РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: Тракия през времето на македонските диадохи-наследници и за ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.05.2012 16:16 - Тракия през времето на македонските диадохи-наследници и за мистериите около "безследно изчезналите"!

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 9097 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.10.2023 17:28

Македонската империя по времето на диадохите(наследниците на Александър)

И така, тематичната поредица "Огнища на древни култури" в блога приключи и се върнахме на Балканите.
У много хора се е загнездило впечатлението, че след разпада на Александровата империя, Македония и македонците изчезват и се изпаряват подобно на траките, сарматите, хуните и българите извън днешна България впоследствие..?! Действителноста обаче е съвсем друга!
Преди да продължи разказа за историята на днешните български земи и население от времето на 3 -2 век пр.н.е. трябва да си изясним един безпорен факт, който се скрива и с него се извършват постоянни мръсни и подли манипулации.

Преселническата вълна начело с Аспарух през седми век залива Северните и Западни Балкани, както научаваме от сведенията на преводача на Манасиевата хроника за цар Иван Александър.
В 681 година принц Атил Аспарух се обявява за Кан и провъзгласява отделна държава, наречена - Българ или Улуг Българ. Но какво заварват те тук? И защо им се удава за по-малко от две години да откъснат обширни територии от Източната римска империя и нямат никакви проблеми с местното население?
Къде са романизираните и елинизираните и защо не оказват съпротива, не вдигат в последствие въстания и бунтове? Има един единствен бунт с център точно в Македония и той е против прославянския и прогръцки цар Борис I. Затова, че дал лош закон на българите и загърбил Тангра и обичаите на предците!?
(Има и един бунт на славяните по времето на Омуртаг, заради който избухва война с франките, докато българите не възстановят предишното положение на териториите и границата.)

Рим се появява на Балканите едва в края на 2-ри век пр.н.е., като покорява с война и Македония и Гърция и тракийските княжества.
Фактически пример и доказателство, че македонците не са гърци е, че след владичеството на Рим и източният Рим("Византия") - В МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ (като мнозинство) НЯМА ГЪРЦИ а ТРАКИЙЦИ и РИМЛЯНИ ВООБЩЕ НЯМА А ИМА САМО БЪЛГАРИ И СЛАВЯНИ !!!
Елинизираното и романизирано население съществува, но то е номадско и е наречено - власи.
Иначе на тези територии щеше да е пълно с гръцки села и градове или някакви други - тракийски, македонски и извънземни... Или поне някаква следа или барем един човек останал... Като не броим военните гарнизони, от които една част от войниците и офицерите също са - българи и славяни - федерати. Гърците си живеят точно там където и предците им - в причерноморските градове, бивши колонии и във вътрешността в градовете с гарнизони и пазарни тържища. Населението на териториите обаче е българско, увеличено с български заселници през 5-ти век и със славянски през 6-ти. Друго няма - няма ги потомците на мистичните и извънземни траки и македонци с неизвестен мистичен език и произход...?!

Т.е. материалната действителност доказва, че македонците и траките са българи.

От старо време, дали антично или пред-антично или след-антично все тая. Та през средновековието, до Възраждането е все едно и също в тези днешни и вчерашни български земи. Подобна е мистиката и в Източна Европа! Където странните изчезвания на народи и странните им появявания, неизвестно от къде, са типично явление... Изчезванията, изпаряванията и другите метереологични процеси в историята обаче, са научно обосновани и който ги оспорва ..., "просто не е сериозен"?!

Но да продължим разказа си за древното минало на днешните български земи.
Макар че тракийска войска, начело със Ситалк III, взела участие в похода на Александър на изток, траките явно не могли да се примирят с македонската власт. Още по време на похода избухнало народно движение, водено от Севт-3, навярно другия син на Керсеблепта, който се явява като началник на тракийската конница. За да има по-сигурен успех, Севт влязъл във връзка с Атина чрез специалния си пратеник Ребулас, за когото се говори в един атински надпис от 330 г.пр.н.е.. Не след дълго се разбунтували и гетите, в бой с тях загинал оставеният от Александра наместник на Тракия, Зопирион(327/326 г.пр.н.е.). Тракийското движение взело особено големи размери след смъртта на Александра, при пристигането на Лисимаха като управител на Тракия(322 г.пр.н.е.).
Тогава Севтес -3 разполагал със своя войска, съставена от 20 000 пехота и 8 000 конница. В завързалото се сражение двете страни дали големи жертви, но боят останал нерешен. Лисимах чувствувал, че властта му ще бъде несигурна в Тракия, докато не се справи със Севта. А той сечал свои монети и се подписвал на тях "василевс", т.е. цар. А и Диодор го нарича "василевс".

Лисимах не бил водач, който падал духом или пък нямал амбиция. Напротив, той се отличавал с голям ум и имал солидно образование, бил амбициозен и здрав физически, проявявал и храброст. Веднъж по време на похода на изток, Александър му се разгневил, че защитил учителя си Калистен, когото Александър решил да убие, защото се обявил против боготворението му. Гневът на Александра бил толкова силен, че заповядал да хвърлят Лисимаха на един бесен лъв. Лисимах, обаче, успял да изтръгне езика на лъва и да го убие. Александър бил възхитен и му простил и дори го направил близък приятел.

Монета на Лисимах

От една страна Лисимах имал намерение да сломи съпротивата на Севта, а от друга - да затвърди властта си и на север от Балкана, както и нагоре по крайбрежието в гръцките черноморски градове. Тук, обаче, на пътя му се изпречил Антигон, който подтикнал добре укрепения град Калатис(Мангалия) да изгони гарнизона на Лисимах и да сключи съюз с друг гръцки град - Томи(Кюстенджа), както и с другите по крайбрежието - Одесос, Аполония, Месемврия и Истос за отбрана. Те привлекли към себе си гетите и други тракийци, Антигон оказал подкрепа и на Севта.
Когато Лесимах узнал за дебнещата го опасност, минал бързо в Северна България(313 г. пр.н.е.) изненадал Одесос и го принудил да се предаде, предал му се и Истрос, а след това разбил гетите, разбил и прогонил зад Дунава съюзниците им скити и тръгнал за Калатис.
Антигон(диадох на Азия), тогава, изпратил против него войска по сухо и по море а Севтес III заел балканските прохди. Лисимах оставил част от войската си да обсажда Калатис а самия той се върнал назад и успял да разбие, както Севтеса, така и войските на Антигона. След това вече се чувствувал пълен господар на Тракия и с гордост носел името неин цар. Севтес тогава явно, че му се е покорил, а Калатис накрая бил превзет.

Лисимах след това решил да мине Дунава и да разсипе окончателно гетите, които все още го безпокоели. Действително, през 291 г.пр.н.е., той преминал в Бесарабия със силна войска, която скоро почнала да страда за хляб и вода, а гетския цар Дромихайт успял да го увлече навътре и да пресече пътя му за отстъпление, а на края да го пленил с цялата му армия от 100 000 души. Какво разказва Диодор за този случай:

"Когато всички войници се предали, Дромихайт приел Лисимаха твърде любезно, целунал го, нарекъл го баща и го завел в град Елис(както обикновено, щом е в ония краища, не се знае днес кой е и къде се намира...). Когато гетите се събрали, викнали да им бъде предаден царя, за да го накажат. Дромихайт, обаче, им отговорил, че било полезно да го оставят жив, защото, ако го убият, ще дойдат други царе, по-опасни от Лисимаха. Освен това ако остане жив, ще го привържат към себе си и ще си върнат по-лесно завзетите от него крепости. След това Дромихайт принесъл жертви и поканил Лисимаха и неговите приятели, заедно с гетските първенци на обяд. Сложили два вида трапези: за Лисимаха и за неговите хора постлали награбените царски килими, за Дромихайта и гетите - прости черги. На пленниците поднесли скъпи ястия на сребърни трапези, за гетите малко зеленчук и месо върху дървени дъски. Пленниците черпили с вино в златни и сребърни чаши, гетите в съдове от рог и дърво. През време на пиенето, което траяло дълго, Дромихайт попитал Лисимаха, като го нарекъл бащa

(Гърците дълго време не разбирали това обръщение.., българите наричали и византийския император с такъв прякор: рум баба, или урумкан. Монарха по стара традиция се счита за баща на народа си. Случaят с убийството нa Ивaйло през 13 век- Ногaй се рaгневил когaто Ивaйло нaрочно предизвикaн зaпочнaл дa ругaе визaнтийския послaник и имперaторa му. Те пишaт че Ногaй кaзaл: "Ти обиди импетaторa, моя бaщa".. Т.е. той е кaзaл "рум бaбa" и те го превеждaт кaто - бaщa.
Имa и друго, древните нaричaли стaрото нaселение нa Бaлкaните - бaщaрци, a езикa им трьок булгaрски, т.е. трaкийски. Те се рaзбирaли със скитите, които след 6 в.пр. н.е. вече също говорели трьокски, трaкски, същото древно бългaрско тюркско нaречие кaто остaнaлaтa древнобългaрскa диaспорa)

и напълнил голям рог с вино, и попитал кое угощение намира по-царско, дали тракийското или македонското. Лисимах му отговорил - македонското. Тогава Дромихайт казал:
"Защо тогава ти се прииска да напуснеш такъв бляскъв живот и по-славното си царство и да дойдеш между нас, които живеем като диви зверове в пуста и безплодна земя? Защо против природата поведе войската си в тези страни, в които под открито небе не може да се трае дълго време?"
Когато Лисимах му отговорил, че досега не бил познавал такава война, и му обещал, че занапред щял да бъде приятел и съюзник на гетите и щял да се покаже признателен за стореното добро, Дромихайт го увенчал с диадема и великодушно го го отпуснал на свобода с всичката войска".

Много интереснинко гетско произведение на изкуството със съвсем македонски знак върху него, за който нашите летописци ни обясняват какъв е - хептен тенгриански!

Лисимах явно останал верен на даденото обещание и върнал на гетите отвъддунавските крепости, като се задоволил границата на север да достига до Дунав. Когато по-късно станал цар на Македония, той обединил почти всички владения на Филипа II на Балканите, включитлно и Пеония. Но това единство не траяло дълго време след смъртта на Лисимаха. Изтощени и разсипвани от продължителните войни, подклаждани от в течение на 50 години от междуособиците на диадохите, и отдалечени от главните търговски пътища, които завоеванията на Александра отместили на изток, Тракия и Македония нямали вече средства да издържат една организирана държавна власт за борба с външните набези и стихийни нашествия.
Ето защо, когато в първата четвърт на III век пр.н.е. нахлули келтите, нямало сила, която да ги спре.

След извество време келтите както дошли така и си заминали, защото държавата им западнала от покварата, която пропълзяла в нея от хитрите гърци, тия, които не искали да се подчиняват и да робуват на другите, напуснали Балканите. Въпреки това, тяхното присъствие тук пак е дало повод за сътворяването на редица теории и хипотези за "изключително сложния" произход на българите. Но за келтите ще стане дума в следващия постинг.