Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2011 21:41 - Среща с непознат
Автор: kaprizna Категория: Изкуство   
Прочетен: 7167 Коментари: 11 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Автор: Милена Гошева (MilenaMila)

„Който не рискува нищо, рискува всичко!”

   

Животът си тече като река в русло, тя някога ще се влее в океана на вечността... Дали ще е безветрен и спокоен, огрян от слънчеви лъчи, или стихиен и бурен, е, това никой никога не знае...
Понякога обаждане, телефонен звън, съобщение, както и последвали от това събития, може да промени живота завинаги. Търсейки забавление, да се окаже, че намираме себе си - това, което сме, а не онова, което ни се иска да бъдем. И особено, след като преживеем нещо...
В един мартенски ден, около обяд характерният звук на скайпа за получено съобщение прикова вниманието ми. Погледнах: беше съобщение, от онези, с които те канят да станеш абонат. По онова време работата ми бе свързана с много задължения, телефони, разговори и пр. и реших да не се занимавам със скайпа. В края на деня, когато си изключвах компютъра, отново видях съобщението; стоеше си неотворено, непрочетено и натиснах „да” на отворения диалогов прозорец. Докато пътувах към къщи, помислих си за съобщението; усмихнах се, притворих очи. Денят беше от онези дни, за които не знаеш кога започват, кога ще свършат.
Оказва се, няма нищо случайно на този свят! Това съобщение преобърна живота ми.
Светът е пълен с чудеса и никой никога не знае какво му е подготвила съдбата. Дали ти праща изпитание, за да те направи по-силен, по-мъдър, или да покаже твоя слабост и да се поучиш от грешките си? Всяко нещо, което ни си случва, носи послание.
За мен това послание беше... среща. Случайна среща с непознат. С него пътищата ни се преплетоха по странен начин. Толкова странен, че остави дири и у двама ни. Докато разберем имената си и какво, как, откъде... започнаха писма, чат, телефонни разговори. Така неусетно в един момент и двамата разбрахме, че говорим на един и същи език, гледаме в една посока. Светът се бе променил, беше станал по-красив и ние му се радвахме. Бързахме да вземем от него всичко, което мислехме, че ни се полага. Всеки в своето всекидневие бе забравил какво е радост, щастие, усмивки. Бяхме различни, бяхме щастливи, окрилени. Летяхме, независимо от годините живот и опит зад гърба ни. Но опит в летенето нямахме...
Обикновено си разказвахме истории, случки от преживяното. Той живееше сред пустинята. Един ден ми я описа. Разказа как попаднал в пустинна буря. Колата, с която пътувал, затъвала в пясъците, телефоните губели обхват, вятърът бил силен и нищо не се виждало освен пясък. С него бил арабин, който - вместо да реши какво да сторят, коленичил да се моли; молил се с часове. Когато се стъмнило, видели светлини в далечината и той тръгнал към светлините за помощ. Когато всичко свършило и се прибрали живи и здрави, се погледнал в огледалото и видял само едни очи; всичко друго било пясък, полепнал плътно по дрехите и кожата.
Друг път разказваше, че пустинята се състои от разноцветни камъчета, които се обагрят в различни цветове от слънцето, както и че пустинята всъщност представлява зелено море от пясък, защото има период, когато изпод камъчетата се подават стръкчета трева – стръкове, които - за съжаление! - живеят само няколко дни.
Животът му там будеше интерес и той го правеше тоя негов живот част от моето всекидневие. Пращаше ми снимки, които правил при честите си обиколки, и наричаше причудливите форми, които пясъкът извайва, с различни имена, като „Дремещият лъв”, „Полето на черните камъни”, „Подвижната планина”: тя понякога била отляво, друг път – вдясно от пътя през пустинята.
Друг път пък четяхме стихове на Робърт Бърнс, онзи шотландец, който пише все за любовта. И мечтаехме да имаме нещо наше, нещо свое. Но нима можехме да го имаме, щом самите ние не можехме да си принадлежим?!
Преди години бях гледала филма ”Мостовете на Медисън” и съм се чудила дали случилото се във филма е възможно. Дали има такава любов? А ето че сега аз самата участвах като че ли във филм за любовта. Партнираше ми човекът, който ме караше да се усмихвам без причина, който ми даваше сили да вярвам, че такава любов е възможна. Всичко беше шеметно и се движехме на бързи обороти...
Познавахме се като че от години, все едно цял живот сме били заедно, и искахме да продължим пътя си съвместно. Допълвахме се. Често пъти когато той започваше едно изречение, аз го довършвах, и - обратно. Когато се срещахме, се държахме за ръце и света около нас не съществуваше. Гледахме се в очите, и нямаше нужда от думи, но...
Така в бленуване на това и онова времето минаваше и ние осъзнавахме, че нямаме право на нещо, което не е наше. Всеки беше срещнал Голямата любов в живота си, бяхме се докоснали до нея. Този досег стана толкова красив... спомен!
Понякога обичта не е достатъчна, и любовта се изразява именно в това да се спреш в името на човека, когото обичаш.
Човешкият живот е низ от случайности, понякога от позвънявания, които променят уж предначертания път, по който вървим, но - ако се вслушаме в звъна, можем да открием песен, която да си тананикаме с усмивка.

Мila


otkrovenia.com/main.php

image
 
image

image


image
 
image

image


image
 
image
 
image
 
image


www.liveinternet.ru/users/galina_emelyukova/post165627456/




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mirrorman - Прекрасни
12.06.2011 22:05
картинки от корици на любовни романи! Жилестите мъжки ръце, тънката женска снага...Шепоти, стонове..Булевардна класика!
цитирай
2. kaprizna - Може би имаш по-подходящи картинки, mirrorman...
12.06.2011 22:15
Всичко ли е огледално в теб?
цитирай
3. mirrorman - Не, не, пардон. . . Картинките са си ...
12.06.2011 22:56
Не, не, пардон...Картинките са си напълно подходящи за четивото.
цитирай
4. kaprizna - Е, съвсем нормално е да не ти харесва този постинг, mirrorman...
12.06.2011 23:55
...дори се радвам, че изказваш мнение, а не бързаш да напишеш колко прекрасно е всичко, без дори да си вникнал в същността на написаното...
Пожелания за хубава вечер!
цитирай
5. iliada - Права си Цвети- трябва да се вникне в същността на написаното!
13.06.2011 07:25
kaprizna написа:
...дори се радвам, че изказваш мнение, а не бързаш да напишеш колко прекрасно е всичко, без дори да си вникнал в същността на написаното...
Пожелания за хубава вечер!

Прекрасен ден!
цитирай
6. scarlety - "Светът е пълен с чудеса и никой никога не знае какво му е подготвила съдбата"
13.06.2011 09:50
Много откровена и вълнуваща изповед!Развълнува ме!:)
цитирай
7. mirrorman - В никакъв случай
13.06.2011 20:31
не съм целял да засегна. По свой си начин намекнах, че на мен поне ми идва доста наивистично това откровение. Със същия "успех" можеше да попаднеш на шизофреник или рецидивист.
цитирай
8. kaprizna - Еееее, много се впечатлявате....
13.06.2011 22:09
...това е само един разказ, написан от талантливата Милена Гошева, прочетете и други нейни разкази...ще я намерите в "Откровения"
Весела вечер на всички!
цитирай
9. djovana38 - Зависи от кой ъгъл гледаш!
13.06.2011 22:12
В тези тела е вплетена страст, любов и болка!Разгледах ги подробно.Тела на балетисти! А текстът....той е поток от емоции! Не трябва да се чете през ред, когато си крив, когато ти е тъпо! Нищо няма да усетиш в душата си.И няма да различиш изминалият ден, от настъпващата досадна вечер, ако си сам! Поздравления Цвети!
цитирай
10. zvezdichka - Kaто четях текста
15.06.2011 14:57
сякаш се огледах в него... Само, че нашата приказка имаше щастлив край и ние сме вече заедно. За мен беше удоволствие да прочета тази изповед, защото е истинска!
Поздрави за откритото!
цитирай
11. milenamila - Здравейте! Радвам се, че това, к...
04.05.2012 13:26
Здравейте! Радвам се, че това, което съм написала ви е харесало и благодаря на кaprizna за прекрасните снимки към текста. Те наистина подсилват написаното.
Mila
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 3337488
Постинги: 447
Коментари: 2937
Гласове: 15702
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031