Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2012 18:01 - Капански легенди и предания от Сеново
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 19358 Коментари: 5 Гласове:
10

Последна промяна: 31.10.2015 07:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В блога вече два пъти писах за капанците, етногрупата към която принадлежа и аз по произход.

atil.blog.bg/history/2011/05/21/kapancite.751457

atil.blog.bg/history/2011/06/08/trudovi-obichai-i-obredi-na-kapancite.761846

В края на тази година по стар обичай, когато освен, че правим равносметка изпращайки старата година, отдаваме почит и си спомняме и за предците( след покръстването преминало в ритуалите свързани с Архангеловден и мъжката задушница). Затова още една публикация тук за прадедите няма да е излишна.
Веднага правя обаче уговорката и уточнението, че усилията и посланията в този блог са насочени от миналото към бъдещето. Автора на блога отдавна е обладан от разочерование и резервираност както към съвременните потомци на капанците така и към съвременните поколения българи като цяло...
За причините може да стане дума друг път и не е мястото тук, но да обърнем поглед към легендите и преданията на най-старото българско население от Североизточна България, някои от които стигат чак до времето на Първото българско царство...


                                ++++++++++

image

Стария квартал на Сеново


Много легенди и предания, предавани от поколение на поколение, са достигнали до наши дни. Ще споменем някои от тях, които са свързани с различни местности.
В по-далечно минало месността "Бакърджи кула(кулак)" - ("Медна долина") е владение на село Кривня. В една късна и тъмна есенна вечер в гората отсядат да нощуват търговци на мед(бакър), но те са нападнати от шайка разбойници и ограбени. На следващия ден търговците отиват в кметството на село Кривня да търсят обезщетение. По силата на тогавашните закони, всяко кметство е било задължено да изплаща обезщетение за кражба, станала на негова територия.
( По същия начин граничната стража пропуснала престъпници да преминат през нейния участък понасяла наказанието, което се полагало за престъпниците... Затова понякога престъпниците били преследвани и на чужда територия и връщани... Общо-взето става ясно, че средновековната българска държава в много отношения е била пределно практична и адекватна!).
Местната власт на Кривня отказва да стори това под предлог, че гората е притежание на Сеново. Тогава търговците идват в Сеново и получават исканото обезщетение, с което селото плучава и правото на собственост над местността.
Този район се знае като мястото с лудата трева. Не е изключено това отравяне да има връзка с разигралата се трагедия, когато тук остават големи количества от метала мед.(1)

image

След пасището в северозападния край на селището, горския масив който се вижда на хоризонта  е "Бакърджи кула".


За местността "Еспидянца"("Еспиденца" в североизточния край на Сеновското землище) съществува легенда, че близо до гр.Кубрат(намира се на 23 км. от Сеново) съществувало селище, наречено "Янка касаба"("Янкин град"). В него живял знатен български болярин, който след поробването на България от турските нашественици приел ислямската вяра. Името на този болярин било Деспот Яница. По-късно мюсюлманите почват да го наричат просто "Янката". Седалището му е в местнстта "Кара солук"("Черен или голям  въздух, отдих"), където е имало вода в изобилие.
През тази местност преминавал стар търговски път, свързващ гр. Тутракан с гр.Разград(Хръсград, Рахсат). Яница построил няколко станции, в които керванджиите спирали да нощуват и да се снабдяват с вода. За тези услуги стопанинът получавал стока(сол,газ и др.), с която после търгувал в Делиормана. За да покачи цената на водата, бившият болярин-паша наливал газ във водоизточниците, когато преминавали керванджии, и същата ставала негодна за пиене. Простият народ не можел да си обясни причината и мислел, че това е "Божа работа". Чиста вода боляринът оставял само на "Янка чешма", на "Вързания кладенец" и на кладенеца в землището на село Деспот Яница. По-късно под влияние на тюркският език българското насление видоизменило наименованието на селището и вместо Деспот Яница, започва да го нарича "Еспиденца". Въпросния персонаж умрял от насилствена смърт. Някои твърдят, че Яница е убит в Сеновското землище, близо до изчезналото селище "Хош конду"("Добре дошъл", намирало се на основен път и там имало големи конаци-ханове за пътници). В преданието се казва, че селяните му устроили клопка, като го подмамили да мине по дълбок коларски път и бутнали върху него няколко тръвни с пчели. Така след многобройните ужилвания Деспот Яница умира.(2)

image

Местността "Лахналък" в източния край на селището с главния каптаж на изворите и "Биволската канара" на заден план.


За изворите в местността "Лахналък"("Зелева местност, долина") съществува много стара легенда, която е запазена и до днес. Изворите носели нещастие на местното население. Който се опитвал да пие вода или да разхлади лицето си от жегата, мигновенно потъвал в дълбочините на изворите.
(Според мен това предание е свързано с карамата на това място т.е. свещенното място за моление и жертвоприношения. В по-старо време още при гетите се правели и човешки жервоприношения а по-късно при българите само при изключителни случаи... Около 300 год. пр.н.е. човешките жертвоприношния при българите били забранени при Буртас Сармат. В тази местност от едната страна на изворите се намира "Биволската канара. Когато съм разпитвал старите хора защо носи такова име, казваха, че от там се се хвърляли долу биволи. Убивали ги. Явно че е служела като капище... От другата страна се намира изкуственият хълм "Юджека", върху който имало и малка крепост охраняваща пътя от Абритус(Разград) за Саксагинта Приста(Русе).


image

Изкуственната могила "Юджека" в източния край на Сеново.


image

Изглед от "Юджека към района на изворите.


Тези нещастия, идващи по "Божие наказание", продължавали с години. Отчайва се местното население. Старейшините на селото събрали в един хубав пролетен ден всички мъже и жени и им казали:" Дайте да запълним тези извори, само мъка има в тях". Ден и нощ се трошали и носили камъни, стрижели се овци и се пълнели чували с вълна, която потапяли в изворите. За тяхно учудване и нещастие, подземната сила на водата веднага изхвърляла всичко потопено. Отслужвали панахиди, курбан правели, но нищо не помагало. Хората се прибрали по домовете си отчаяни. В утрото на следващия ден, за всеобща радост, изворите пресъхнали. До тях стоял белобрад старец, който казал:" Народе мъченик - водата отново ще потече, когато в селото настъпи добруване". Така и станало. Изворите по-късно потекли отново.
(По време на детството ми това беше живописна местност и от там водеше началото си една рекичка, като една част от водата беше каптирана за нуждите на селото от самите селяни. Днес изворите са завладени от чуждата Ламя "В и К" и там няма нищо, но Ламята кара населението да плаща за водата , а когато не плати му спира водата. По едно време в кладенеца на баба Маринка, комшийка на мойта прабаба Върба, в тази местност се появи и топла вода. Няколко години тя поливала градината си, къпала се и прала с топлата вода от кладенеца си и всичко пазела в тайна, за да не научи Ламята та да хване и тази вода... Но все пак някой я изказал и от София дошли слугите на Ламята да хванат водата, но докато докарат сондите топлата водата избягала...!)(3)


image

Лахналъка с още един каптаж..


image

В подножието на "Биволската канара".

image

"Юджека" и зад него стария път Абритус(Разград) - Сексагинта Приста(Русе) с изглед от "Биволската канара".


За мелницата "Ак баджалица" - "Бялата мелница", кореспондентът на Разградския вестник "Ново Лудогорие" Тодор Тодоров разбрал следното: "На юг от село Сеново, на самия бряг на река Бели Лом, се намира малката караджейка "Ак баджалица". Чистите води на реката денонощно въртели водното колело, с чиято ос се движел тежкият камък. Таибетлия бил нейния сайбия. Така майсторски нагласявал чарковете, че брашното ставало меко и бяло като сняг. Тестото в нощвите бързо бухвало като чорбаджийски корем, а хлябът ставал пухкав като памук и вкусен като симид.

image

Мястото на река Бели Лом където примерно се е намирала воденицата Ак баджалица". Лома от доста време има ново корито, изкуственно коригирано. При сливането на Бели и Черни Лом се намира средновековния областен град Червен. Някога реките били пълноводни и от неговото пристанище можело да се стигне до Цариград и дори до Волжка България по вода...


Всички от околните села мелели само на "Ак баджалица". Много народ се събирал. Чудни били вечерите край мелницата. В красивата местност лумвали огромни огньове. А случел ли се сред мливарите кавалджия или гъдулар, то цяла нощ глъчката не стихвала. По едно време обаче край "Ак баджалица" настъпил смут. Романтиката край буйните огньове отстъпила място на ужаса. Заговорило се за чудовищни убийства, за нечувани грабежи. Преди да кажат нещо , мливарите се озъртали. Всеки гледал да бъде по-близо до другаря си. Край черния коларски път за Сеново все по-често започнали да намират захвърлени човешки трупове и заграбени коли.. Никой не смеел да замръкне по пътищата. Стопаните , преди да си легнат здраво залоствали пътните врати. Все по-често се чувало името на Кара Ибрахим...
Харизан Комитата(прякорът му излязъл след това, когато станал хайдутин) виждал всичко това. Решил с цената на всичко да помогне на измъчените си братя(по-скоро да отмъсти за заклания си негов брат...). В една тиха вечер, когато звездите ярко блестели, а новият месец скривал рогата си зад вековните гори, по черния коларски път бавно вървял самотен пътник. Изведнъж от гората излязъл въоръжен едър турчин и бързо закрачил към него. Пътникът като че ли него чакал. Обърнал се и кротко му казал: "Добра среща, ага. Да имаш прахан случайно? Овлажняла е и не хваща моята, опустяла макар". Турчинът пристъпил лице до лице, изгледал го и усмихвайки се иронично му предложил: "Буюрунус, аркадаш, сух е като барут". Пътникът посегнал, но вместо прахан, бързо изтеглил пушката от рамото на турчина. Със светкавична бързина я обърнал срещу гърдите му и два последователни изстрела процепили нощната тишина.(4)


image

"Божковата дупка" на практика е в края на горската местност "Бакърджи кула". Снимката е от миналата зима, когато за последно бях там.


Легендата за "Божковата дупка" разказва, че през време на турското робство, когато човешката мъка била непосилна, в Сеново живяло чобанче на име Божко. Всяка сутрин, преди изгрев слънце, то сядало на малката скала и засвирвало с медния си кавал. Тъжните овчарски мелодии се носели по долината като ехо.
Имал Божко една единствена любов - Рада, смайваща с красотата си девойка. По хубост била жив портрет на майка си от годините на нейната младост. Майката на Рада била жена на върл чорбаджия, от когото се страхували всички от Сеново. Чорбаджията забелязал, че Божко се навъртал около неговия дом и се мъчел да зърне дъщеря му. Причакал го той една вечер и се заканил, че ще му отреже главата като на пиле, ако не спре да задиря дъщеря му. Но за силната любов граници няма. Туптяло до спукване моминскто сърце на Рада, прикрита в близките храсти. Всичко тя чула и разбрала. Била смела девойка, а и любовта и към Божко била толкова силна, че била готова на всичко. Излязла тя от храстите  с твърд глас казала на баща си, че отива при Божко и става негова жена.
Заживели двамата щастливо. Младата невяста шетала в бедния овчарски дом и с песните си пригласяла на кавала на Божко, който пасял стадото си на близката поляна. Хубостта на Рада не останала скрита. От съседните махали започнали завистливо да се заглеждат в нея. През една притъмняла ноемврийска вечер трима турци си вмъкнали в Божковия дом. Започнала Рада да плаче и вика за помощ, ритала с крака, хапела със зъби, дращела с нокти. Прибирал вече Божко стадото си от паша, когато дочул вика на жена си. Грабнал бързо тежката гега, наместил удобно овчарския нож и бързо дотърчал. Поразен от видяното, той размахал гегата и с няколко удара повалил похитителите. Разбирайки какво го очаква, той бързо нарамил пребитата си жена и побягнал извън селото.

image

"Божковата дупка". Входа е колкото да се провре човек и дори може да се замаскира. Но вътре има зали високи до 6 метра... Снимката е от миналата зима.


image

Изглед от "Божковата дупка". Снимката е от миналата зима.


Спасение намерил в пещерата, която по-късно започнала да носи неговото име. По нататък легендата разказва, че в пещерата е намерен кавалът на Божко и моминската огърлица на Рада.
(През комунистическо време тръгна слух , че там имало заровено злато  бая иманярско копаене на трапове падна вътре...Пещерата е най-дългата в района около 300 метра с три основни галерии и има популация на прилепи)
.(5)

image

Външната предна източна част на крепостта, имаща форма на триъгълник с върха навън.


За крепостта, намираща се в местността "Калето", Иван Донев разказва, че през царуването на цар Ивайло тук, в тази местност се разиграла кървава трагедия. В една ранна утрин, когато тишината се е нарушавала само от сладката птича песен, стражите на кулите на крепостта забелязват, че на отсрещната страна в местността "Юртлук" се движат тълпи татари. Боляринът отцъствал от крепостта. Липсата на водач хвърлила в паника войска и народ. Жената на болярина поглеждала от височината на кулата и тръпки полазвали по стройната и снага. Начело на татарските орди стоял Чоки, облечен в червени шалвари и небесносиньо елече, в ръката си държал ятаган и с него сочел към крепостта. Мария се овладяла и бързо облякла ризница, поставила шлем на главата си и взела меч в ръка. Татарите започнали да ограждат от всички страни крепостта. Мария разбрала , че нейната войска няма да може да удържи татарския натиск, и изпратила много младия си още син Драгота да поиска помощ от Търново. Започнало ожесточено сражение. Мария въртяла меч и съсичала близките до нея нашественици. Сражението продължило три дни и три нощи. По земята потекли ручеи от кръв. Крепостта била превзета и напълно разрушена. Мария лежала до портите съсечена от меч. Пристигналата конница от Търново прогонила татарите, но в болярското сърце на Драгота останала голямата мъка и жажда за отмъщение. Погребал майка си на мястото където три дни и три нощи отстоявала набезите на татарските орди. Близката скала "Сиври канара"("Остра скала") стои днес мрачна и потайна, приютила в студените си пазви тайните на вековете, легендата за една чудновата храброст на българите по време на царуването на Ивайло.(6)

image

Съборената стена на вътрешната част на крепостта. Самата крепост има доста обширна площ( при необходимост би побрала 8- 10 хил. човека, но естественно укрепеното място и дава възможност да се отбранява с малко хора - около 300 войника.


image

image

"Сиври канара" където опира западния край на вътрешната част на крепостта горе. С характерния камък "на пост"...подобен камък има и при Мадарските скали.


На 5-6 км. североизточно от Сеново, между селата Равно, Просторно, Топчии и Сеново, се намира местност, носеща името "Пара шанлък"("Парично веселие").
Легендата разказва, че сред жителите на близкото до местността село Хош Конду(днес изчезнало) се появил масов мор в резултат на чумна епидемия. Появила се шайка разбойници, които, използвайки настъпилата в селото паника, започнали масови грабежи. За да запазят малкото имане ,което имат, стопаните започнали под прикритието на ноща да го заравят в близката на селото местност. За голямо нещастие, за кратко време всички жители измрели. Останало живо само едно момиченце, което е намерено от керванджии и откарано в село Глоджево. По-късно то разказало за заровените пари. Тръгнали иманяри от близките селища да търсят заровеното имане, но без резултат. В една пролетна нощ иманярите били крайно изненадани от необичайна и вълнуваща гледка. Местността на заровеното имане приличала на ясно небе. Множество малки огнени пламъчета светвали и угасвали. Заровеното имане изпълнявало своя годишен танц. Ноща била срещу Благовещение(25 март). От това необичайно явление местността започнала да се нарича "Парашанлък"("Парично веселие"). Както местността на заровеното имане, така и тази на изчезналото село, са запазили и до днес своето наименование.(7)

На няколко километра източно от Сеново се намира местност, наречена "Ак боба"("Бял баща"). За нея легендата разказва, че през време на османското робство в селото живял турчин на име Осман. Бил човек с добра душа, милостив, честен и отзивчив. Под неговата бащина закрила е била раята българска. Жесток обаче бил към ония, които дръзвали да посегнат на българското населене или да ги наричат рая и гяури.
Имал той трима синове, от които двамата близнаци. В една тъмна есенна вечер двамата му сина извършили жестоко убийство и грабеж на българи керванджии. Свило се от мъка сърцето на дядо Осман. В него бушувала тъгата по убитите керванджии и жаждата за отмъщние. Извикал синовете си и заплювайки ги, казал: "От днес вече не съм ви баща". Голяма тревога обхванала българското население за изчезналия старец, за покровителя, сторил толкова добрини. Започнали ден и нощ да го търсят, но без резултат. Заживели с мисълта, че хищници са го разкъсали. Минали години и случаят се позабравил. Но в един топъл ден двама българи овчари, търсейки загубеното си стадо из гъстите непроходими горски масиви, видели малка колиба, в която на дървен одър лежал в агония грохнал старец с голяма побеляла брада и коса. Като добри християни, те го взели и откарали в селото, където стареца умира. Решили да го погребат по християнски, пък и не знаели кой е старецът и каква вяра е изповядвал. Обличайки му чисти дрехи, братята разпознали дядо Осман- техният, баща-покровител, но вече много остарял и грохнал. Скривайки тайната от турците, те го погребали по християнски обичай. Със сълзи на очи и тъга в душите, всички българи го изпратили до неговия вечен дом.
За отплата за добрите му дела, местността, в която живял толкова години като отшелник дядо Осман, българите нарекли "Белия баща"("Ак-боба"). Това наименование е запазено до днес.


Приложение:

image

Снимката е направена от местността "Калето". Остреща се вижда края на Горната махала и родния ми дом където съм живял до 5 годишна възраст и имам ясни помени. Местността в далечената е "Карач пунаръ"("Брястови кладенци"). Там имаше три кладенеца(герани), някога основен източник на вода за селото. Сега са полузасипани.



image

Изглед от "Сиври канара" в източна посока към воденицата "Ак баджалица".



image

image

image

image

Горните 4 снимки са от скалния масив "Шанък", където австрийския археолог Ара Маргос открива и описва коплекс от 14 скални килии на три етажа със скална църква издълбана вътре в най-долната.

Първи проучвания в района прави Карел Шкорпил и съставя карта на античните и средновековни селища, в това число на скалния манастир и на сеновските крепости и средновековни селища.


image

Гробището е сравнително ново от края на 19-ти век, но има препогребани хора заедно с надгробните им камъни от старото гробище. Което станало в двора на новото училище и било закрито.



image

Една от обичайните форми на старите надгробни камъни с кръстният знак, който е характерен за средновековието(още от първото бълг. царство).


image

Друга характерна форма, напомняща на рунния знак означаващ - "харесвам,обичам", два триъгълника допиращи върховете си...Същия равностранен кръст и знака на Тангра най-отгоре на камъка.



image

Преди 1960-70 г. почти навсякъде го има знака на Тангра, който ясно си личи тук, трите знака отгоре пак под формата на триъгълник с върха нагоре.



image

Равностранен кръст вписан в триъгълник с върха нагоре...



image

А това си е чиста форма тенгрианска форма за моление...Подобни рисунки има в пещерите на скалния масив "Шанък"!



image

Накрая надгробния камък наподобяващ древните изваяния в чест на Тангра, наричани - "Тара"- островръхия елемент изсечен горе дава най-добра представа.



image

Квартал "Поляната"(на високото) където по настоящем временно пребивава автора на блога в полуизвънземно състояние в очакване да настъпи краят на света или неговото истинско начало...!




Следва продължение



П.П. Поясненията в скоби са мои. Легендите, преданията и още много друга интересна информация е публикувана в книгата :
"Сеново - географски, исторически и етнографски проучвания" от Слави Спасов Цанков. Университетско издателство "Паисий Хилендарски",Пловдив.2008 год.








Гласувай:
10



1. bojo12345 - Интересен материал.
04.12.2012 22:41
Научих нещо ново.
Поздрав за хубавия постинг!
цитирай
2. atil - Догодина, живот и здраве може да ...
05.12.2012 00:24
Догодина, живот и здраве може да пусна още един постинг с интересна информация. Книгата не е в голям тираж и едва ли може да се намери навсякъде в страната.
цитирай
3. audan - Похвално ест!
05.12.2012 03:39
Браво, Атиле!
Рядко пиша, макар винаги те чета. Но ти знаеш - по нашият край хората по-често изразяват одобрението си несловесно.

Хубаво е, преди да тръгнем по чуждите места, да опознаем своите.
Четем, слушаме и гледаме за какво ли не, а не познаваме нещата на броени километри от нас.

Нека почнам да уважаваме себе си, иначе никой няма да уважава нас!
цитирай
4. prarodinata - Изключително информативен и ценен ...
05.12.2012 11:44
Изключително информативен и ценен постинг, поздравления! Особено съм впечатлен от антропоморфния надгробен камък с вдигнати в адорация 'ръце'. За първи път виждам подобно нещо – всеки път се учудвам колко са силни традициите. Тази форма е останала още от каменно-медната епоха, че и от по-рано! Срещал ли сте и други подобни във Вашия край?
цитирай
5. atil - Реших да напиша и втора част. . За да ...
05.12.2012 14:08
Реших да напиша и втора част..За да стане по-ясно и разбрано и да включа малко и от историческите, етнографските и археологическите изследвания.
Вярно е за традицията, и аз бях учуден, тук имаше пост със снимка на каменен градеж от средата на 20-ти век напълно идентичен с зидарията в Плиска и Силистра. Която е различна от всички останали стилове - римски, византийски и т.н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648452
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031