Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2011 17:00 - Оня вятър
Автор: kaprizna Категория: Изкуство   
Прочетен: 5452 Коментари: 7 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  
Недялко Йорданов

Колкото и да се репчиш,
колкото и да отричаш –
хващам се на бас със теб, че
всъщност още ме обичаш.

Неудобно е, признавам –
същото да си призная.
Сто години от тогава…
И не му се вижда края.

Неизменните симптоми…
Оня вятър пак подухна
във омръзналия дом и
във цвъртящата ни кухня.

И във спалнята проникна…
И чаршафите разроши…
Ние ли сме… Как да свикна…
Стари. Нервни. Болни. Лоши.

Ние ли сме… Да? Зависи.
Може би пък е обратно….
Ние ли сме… Ти си… Ти си…
Същата… Невероятно.

Колкото и да се репчиш…
Колкото и да отричам -
хващам се на бас със теб, че
всъщност още те обичам.

И комшиите го знаят.
И хайлайфът го раздрънка.
Двете внучета играят
с двете кучета навънка.

Ах, каква прекрасна врява!
Вятърът… Онази стая…
Сто години от тогава…
И не му се вижда края.

image


НЯКЪДЕ НЯКОГА...

Мокро нослето… И устните пърхащи
като криле на врабче.
Ей, съвземи се… Нещо не бъркаш ли…
Глупаво старо момче.

По-добре да си завържеш обувките.
Дъжд… Пожълтели листа…
А пък са толкова вкусни целувките -
точно през есента.

Точно в 12… На обяд… На люлката,
стигнала облака чак.
Я, да се скриеш все пак под качулката
от заблуден папарак.

Толкова трайна стана нехайната
първоначална игра…
Ей, катеричке, ще пазиш ли тайната
в тази опасна гора?

Сладост по устните… Дъжд по клепачите…
Мирис и вкус на любов.
И протестират на глас минувачите:
- Ах, господин Йорданов!

image


И ВСЕ ПАК...

Вървим... През временния свят.
И от кога... Не помня вече.
Началото е тъй далече.
А няма връщане назад.

А няма връщане назад...
Дори да спрем...Да се обърнем.
Недей.... Не можем да се върнем...
В тоз илюзорен кръговрат.

Там, сред настръхналия град...
Със любовта си незаконна...
Объркана... Демисезонна...
Но няма връщане назад.

Любов – най-нежният преврат.
Каприз... Случайност... Авантюра...
Най-сладостната диктатура.
Но няма връщане назад.

Но няма връщане назад
там в двора на онази църква...
Заспало времето похърква.
А бях нахален... Див... И млад...

Но няма връщане назад...
И няма смисъл да го има.
Завършва есен... Почва зима...
Последен леден маскарад.

И все пак... Все пак... На инат.
На пук на времето... Нарочно!
Макар да е еднопосочно
и няма връщане назад...

18 юли 2006г.

image


УСМИХНИ СЕ, ЛЮБОВ

Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна.
Първа капчица дъжд… Във врата… Под яката ми… Капна.
Предизвестие някакво… Иде буря… Далечният тътен…
Тази тайна любов… Без надежда… Без вятър попътен.
Връхлетя върху нас… Поумнели… Цинични… И грешни…
И ни шашна… Уби ни… Направи ни луди… И смешни…
Тази черна любов… Тази яростна и безобразна…
Тази сляпа любов… Тази дива любов… И омразна.
Не, не исках аз тази любов, тази приказка бяла…
И години… години… години… И няма раздяла…
Усмихни се, любов… Виж по устните кръв е избила.
Ах, от тази вампирска целувка оставам без сила.
Ах, от тази червена любов… И понякога синя.
И понякога жълта… И суха… като пясък в пустиня.
Тази мокра любов… Тази зимна… И кашлеща… Болна.
Тази само понякога… Никога, всъщност, доволна.
Тази ретро любов… Демодирана… В шлифер найлонов.
Тази сива любов… Над света… Над тигана тефлонов.
Във открито небе… И завряна във тайна бърлога…
Мимолетна и вечна любов… Без която не мога.

image



СЛЪНЦЕТО

Дълго и тъжно те търсих.
Тъжно и дълго.
Стръмно и тъмно нагоре...
Горе на хълма...

Ти си във светлото долу...
Аз съм във здрача.
Бавно към тебе слизам...
Ти се изкачваш.

Там по средата ме срещна...
И ме разтвори...
Как да се върна обратно
с тебе нагоре.

Миг на надежда... Илюзия...
Пусто и голо.
Как да се върнеш обратно
с мене надолу.

image


ПО СЛЕДАТА

Ах, гората… Гората…
Непозната… В позлата…
Нежни съчки в краката…
Ранна зимна трева.
Две следи автобусни.
Две усмихнати устни -
боровинкови, вкусни.
Клаксон… Път след това…

Там далече… далече…
Беше… няма го вече.
Проумей го, човече!
Не е както преди…
Пак ли влизаш в гората?
Тъжна… тъмна… позната…
И вървиш по следата
на онези следи.

Но побързай тогава!
Много малко остава.
Боровинки… забрава…
Само днес… само днес…
Клаксон… Крясък на сврака…
Автобусът те чака
да потегли във мрака
към небесния лес.


image



image
 
image

image

  image
 
image
  image

image


Фотограф: Yvette Inufio

www.flickr.com/people/yvetteinufio/
 



Гласувай:
17



1. kalin8 - Поздрави!
25.04.2011 17:31
Чудесен постинг!
Б.
цитирай
2. kaprizna - Благодаря
26.04.2011 00:09
ти!
цитирай
3. bizcocho - Душевен пир!
26.04.2011 02:02
Душевен пир!
цитирай
4. iliada - Добро утро ,Цвети!
26.04.2011 07:53
С това сладко постче просто няма какво да е д!
Поздрави и прегръдки!
цитирай
5. scarlety - Розово изящество:)
26.04.2011 11:00
Поздрави и от мен!:)
цитирай
6. monaliza121 - Вземам си розовото куфарче и зам...
28.04.2011 13:11
Вземам си розовото куфарче и заминавам.:)))

Прелестен постинг - стихове, снимки...
цитирай
7. abanos - Е,хубаво е....
01.05.2011 21:45
....толкова е хубаво,че занемявам от възхита!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kaprizna
Категория: Изкуство
Прочетен: 3337465
Постинги: 447
Коментари: 2937
Гласове: 15702
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031