Две книги от Ватикан за хуно-българската история изчезват в периода от 1822 г. до 1827 г.

Кой може да ги е присвоил и с каква цел? Очевидно някой не е искал да се знае изобщо за Велика България и могъществото на хуно-българите до 681 г.

 Едната хроника, похитена от Ватикана, е „История на хуните“ от историкът от ІV в. Евнапий, а другата е осемтомната история на Приск Панийски, който през 448 г. посещава лично Атила в Панония.

През 1822 г. Fr. Boissonade  в ХVІ на подготвения труд Eunapii Sardiani. Vitas sophistarum et fragmenta historiarum recensuit notisque illustravit I., Accedit annotatio Dan. Wyttenbachii. Amstelodami. 1822. V.2. отбелязва, че историческо съчинение на Евнапий (ок.347-ок.414) за хуните е видяно във Ватикан от Мурет.

Пет години по-късно, през 1827 г., кардинал Анджело Маи публикува от Ватикан няколко допълнителни откъса за хуните, които твърди, че са част от основният исторически трактат на Евнапий „Η μετ Δέξιππονστορία χρονική” (известен като „Продължение на историята на Дексип”). В конспекта на „Продължение на историята на Дексип”, направен през Х в. от патриарх Фотий ( в труда му „Библиотеката“) не се упоменават тези откъси за хуните, изнесени за първи път от кардинал Маи. Но Маи твърди, че няма цяло съчинение на Евнапий за хуните във Ватикана и така оспорва изнесеното от Боасонид през 1822 г., че Мурет е видял цяло съчинение за хуните на Евнапий във Ватикан…

През същата 1827 г. кардинал Анджело Маи  опровергава още едно важно сведение. Той пише в своята Scriptorum veterum nova collectio. Romae, 1827, че се съгласява с написаното в началото на ХVІ в. от Волатерски, че цялото съчинение от 8 книги на Приск Панийски от V в. се е намирало във Ватикан, но – според кардинал Маи - вероятно след Волатерски, по времето на папа Климент VІІ (1523-1534), ръкописа на Приск е изчезнал.

Своите „Commentariorum rerum urbanarum libri XXXVIII” Волатерски издава през 1506 г. в Рим. Това е енциклопедия, която до 1603 г. е преиздадена осем пъти. Тя е 814 страници и е разделена на три части, като част втора е „Антропология”, където в ХІІІ книга е дадено сведението, че във Ватиканската библиотека през ХV в. се е съхранявал целият летопис на Приск Тракиеца.

Кога са изнесени книгите? Те продадени ли са?

Имайки предвид данните на Боасонид от 1822 г. и заявленията от 1827 г. на кардинал Маи, очевидно книгите са изнесени (или купени ?) от Ватикан между 1822 г. и 1827 г.

           Кой може да го е направил?

На 18 ноември 1822 г. руският богаташ Александър Дмитриевич Чертков излиза в оставка от армията и се отдава на история. Посещава Австрия, Швейцария и... Италия. Занимава се с етрускология и славистика.

Портрет на създателя на тракедонизма Александър Дмитриевич Чертков (1789-1858).

Чертков разработва тракедониската концепция, според която славяните произхождат от траките. Според идеята му, траки се преселват и на север от Дунав и това са бъдещите славяни. Чертков дава и лингвистични съвпадения. Тракийското племе „кробизи“ и славянското „кривичи“…

През 1860 г. Г.С.Дестунис към второто руско издание на откъсите на Приск (първото е на баща му Степан Дестунис), съхранени в преписите от Х в. на Константин Багрянородни, се възмущава, че руската наука не е прегърнала идеите на Чертков и не вижда сред топоса „скити“ в съчинението на Приск именно трако-славяните на Чертков.

За да създаде своята теория за трако-славянско присъствие от Балканите до Балтика, Чертков извършва през 1842 г. престъпление спрямо българската стара история. В своята книга «О переводе Манассииной летописи на славянский язык, с очерком истории болгар, доведенной до XII века» (М., 1842) той нагло лъже читателите си, че българите на Аспарух били „малочислени“, когато през 681 г. създали държава в Мизия. Целта на Чертков е да внуши, че те са били претопени от славяните, независимо, че българския превод от ХІV в. на самата Манасиева хроника, както ще посочим, българския преводач пише обратното: българите били „многочислени“.

През 1842 г., т.е. почти 20 години след пребиваването на Чертков в Италия и изчезването от Ватикан на две от основните книги за хуно-българите, руснака създава мита за малката орда прабългари, претопени на Балканите от славяните.

Този мит съществува от 1842 г. до днес и е крайно време да бъде отречен.

       Чертков се опитва да докаже, че славяните са старите траки и славяните не са пришълци като българите, а са местно автохтонно население на Балканите: „Българите, за които говори преводача на Манасиевата хроника, при първия си преход на юг от Дунав, не били още Славяни. Те дошли от бреговете на Волга и принадлежали към племената на хуните (45). Българите се превърнали в Славяни едва тогава, когато се заселили в Мизия и в другите земи, населени със Славяни, точно така както русите се омесили със Славяните, живеещи в Русия. 2. Славяните от незапомнени времена обитавали по двата бряга на Дунав, в Дакия, Мизия, Тракия, Македония, Илирия и т.н., както това може да бъде доказано с названията на много местности, независимо че имената са осакатени от гръцките и римските писатели (46). 3. Византийците никъде не говорят за пришествие от Славяни и въдворението им, заедно с българите в VІ в. в Мизия. Гръцките летописци напротив, упоменават само за допуснатата (при Константин Погонат) една Българска орда да се засели в Мизия, именно на тези места, където, както те пишат, отдавна живеели вече седмо поколение Славяните. Тази българска орда, след дълъг преход от Волга и много сражения и загуби, не е могла да бъде многочислена. Българското царство станало могъщо, една след присъединението на всички Славянски народи към заселилите се в Мизия Волжки  Българи и имало територии, по време на блестящите епохи на своето съществувание, от Черно море до Адриатическо и от Дунав до Гърция, почти до Византион. То било могъщо царство на Южните Славяни.…" kirsoft.com.ru/mir/KSNews_358.htm

Ето тези лъжи и до днес се повтарят.

Ето какво пише старобългарският преводач на Манасиевата хроника в своята приписка: „При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).

 

В „Манасиевата хроника” старобългарският преводач пише, че българите са били „многочислени”, но Чертков лъже, че тук става дума за орда: „Эта Болгарская орда, после дальнего перехода от Волги и многих сражений и потерь, не могла быть многочисленна.”

Българският читател може да се запознае с хроника (www.speedyshare.com/vr3MQ/MANAS.pdf ), която отдавна е предмет на проучване от специалистите и която е ценна част от старобългарската литература, писана  по нареждане на цар Иван Александър (1331-1371).

"...Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно”(Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144)...".

 За да се разбере какво има предвид българския книжовник във връзка с   горния пасаж, е необходимо да се знаят и другите негови добавки към Манасиевата хроника. Така напр., когато Манасий пише за Новохудоносор и съобщава колко земи е превзел, българския преводач прави следната добавка: "От този Новохудоносор халдейското, асирийското, мидийското и вавилонското царство бяха едно" (с. 64). Тоест, българския преводач, по отношение на пасажа, че "власи, и сърби, и прочия, всички са едно" има предвид, че са подчинени от българите...

Особено ценно е и това негово сведение: „При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 г.". Това е допълнил към главата за царуването на Анастасий (491-518) българския средновековен преводач на Манасиевата хроника...(Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 123). В превод на английски :“During the reign of  King {Emperor} Anastasius, the Bulgarians began to invade this land, by surpassing {Danube} at Bdin and began to seize… first the lower land of Ohrid, then this whole land. From the beginning of Bulgarian movement 870 years have passed…”

By: Constantine Manasses { c. 1130 - c. 1187 }

Remarks: Bulgarian translation of Constantine Manasses chronicle dates appr. 1360  A.C.

 

Anastasius I c. 430 – July 518 was Byzantine Emperor ruling from 491 to 518.

През ХІV в. български преводач се заема с невероятната по онова време задача да преведе стихотворната хроника на Константин Манаси от ХІІ в., като спази размера и даде адекватни български думи на гръцките. Това, според специалистите, бележи "етап в развитието на книжовния език" (с. 31, Иван Буюклиев). Освен това, българския преводач е бил и историк, той въвежда допълнителни 19 сведения в хрониката, които липсват при Манасий, и които засягат българската история. Всичките 19 добавки, направени от българския преводач в Манасиевата хроника, за да се отличават от преводния текст, са изписани от него с ...червено мастило.