата земя
ти просто си бездомник и
никой друг не си.
Когато нямаш обич -
ти нямаш и очи.





***
Невъзможната любов е по-красива
тя е нежно, неразперено крило.
Тя е нощ лилава и щастлива,
нещо - дето никога не е било.

В невъзможната любов измами няма.
Ти обичаш него - той обича теб.
Невъзможната любов е винаги голяма
и обвита в нежнорозов креп.

В нея няма сутрини горчиво-черни,
в нея няма вечери със вкус на гняв.
Има истини, а всичките лъжи са верни,
невъзможният човек е златна сплав.

Слава Богу, че е невъзможна -
невъзможната любов,
за да бъде мъничко възможна
и онази с божи благослов.



***
Не ми крадете цветовете
лъжливи гаснещи величия,
че времето и ветровете
над вас ще минат с безразличие;

Когато мисля в синьо, виждам нощ,
очите виждам на любов покълваща.
Или пък дъжд вали със синя мощ
или пък мъката разкъсваща;
Червеното е залеза ми лунен,
и огнени коне да тичат в мрака
и изгрев златен, нежноструен
и тиха страст във мен да чака;

Зелените гори, растящи към небето,
оранжевите, топли слънчогледи
вървят, вървят към слънцето, което
искрящо и усмихнато ги гледа...

Не ми крадете цветовете
лъжливи, гаснещи величия,
чрез ударите на сърцето
към вас нараства безразличие!





***
В душата ми цъфтят цветя -
разпръснати по лунните поляни
и леки, пеперудени крила
се реят в изумрудни океани.

Очите ми сънуват бряг,
сред облаци от слънцето огряни
и конници в безспирен бяг,
в небесните поля от вятър разлюляни.

Ръцете ми -летят към теб,
в незнаен сън незнайно да те срещнат
и може би накрай света,
мечтите ми с поклон да те посрещнат.

В душата ми - цъфтят цветя -
изгубени по лунните поляни...
В душата ми растат слънца
и нежно гледат - топли и засмяни.














www.flickr.com/photos/sarniebill/sets/72157622079854319/with/3876194608/





НОНА ЙОТОВА - МАКЕДОНСКО ФЛАМЕНКО


 

Невъзможната любов е по-красива
тя е нежно, неразперено крило.
Тя е нощ лилава и щастлива,
нещо - дето никога не е било.
Нещо което ще устои
и в бури житейски ще крепи!

Благодаря ти!

Подаряваш ни много красота! Благодаря ти!:)

Прекрасно съчетание от поезия и снимки!
Благодаря за насладата, Цвети :):):)
Хубава вечер!

...и музика...
Благодаря!

Чудесен постинг .ПОЗДРАВИ !