След като се завърна от големия космос, Михаил забеляза натрупаните съобщения в скайпа и разбра, че няма да му се размине и тази афера. Неговата бивша студентка Драгана, която сега живее и работи в Скопие му предлагаше достатъчно интересен проект за участие в „Ъндърграунд фест” в „Червената къща” в София.

            Започна усилена кореспонденция по интернет вариантите за комуникации и накрая измъдриха това:

 

            20. 05. 2009 година – София – „Червената къща” – 18 часа

 

 (Представя се Драгана, и след това започва)

 

Здравеите всички,

 

Този човек които гледате тука е един от най-готините хора които сам запознала през живота си, защото ме научи че нещтата са купчинка фотони и човек от тях не треба да се страхува защото са кажи-речи безопасни и преди всичко - красиви. Но ето, идва момента да се обясни и "опасната " част относно тях.

Начално, Sofia Underground 2009, беше замислена като платформа с тема ПЪРФОРМАНСЪТ В ЕЛЕТРИЧНОТО ПОЛЕ: Екстензии, нови медии и пространства и човекът в тях.

Ние с Михаил Чомаков по това време бехме решили да говориме за екстензиите, и се хванахме за тези екстензии като най-голями слепци. Обаче, въпреки леката промяна в  концепта на фестивала за тази година,  аз все още държа да спомена че се съм един вид екстензия на този човек тука, винаги, навсякъде и заради Х добри причини.

Михаил Чомаков е съграден от разни фотончета и други луксозни честици, и тука е да ви раскаже една от версиите за космоса.

 

Не знаехме как да наречеме тази лекция точно, защото при милион интердисциплинарни иследвания и науки, сигурно ще се провалиме. Но ние двамата сме много готини, и като се проваляме, го правим възможно найдобре. Кажи ми Чоми, защо толкова много се обичаме, каква е тази композиция която се сбива тука.

 

 

 

Започва Чомаков:

 

Слава богу, че брадата по лицето крие евентуалното ми изчервяване, защото не се знае дали то е породено от свенливост или от суета, но на моите години би трябвало да ми простите и двете слабости.

Драгана е едно от мотивиращите ме същества, заради които все още се напъвам да мисля. Хубаво е, когато ти вече си ги забравил, те да се шмугват отново в живота ти и да го променят така, че да се чувстваш все още значим.

Когато ме откри във фейсбук и ми предложи този проект, почувствах съвсем реално израстването на една протеза към тялото си, която ме отнесе някъде с четиредесет години напред. Това момиче наистина ме екстензира с нейните щурави идеи по такъв начин, че аз се протягам от моето ежедневие до вас в този момент. И понеже голяма част от живота ми е минала в изследване на композиционните феномени, темата на моята сказка ще е :

                                       

КВАНТОВА ЛЮБОВ

 

 

Любовта, дали е тя квантова или друга, е нещо много, ама много просто.

Защо?

Защото тя е най-първичното или по-точно най-първото нещо, което Творецът е създал.

            Защо аз си позволявам с такава сигурност да твърдя неща, които не биха могли лесно да се докажат?

Защото вече цяла вечност преподавам на моите студенти материя занимаваща се с творческия процес. Да преподаваш това нещо е необходимо да си абсолютно уверен в тезата си или да имаш идиотското самочувствие на демиург. И в двата случая се изисква дълго ровене в дебели книги и умение да съзерцаваш пъпа си. Във второто съм особено силен, а това носи ползи – развиваш особено гъвкава логика. Тази логика ме доведе до изводи, които мисля да споделя с вас сега.

 

            Представете си безкрайното съвършенство на абсолютния творец. Можете ли? Правили ли сте опит да опишете представата си за бога, защото това трябва да е той?

Трудна работа... Как да опишеш пространството на бога, когато няма такова, времето му като безвремие или същността му като несъщественост? И в цялата тази абсурдност той си съществува и не само това, ами и ни сътворява.

            След като е несъществен и няма нищо съществено около него би трябвало да твори с чувства. Но според мен и чувствата се формират от енергии, а там няма нищо. Остава му само намерението. Това е то ! За да изградиш от намерение нещо то първо трябва да създадеш методика и инструменти.

И създаде Творецът принципа на любовта.

 

            В едно безкрайно нищо застинало в своето съвършенство си стои в латентен вид опитността на Нещото докарало се до това Нищо. Тази му опитност го прави потентно и то безкрайно. Тази му потентност поражда и безкрайно желание за творчество. Желанието в нищото е вече нещо. То е различно от несъществуването. То е намерение. И намерението поражда серия от действия, които съвсем не са нови. Те са като моторен ефект, те са като рефлекс. Поражда се първото различие – нищото и вече видимото нещо наречено НАМЕРЕНИЕ.

Намерението вече е различие в света на нищото. То вече е видимо. Перфектната хармония на Абсолюта е нарушена от желанието. То е в намерение но пътя за реализирането му е отдавна начертан. Нещото, което е необходимо за осъществяването му е сили на привличане и противоположните на отблъскване. И намерението пуска в действие мотивацията. За да се възбуди интерес на две различни същности трябва да има полза от близостта и заплаха от нея. Ползата предизвиква желание за близост, а заплахата носи страха като чувство. Желанието и страха са двата елемента на това изконно чувство – ЛЮБОВ.

            Тези две противоположни чувства предизвикват взрив от емоции, които могат да бъдат съзидателни или разрушителни. За да са полезни те трябва да се контролират. Контролът идва от разума. И ето ви готов триумвират – желание, страх и разум. Това е формулата на изначалното творчество.

            И така да започнем от начало:

 

            В абсолютната си съвършенност Богът съществува във вид, който е априорно постоянен, след като е бил постигнат. Това е състояние на абсолютна статичност, защото няма нищо друго в неговия свят, което да е по-съвършено от него, за да може да промени ситуацията. Но нещо все пак го е раздвижило щом ние с вас сме активни и мърдаме. А ние естествено живеем в неговата вътрешност. Някаква необходимост е предизвикала промяната на статуквото. Каквато и сила да има тази необходимост тя не би могла да разруши цялата перфектна хармония на бекрайното същество. Значи променя нещата само в определен регион, голям колкото нейната сила. И ние сме в този регион. Събитията се развиват около нас и ние самите сме тези събития. Каква ли причина е предизвикала нашето раздвижване?

            Надали има външна сила, която да бъде причината за тази промяна, защото логиката ни казва, че абсолютния бог е единственото нещо в света. Още повече самият бог е света. Тогава не ни остава нищо друго освен да приемем този процес като форма на самозадоволяване. Това си е чист онанизъм. Но божествен...

От моите флашове  пускам клип за изначалието.

И така, нищото бе преодоляно с помощта на изначалната любов и светът, който ние познаваме и обитаваме започна да съществува. Сега идва ред на КВАНТИТЕ.

В безкрайното тъмно непространство , от този автолюбовен акт на двете противоположности на едно съвършено цяло се взриви възможност за творчество.Този взрив даде възможност на нищото да моделира нещо, преди всичко пространство, за да може да вмести в него всичко друго.

 

Пак флаш клип сос светлините лъчи , които образуват спинове, а те се групират на електрони.

 

 

 От центъра на взрива във всички посоки едни малки мотивирани енергийки, на които учените викат фотони и още нещо започват своя танц. Танцувайки те изтъкават пространството на нашия свят. За да има някаква видима форма този свят тези фотони придобиват различия и светват с различни цветове. Цветовете са плод на различните амплитуди на вибрации на всеки фотон. А тези вибрации са продиктувани от твореца. Това е инструмента с който той гради различията между тях. Всяко различие създава специфично качество, което става желано или мразено от другите фотони. И в битката между привличането и отблъскването им се раждат цветни композиции, които по някога са достатъчно стабилни, за да оцелеят дотолкова, че да бъдат заменени от друга. Така се образуват едни красиви многоцветни пумпалчета наречени СПИНОВЕ.

 

Та тези спинове в любовен танц изграждат атомите. Самите спинове са вече сложни образувания и носят сложна палитра от качества. Всеки един от тях в свободния си полет търси подходящ партньор – друг спин с подходящи качества. Когато го намери те започват ритуала на сливане, който може да доведе до пълно поглъщане на отделните индивидуалности и да създаде съвсем ново тяло. Но това не е целта. Целта е разнообразието а не укропняването. Любовта в този си краен вид е унищожаваща. Затова е необходим баланс. Той се появява в лицето на трети спинарен обект. Ревност, страх от съперничество и цялата палитра от негативи се стоварват на главата на досегашните партньори. И се образува една много креативна енергия, която създава предпоставки за сравнително дълго гонене помежду им. Така се образува относително стабилната композиция, която наричаме ПРАВИЛНА.

От това следва, че любовта в своето съществуване създава правилността на света. С тази правилност се изграждат атомите, те пък образуват в своята любовна игра молекулите, а те нашите клетки.

Така стигнахме до първите вече съзнателни същества.

 

Драгана пита отново:

 

 

Да речеме че хората са задърстени и сами си усложняват живота.  Винаги тръсят методи по които да провеждат сериозни иследвания, постоянно проверяват дали водата ври на 100 целзиусови градуса, наричат болестите модерно с къси имена, топи им се Арктика прекалено бързо, и така нататака.

Искам с един нецензуриран пример да те въведя във втория въпрос: преди някакво време се разправяхме с една приятелка дали говно и лайно е едно и също, при което нямаше начин да го докажем без да пробваме от двете. Тя измисли метод  по който да проведеме това "иследване" и да стигнеме до някакъв резултат.

 Решихме го много просто : коня в шах-мата върви в Г кирилично. Г кирилично е обърнато Л латинично.  Така че, щом Г е еднакво с Л – говно и лайно е едно и също. Тази теория дето сега се развива тука е произволна колкото и тази за Г-то и Л-то.Да не би случайно тази твоя произволна теория да е теория за ...Произволността ?

 

Чомаков отговаря:

 

Хей, отворко, вкарваш ме в тема, която е още по изначална от любовната игра на квантите.

Произволността е моторната дейност чрез която първичния творец, заложил вече своето намерение и не се вълнува от понятието време, оставя да създава произволни композиции, докато нацели правилната. Но ние творците, които работим в ограничението на време-пространствен континиум не можем да чакаме безкрайно за резултат. Затова търсим пряк път до правилния резултат. Най често той се постига чрез емоцията на любовта, защото тя , тази емоция е произволната сила за която говориш, но със силна концентрация. Най-често тя се проявява под формата на интуиция. Не знам защо, но жените я използват по-често от мъжете.

 

Драгана задава следващия въпрос:

 

 

Хората който я ценят произволноста, по-готини ли са от хората който хабер си нямат за нея във всекидневието? Какво им е готиното на пръвите ? Тя, Произволноста, опасна ли е?

 

Чомаков:

Да цениш произволността е все едно да цениш случайността. Да си зависим от късмета , да разчиташ на шанса си, да се надяваш на тотото е все едно да се откажеш от контрол над живота си. Трябва да си толкова слаб, че да оставиш съдбата си в ръцете на най-нечувствителната същност на света. Това е природната стихия, която в своя произвол е в състояние да моделира нещата със случайни комбинации до  тогава, докато попадне на относително стабилна и тя да оцелее достатъчно дълго, за да е смислена.

Произвоността по своята същност не е опасна, но попаднеш ли в нейната безчувствена игра можеш да умреш преди да се случи очакваното от теб. Затова мъдрите хора разчитат на преднамерената случайност.

 

Драгана пита:

 

4. "Опасно" не е ли смешна думичка?

 

            Отговор:

           

            Опасността е цяла система от индикации, които алармират интелекта за предсоящо или евентуално събитие с фатални последици. При добра реакция е възможно тази опасност да се избегне.

            Може ли една такава полезна, работеща система да е опасна...?

 

            Но това понятие става смешно, когато се употребява не по предназначение. Смешно е когато то доминира в набора от чувства насочен към определена ситуация. А най-смешно е, когато се страхуваме от опаснстта. Все едно да се страхуваме от доброжелател, който ни предупреждава за предстоящето.

 

            Пак Драгана:

             

4. Можеме ли това което произволно го нарекохме Квантова любов,  да го определиме като етичност към и във изкуството? Имам предвид, етичност на онзи който се ангажова, който създава?

 

Отговор:

            Любовта от квантовото си ниво до дебрите на най-прозаичната ни зависимост е едно и също нещо. То е инструмент за ползване. Добрият майстор умее добре да борави с него, а необученият може и да се нарани дори фатално. През дългите житейски цикли на човешките същества, съдбата дава възможности за нейното усъвършенстване. Пътя на това усъвършенстване ни води  и през необходимостта да възприемем и понятието етичност.

            Самата, вече възприета, етичност ни вкарва в света на изкуствата. Не познавам творец, който да не е зареден с етичните норми на времето и пространството в което твори. (говоря само за истинските творци)

 

Последен въпрос:

 

5.  И за край – поумня ли през тези години в който не се бехме виждали ?

 

Последен отговор:

 

НЕ!

 

След това Михаил заряза развълнуваните фенове на Драгана да пият бира, качи се на колата си и потегли към дома разсъждавайки в трафика за самотата – тема която напоследък животът му натрапваше...

Kak taka se poluci,da imam takav GOTIN prijatel?
Sastata vecer,sled kato mi/ni dade adresa....?
Ha,taka.....!
Nasdrave,oste sme na ......bira!
U,doma...!

Dobre stana v sabota,intersna sresta-rasgovori se poluciha,bate.
Nadjavam se pak da te vidja tesi dni...?
Posdravi prijatna sedmiza ot nas!!!
Do,skoro....?